Бих се върнала да живея в Добрич, където имах незабравимо детство

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели.

Здравейте, казвам се Теодора Станева и съм на 22 години. Живея с приятеля ми, който също е от Добрич, вече 2 години в Олборг, Дания. Аз съм студентка и уча финансов мениджмънт в Университет на Северна Дания (University Colleague of Northern Denmark). Това лято завършвам специалист (AP degree) и от септември ще започна нова програма за бакалавър в Aalborg University - Business administration and Economics.

2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво Ви мотивира да направите тази крачка?

Завършила съм Езикова Гимназия „Гео Милев” и след това кандидатствах и бях приета в Технически Университет София. Там учих Индустриален мениджмънт, но не бях доволна от учители и преподаватели. Моят приятел искаше много да замине и да отиде в Дания и така и аз реших да го последвам с надеждата за повече възможности и преспективи. Осъзнах, че в България е много трудно да направиш нещо, особено ако нямаш гръб зад теб. Това ме мотивира да напусна родното място.

3. Какво най-силно Ви впечатли през първия ви ден в града, в който заживяхте?

Най-силно ме впечатли лошото време, това беше шок за мен. Беше август месец и в България температурите бяха почти 40 градуса, докато в Олборг едва надминаваха 18 градуса. Беше страшничко. Също така едно от фрапантните неща беше работното време на агенциите на апартаменти - не работеха повече от 2-3 часа на ден. Но с една дума - хубаво, спретнато, малко градче!

4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси (с работата например)?

Мислех, че съм от хората, които лесно се адаптират, но чак сега си давам сметка, че най-накрая тази година се чувствам по-добре и спокойна. Нужна ми беше цяла година да свикна с новостите! Общо взето не съм правила компромиси с работата, защото не е много лесно за студентите да си намерят работа, има прекалено много чужденци и е трудно, поне засега, да си намериш работа.

5. Какво не знаят българите за Дания?
Преди да замина аз не знаех нищо за Дания, но това е много хубава страна с интересна история. В миналото норвежци и шведи са били под датско робство, за мен това е интересен факт. Дания е много добре развита държава с изключителна социална политика. Например се плащат по 600 € на датските студенти всеки месец само да учат.

6. Какво научиха местните от вас за България и Добрич?

Много от датчаните, с които съм общувала са ходили в България, но не и в Добрич, показвала съм им снимки и те много харесват нашия град. Иначе съм разказвала за различните обичаи, които ние имаме, като например боядисването на яйца, на тях много им хареса тази традиция.

7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?

Аз живея в голям апартамент, който деля с трима българи и словак. Поддържам връзка с българите в Олборг, които изобщо не са малко. В Копенхаген наскоро откриха български магазин и там се е изградило вече българско общество, което е много хубаво. Има във facebook група наречена „Българи в Дания”. Там всички споделят своя опит и помагат на сънародниците си.

8. Как отбелязвате типичните български празници (именни дни, Баба Марта и др.)?

За празници винаги се събираме голяма, весела компания и поливаме подобаващо. По случай Баба Марта вързваме на по-близките ни интернационални приятели мартенички за здраве. Сега с нетърпение очакваме Гергъовден, приятелят ми има имен ден и ще направим барбекю, ако е хубаво времето. (отговорите са изпратени на 4 май). Изкарваме си много приятно и забавно на всички празници!

9. Кой е най-яркият Ви спомен, свързан с Добрич?

Много обичах да се разхождам из центъра, да пийвам биричка в парка ни и да се срещам с приятелите ми. Също така ми липсва хубавото време! Много се радвам, че Добрич се превръща в едно много хубаво и спокойно място, където бих искала да се върна и да живея!

10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според Вас след вашето заминаване?

Миналата година имах възможността да се прибера 2 пъти, но тази година чак август ще се прибирам, което прави 1 година без да съм се прибирала. Добрич определено се развива в позитивна насока, надявам се с всяка година нещата да стават по-добре и да можем да се приберем някога и да живеем един нормален живот без проблеми.

11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?

По принцип ми се иска много някога да се върна и да живея в Добрич. Много ми харесва нашия град и бих искала, ако имам деца да ги отглеждам там, за да могат и те да имат такова незабравимо детство като моето.