На 1 април 1966г. умира авторът на "Тютюн" Димитър Тодоров Димов

2023-04-01 12:36:34

На 1 април 1966г., в Букурещ умира Димитър Тодоров Димов. Един от най-значимите български писатели и драматург

"Също така ветеринарен лекар, професор по анатомия на гръбначните животни. Баща е на писателката Теодора Димова. Сред най-известните му произведения са романите "Поручик Бенц" (1938); "Осъдени души" (1945) и любимият на поколения българи "Тютюн".

Писател с подчертано демократични позиции, Димов утвърждава в българската литература модерен художествен стил, който се отличава с психологическо проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и тънък усет към богатството на езика. Героите му, носители на силни чувства и амбиции, са детерминирани чрез социалните и нравствените стълкновения на епохата, за което оказва влияние както острото социално зрение на писателя, така и личното увлечение по идеите на Зигмунд Фройд, Фридрих Ницше, Анри Бергсон и творчеството на Октав Мирбо.

Той е роден на 25 юни 1909г. в град Ловеч. Определян е като „чудак“ от съучениците си и хранел нескрит интерес към книгите, физиката и химията. През 1918 г. майка му се жени повторно за Руси Генев — също офицер, както първия баща на писателя. Докато живее в София, Димов завършва гимназиалното си образование в Първа мъжка гимназия (1928). Пастрокът му завършва право и започва работа като тютюнев експерт — доходоносна професия, споделеният опит от която дава на младия писател познавателната основа за написването на най-известната му творба.

През 1928 г., Димитър Димов постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет. През това време Димов е силно ангажиран и когато завършва през 1934 като доктор по ветеринарна медицина той вече е започнал работата си по роман. Междувременно постъпва на работа в Софийския централен бактериологичен институт, по-късно е командирован като микробиолог в Областната ветеринарно-бактериологична станция в Бургас.

Председател на Съюза на българските писатели от 21 март 1964 до смъртта си. Димов е автор на над 20 научноизследователски труда, а след 1966 в архива му са открити нови планове и ръкописи за 2 книги върху теорията на отражението. От 1942 Димов сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците „Литературен глас“, „Литературен фронт“, „Мир“, „Народна култура'“, „Отечествен фронт“, на списанията „Септември“, „Театър“. Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман"

Асен Виденов