доц. Галин Георгиев, ДЗИ: Втора поредна година не е добра за слънчогледа

2024-08-28 12:16:24

Доц. Галин Георгиев отговаря за Отдела по селекция на слънчогледа към Добруджанския земеделски институт, гр. Генерал Тошево

Втора поредна година метеорологичните условия не са добри за слънчогледа. Това, по думите на доц. Галин Георгиев, се дължи на дълго продължилите високи температури от 35-36 градуса и нагоре, както и на липсата на вегетационни валежи.

„Никога не е било две поредни години да има толкова високи температури и то толкова продължително време. Вече втори месец наблюдаваме над 30 градуса“, посочи доц. Георгиев. В ДЗИ все още не са започнали жътвата на маслодайната култура, но по наблюдения от негови колеги добивите са изключително ниски – между 100-150 кг/дка, в изолирани случаи стопаните прибират около 200 кг/дка. Това е почти 50% и надолу от нормалния добив за тази култура, смята доц. Георгиев. Макар и ниски, при слънчогледа добиви все пак ще има, докато при царевицата очакванията са за критични резултати. Това се дължи на характеристиката на двете растения. Слънчогледът е с корен до три метра в земята и това му дава възможност да се възползва от влагата в почвата. Царевицата е по-нежна култура, кореновата й система е по-плитка и изисква повече влага. „Затова и много от зърнопроизводителите искат да се отказват от царевицата като култура и да сеят само зърнено-житни и слънчоглед“, посочи доц. Георгиев. Според него обаче това не е добра идея, тъй като няма да има сеитбооборот. 

Тенденциите в климата се наблюдават внимателно от науката и се създават постоянно хибриди, устойчиви на суша и други абиотични фактори. „Проблемът е в закъснялата държавна политика и липсата на далновидност в управлението на сектора. Има европейска програми, отпускащи пари за поливно земеделие, но ние нямаме и вода в язовирите. Само селекция, само земеделските институти не могат да се справят, трябва държавна политика“, категоричен е доц. Георгиев.

Сушата, по думите на доц. Георгиев, засегна Румъния по-рано от нас и там е имало години, в които дори зърнено-житните култури не са се развили нормално. За разлика от България обаче, северните ни съседи са взели мерки по отношение на поливното земеделие и не само че са възстановени старите им системи, но и се изграждат нови и това може спокойно да се види, ако човек мине границата. „За никого не е тайна, че румънците се развиват по-бързо от нас, а бяха зад нас. Можем само да вземаме пример от тях“, смята доц. Георгиев. 

За съжаление, според доц. Георгиев, самите земеделски стопани вече не виждат добро бъдеще за сектора и голяма част от причините за това е именно липсата на добра държавна политика.