В чужбина нямат нужда от директори от България, а от "магарета"

Представете се с няколко изречения за нашите читатели.

Казвам се Пламен Колев Радев, на 29 години, родом от град Добрич, от една година съм женен. Живея в Кипър от 4 години, в град Никозия. Работя като сервитьор в хотел "Холидей ин". 

Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво Ви мотивира да направите тази крачка?

Решението да дойда тук бе взето лесно. Нямаше значение дали ще е Кипър или която и да е друга държава, просто не се издържаше в Добрич, почнах да търся решение как да се махна и просто се случи един ден, видях обява, че се набират келнери за Кипър и всичко стана толкова бързо, че се озовах тук.

Какво най-силно Ви впечатли през първия ви ден в Никозия?

Първото, което видях, когато пристигнах беше чистотата. И улиците - няма боклуци, няма дупки. Спретната държава, има ред за всичко. Това ми хареса най-много, нямаше я анархията, обърнатите кофи за боклук, бездомните кучета, половинметровите дупки по пътя. Всичко това си остана в България.

Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси (с работата например)?

Лично аз нямах проблем с адаптацията към средата и специално в работно отношение. Просто си повтарях, че трябва да работя. Въпреки всичко ми беше неприятно да чувам всичките подмятания за нас, българите, как сме ставали само за чистачи и тем подобни. Но в крайна сметка бях приел, че тия хора имат нужда от магарета, а не от директори и така се свиква по-лесно.

Тук отношението към българите като цяло е следното - бедни, необразовани, глупави работници. Има и изключения, но са рядкост. Понякога се замислям дали не е точно така. Проблемът ни на нас, българите, е, че никой не знае нищо за нас. Знае само лошото - чуват само за кражбите, проституцията и боевете. А в крайна сметка не се знае, че сме дали първия компютър на света, че нашето кисело мляко и сирене са първообраза, на това, което се яде по цял свят и 1000 други неща.

Колкото и да се опитвам да обясня колко е красива нашата родина, дискусията винаги завършва с един въпрос, на който не мога да отговоря: "Като е толкова хубаво в България, защо си тук?".

През първата ми година тази психическа атака от местните ми беше най-трудна за преодоляване. Но постепенно се свиква с това и започнах да се доказвам като добър работник и бързо спечелих уважението и признанието на колегите си и шефовете. Не след дълго получих моето признание за труда, който бях положил. На 06.06.2010 г. Папата пристигна на посещение в Кипър и аз бях избран да севрирам на този свят човек - представете си един българин да сервира на Папата, можеше да е някой кипърец или румънец, но бях аз.

С Папата 

Всичко мина перфектно, направих си снимка с човека, който се оказа много мил и сърдечен старец. Подари ми икона и кръст, след тази среща всичко ми потръгна още по-добре. Пристигна руският президент Медведев и ситуацията се повтори. След няколко такива срещи с много известни личности се утвърдих като добър професионалист и вече на моето работно място българин значи работлив, честен и всеотдаен професионалист.

Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?

Тук има много българи и да ви кажа честно не контактувам с никой от тях - не съм срещнал българин, който да не се опита да те излъже или да ти навреди като цяло. Съжалявам, че го казвам, но е така. Ние сме завистливи хора и това ни носи лоша слава из цял свят. Тук ако някой ти мисли злото, ще е българин на 100%.

Видял съм много от наши сънародници за 4 години и все лошо. Това е причината да не си идвам в България. Сега съм щастливо женен за жена от китайски произход и скоро заминаваме в Китай на почивка.

Искам да кажа на всички българи, които са решили да си потърсят късмета в чужбина да не си мислят, че тук валят пари и ще ги чакат с червено килимче.

Места за директори и началници няма, но ако си работлив и знаеш какво искаш, винаги можеш да пробиеш на трудовия пазар в Европа. И не забравяйте, че сте българи, но се пазете от сънародници. За жалост е така и от това си патим най-много.

Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?

Един ден ще се върна в Добрич. На там ме дърпа винаги. Аз съм добричлия и някой ден ще си изживея старините в родния град, където ми е мястото.