Иван Иванов - кандидатът на ПП ГЕРБ за кмет на Община Добричка: На пребъдване е обречен само този избор, който не изневерява на духовната ни същност

2023-10-20 10:10:21

Иван Иванов e адвокат. Завършил е „Право” в Технически университет – Варна, през 1999 г. Професионалният му път започва в Регионалния инспекторат по образование в Добрич, където работи като главен юрисконсулт от 2000 г. до 2004 г. От 2004 до 2016 г. е в структурата на общинската администрация на Община град Добрич и е дирeктор на Дирекция „Общинска собственост”. 
От 7 март 2016 г. до 8 ноември 2019 г. е заместник-кмет „Устройство на територията, строителство, общинска собственост, приватизация и опазване на околната  среда” в Община Добричка.
Иван Иванов е роден на 3 август 1970 г. в Добрич. Баща на четири деца. 

ГЛАСУВАЙТЕ С №7!

Г-н Иванов, защо един човек, който никога не е бил част от политическа формация, влиза в политиката... И то на 53 години...
Да, вярно е... Никога не съм бил част от политическа формация... Никога никъде не съм членувал... Но, всъщност аз не влизам сега в политиката... Защото и аз, и Вие, а и всички ние, активно или пасивно, като обект или субект, сме част от политическите процеси в една общност и това е неизбежно... Това е матрицата... Ние сме проектирани в този формат, независимо от нашето желание... Но това, което ни е делегирано като право, е, че имаме избор... Имаме право на избор - да бъдем творците на своя живот, да инициираме, да създаваме или да бъдем обектът, потърпевшите, а често и жертвата в нечии планове...

Тоест, отправната точка в мотивацията Ви да се кандидатирате за кмет е правото на избор, свободата да избираш...
Отправната точка е комплекс от причини... Един процес на осъзнаване, чийто интензитет с годините става все по-категоричен... Но решаващ е моментът, в който житейската зрялост ти дава увереността, че можеш да се заявиш категорично и да извървиш пътя от обект към субект в политиката, без да правиш компромиси с ценностната си система... Още повече - и да я проектираш изцяло при отстояването на позицията си... И при мен този момент явно е на 53...

Вашето виждане за ролята, за значимостта на личността на политическия лидер, респективно на един кмет...
Дебатът за морала в политиката е вечен... И в много случаи не само безсмислен, но и абсолютно опорочен, или порочен тогава, когато се води от изкусни манипулатори...
Но аз твърдя, че, след толкова разочарования, усетът на българския избирател към фалша става все по-осезаем. И това е в основата на вътрешната ми мотивация да тръгна по този път... И по този път аз ще бъда изцяло себе си... 
И знам, че ще бъда адекватен именно на тази безценна обществена енергия, която отчаяно търси този морал в политиката... Моралът, който е животоспасяващ, крайно необходим за съхраняването на държавността в България...

Тази тема – за морала в политиката, безспорно е свързана и с крайно лимитираните възможности за присъствието на почтените във властта...
Да, възможностите наистина са лимитирани – и по обективни причини, а и заради самоограниченията на самия субект... В процеса на моя житейски опит съм установил, че силните със своята почтеност по правило са солови играчи. Те не търсят, а и не разчитат на подкрепа, не влизат в обяснителен режим, камо ли в интриги... Неможещите от своя страна винаги разчитат на размиването в колективната отговорност... 
И не можем да отречем, че мнозинството, независимо от своите компетенции, е лесно за манипулиране и добре организирана печеливша карта при едни избори...
И социалните мрежи са особено удобен инструмент за това... И не – няма да отмина жалките стратегии с лайкове на мои публикации да ми бъдат вменени колаборации в аванс с някои политически опоненти, само защото някой истерично се е вкопчил в кметския стол ... 
Искам да заявя: ако на някого му е необходим контекст, за да радикализира вота в община Добричка и да се изявява, не съм аз този, който ще му го осигури...

И все пак Вие влизате в политиката... Защо...
Да, влизам с моята истина, с моето усещане за справедливост... И с моята кауза... Още при откриването на тази кампания бях категоричен: за мен тези избори не са борба, не са битка и няма да бъдат арена за гнусни похвати. Нещо, на което в община Добричка вече сме свидетели всеки ден... За мен кметският стол не е боен трофей... 
Аз ще бъда това, което съм, и след 29 октомври, а и след 5 ноември, надявам се... И ще продължа моя път с моя свят – многолюдното ми семейство, професионалната ми реализация, приятелите ми, хората, които осмислят живота ми... 
Но... Aз съм тук - в тази кампания, за да дам възможност за алтернатива и за друг избор... Защото знам, защото съм убеден, защото вярвам, че много, безкрайно много от хората, живеещи в община Добричка, имат потребност и от друг избор, различен от този, утвърден с десетилетията. 
Изборът, с който аз съм израснал от дете, който ме е формирал като личност...

И той е...
Да бъда себе си при всички предизвикателства... Да бъда независим, да бъда дързостта, непокорството... Връщам се назад, много назад – в детството ми, за да търся корените на моята самоувереност, на моето непокорство и на онова безценното – да оцеляваш сам, извън колектива... Нещо, което в годините на тоталитаризма, не само не беше поощрявано, толерирано, адмирирано... Напротив – беше забранено, преследвано... Свободата да оцеляваш сам граничеше с престъпление... 
Аз съм син на шивач... И там – в ателието на моя баща, този скромен, но горд човек започнаха моите уроци не само по оцеляване, но и по достойнство... И тези уроци са изначалното, което чертае моя път...

На това ли залагате във Вашата кампания... При всички срещи с живеещите в община Добричка Вашите послания са свързани с процесите на свободомислието, на силата да отстояваш себе си...
Да, така е... Процесът за израстването на свободната личност, на свободомислието е във фокуса на моята философия... Защото именно през този процес преминава изграждането на държавността в България...
Категорично личностното израстване е процес, повлиян и от рефлексите на интервенцията отвън. Проекциите на предизвикателствата в контекста на социума, на политическата реалност са безспорни... Но те могат само да катализират приоритетите в ценностната система... Защото моралните ни устои – онова изначалното, ни е вменено, предопределено от невръстна възраст...

А житейският път, преодоляването на препятствията...
Да, ние се учим да ходим изправени през целия ни живот... Да се изправяме след всяко падане... Но желанието, волята за това - те са неприкосновената ни същност, с която ни е предопределено да извървим земния си път.
И тогава, когато моралът е вплетен в генетичния ни код, подмяната на ценностите, на истината е нещото, което активира усещането ни за справедливост на всички нива.

Усещането за справедливост на един политик ли е решаващо за това да бъде кредитиран с доверие...
Кога всъщност някой получава доверието като благословия... Когато е истински в мисълта си, последователен в реакциите си, в действията си... 
Когато каже: за мен семейството е моят свят - и има четири деца и шестима внуци... Когато каже: енергията на рода е втъкана в мен и продължава, отново и отново, да се завръща в родната си къща, в шивашкото ателие на баща си, да утвърждава родовите традиции... Когато каже: моята истина е моето усещане за справедливост и моята професия – законът, е инструментът, за да я проектирам в социума, в обществото...
И да, когато имаш справедлива кауза, никога не е късно да влезеш в политиката... 
Знаете ли кой избор е обречен на пребъдване... Този избор, който е не само материален, но и духовен, който не изневерява на духовната ни същност... 
И осъзнаването на тази истина е процес, който е вечен...

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!