Православната църква чества днес Светите равноапостоли Кирил и Методий

Когато го дадоха да се учи, преуспяваше повече от всички ученици в науките с много бързата си памет, та всички се чудеха. Царският настойник, наречен Логотет, чул за красотата, мъдростта и прилежното му учение, прати за него, зa да се учи заедно с младия цар. След като пристигна в Цариград, предадоха го на учители да се учи. Само за три месеца усвои граматиката и се залови с другите науки: изучи Омира и геометрията, при Лъв и Фотий изучи диалектиката и всички философски учения, към тях още риторика, аритметика, астрономия, музика и всички други елински изкуства.

И така изучи всичките, както, ако би се постарал да изучи само една от тях. Живееше в чистота и колкото угаждаше на Бога, толкова повече го обикваха всички.

Логотетът му оказваше изключителна почит и му даваше много злато, но той не приемаше. Но много за кратко остана с тях, а отиде на Тясното море (Босфора) и тайно се скри в един манастир. Търсиха го цели шест месеца и едва го намериха. Като не можаха да го принудят да заеме същата служба, го молеха да приеме учителска катедра, за да учи на философия чужденци, обслужван и подпомаган във всяко отношение. И той прие. He след много време се отрече от всичко в този живот и отиде на Олимп при брат си Методий - там започна да живее и да упражнява непрестанната молитва към Бога и беседваше само с книгите. Но при императора пристигнаха посланици от хазарите, които казваха: „Ние молим за един учен ваш човек, който, ако обори евреите и сарацините, ние ще възприемем вашата вяра!" Като взе брат си Методий, веднага тръгна на път и стигна Херсон, където изучи еврейски език и книги, като преведе осемте части на граматиката, от която работа обогати културата си. Най-после седна в кораб и пое пътя към хазарите при Меотското (Азовското) езеро и Каспийските врата на планината Кавказ.

След като се запозна с Кирил и побеседва няколко дни с него каганът написа на царя такова писмо: „Господарю, ти си ни изпратил такъв човек, който словом и делом ни доказа, че християнската вяра е свята." Когато изпращаше Философа, каганът започна да му дава много дарове, но той не ги прие, а само каза: „Дай ми колкото имаш пленени гърци тук и това ще ми бъде повече от всякакви дарове!" Събраха такива до двеста, предадоха му ги и той радостно пое пътя си.

Философът се завърна в Цариград, представи се на царя, засели се при църквата „Свети Апостоли" и там живееше в безмълвие, като се молеше на Бога.

Моравският княз Ростислав, по внушение Божие, се съвещава със своите князе и моравци и изпрати пратеничество при византийския император Михаил, като казваше: „Нашият народ се отказа от езичеството и се придържа към християнския закон, обаче нямаме такъв учител, който да ни изясни на наш език истинската християнска вяра, та и други страни като ни гледат, да се уподобят на нас." Царят свика съвета, а повика и Константин философ, за да чуе това писмо, и му рече: „Знам, Философе, че си преуморен, но се налага ти да отидеш там, защото никой не може да извърши тази работа като тебе."

Като пристигна Кирил в Моравия с брат си Методий, Ростислав го прие с много почит, събра ученици и му ги предаде да ги учи. Тогава според пророческите думи, отвориха се ушите на глухите да слушат библейските слова и стана ясен езикът на гъгнивия. Но докато се ширеше Божието учение, изначалният зъл завистник - проклетият дявол, влезе в своите съседи и започна да подбужда мнозина, като им говореше: „Така не се глави Бог. Ако това би Му било угодно, не можеше ли да напра-ни така, щото и славяните да славят Бога още от начало, като пишат с букви своята реч? Ами избра само три езици, с които подобава да Му се въздава слава - еврейски, гръцки и латински!"

Това говореха латински клирици - владици, свещеници и техните ученици, Философът се пребори с тях, както Давид с другородците, победи ги с библейски думи и ги нарече триезичници или пилатяни (Защото на тия три езици Пилат написал надписа на кръста Господен.)

След като прекара 40 месеца в Моравия, той се отправи за Рим, за да посвети своите ученици. Пътьом го прие Коцел, князът на Панония, който обхванат от такава силна любов да се научи на славянските книги, му предаде около 50 ученици, за да ги научи. Оказа му голяма почит и го препрати в неговия път.

Когато беше във Венеция, против него се събраха като врани на сокол епископи, свещеници и монаси, подигнаха триезическата ерес. Философът им отговори: „Не вали ли дъжд от Бога и слънцето не свети ли еднакво на всички?" И въздухът не е ли еднакъв за всички? И как не ви е срам, като мислите, че езиците са само три, а на всички други народи и племена заповядвате да бъдат слепи и глухи? Бога ли си представяте немощен, че не може на всички да даде това, или завистлив, че не иска? Но ние познаваме много народи, които си имат своите книги, и които въздават слава на Бога всеки на свой език: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други… Господ говори: „И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, за да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе!".

С тези и още много други думи ги посрами, остави ги и си замина по своя път. Като узна за него, Римският папа изпрати да го посрещнат. А когато пристигна в Рим, сам папа Адриан излезе да го посрещне с всички граждани, които носеха свещи, защото философът носеше и мощите на свети Климент, мъченик и Римски папа. Тогава Бог извърши там много преславни чудеса… Понеже му се наложи да извърши много трудове, той се разболя. Докато с търпение понасяше болестта си, веднъж видя някакво Божие явление и на другия ден бе постриган в светия монашески образ, получи светлина към светлината и си нарече името Кирил.

И в този образ преживя 50 дни. И така си почина в Господа, на 42 години, 14 февруари 869 година, втори индикт.
Нему слава и чест и поклонение във вечните векове. Амин!

Брат му Методий продължава просветителските мисии.

И тъй, като пресече всички обвинения от вси страни и затвори устата на многоглаголивите, той завърши земния си път и опази вярата, очаквайки венеца на правдата. И понеже беше благоугодил на Бога, той беше обикнат.
За свой приемник посочва Горазд.

На Цветница, когато се бяха събрали всички люде, той влезе в църквата и макар и немощен, изрече благословения за царя, за княза, за духовниците и за целия народ и каза: "Пазете ме, деца, до третия ден." Така и стана. На третия ден на разсъмване той рече: "В твоите ръце, Господи, предавам духа си", и почина в ръцете на свещениците в шестия ден на месец април, индикт трети, в шест хиляди триста деветдесет и третата година от сътворението на целия свят (885 г.).

Нему се пада слава и чест вовеки веков. Амин!

Превод Хр. Кодов по текста на Успенския сборник от XII–XIII век на Св. Климент Охридски
Публикува се по сборника Стара българска литература. Том IV. Житиеписни творби. Изд. "Български писател", София. 1986 година

Източник: Православието