Контактувам основно с българи в Чикаго, тук има български училища, магазини, вестници

 

 

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели – име, възраст, семейно положение, от кога и къде живеете в чужбина, професия, интереси?

Казвам се Владислав Гичев, на 37 години съм. В момента живея с жена си в Чикаго. Напуснал съм Добрич и страната през Юли 2003 и от тогава живея в САЩ. Работя в малка компания, в която ръководя тест лаборатория. Имам много интереси, oт стандартни като ходене на кино, пътуване и посещения на непознати за мен и жена ми места, до такива крайности като болен фен на „Междузвездни войни“ и комиксите. Също съм невероятен спортен фен, като приоритет са ми Ферари във Ф1 и Чикаго Беърс в Националната Футболна Лига.

 

 

 

2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво ви мотивира да направите тази крачка?

Да си кажа честно, нямал съм такова решение, но явно съдбата си знае работата :) Дори не съм искал да кандидаствам в програмата Зелена Карта, но тогавашният ми началник ми каза, че сега е моментът да се кандидаства, трябвало само да му дам снимка, той ще приготви всички документи и за мен оставаше да си пусна писмото. Малко по-късно бях спечелил Зелена карта и се оказа, че и аз като останалите печеливши ще трябва да видя какво е да живееш в чужбина. Аз дори не познавах никой в САЩ и трябва да благодаря на Макс и Мария Роеви, че ми подадоха ръка, което няма да забравя до края на живота си, въпреки че в момента не сме много близки. Като цяло мотивацията ми беше неясното ми бъдеще в родния ми град Добрич и това, че нищо не губех ако пробвах какво е на друго място.

 

3. Какво най-силно ви впечатли през първия ви ден в Чикаго?

Беше привечер и всичко ми беше странно. Огромното летище, върволицата от кацащи самолети в далечината, нескончаемите пътища, пълни с коли, размерите на магистралите, парковете, през които минахме, докато стигнем до къщата, където щяхме да спим. Като пристигнахме се оказахме в Палатайн - едно от предградията на Чикаго, пълно с животинки от рода на: малки зайчета, катерици, еноти, скунксове, патици, гъски и какво ли не. Като излязох в задния двор на къщата беше вечер с много ясно небе, а над тревата беше пълно с летящи , мигащи светулки. Почувствах се на 13 години, като на лагер във Върбица и се разплаках. Помислих си, че щом на всички тия твари им е добре тук, трябва и на мен да ми хареса. Много по-късно разбрах, че съм се оказал прав.

 

Владислав с боксьора Кубрат Пулев 

 

4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси (с работата например)?

В момента който ме познава би казал, че не ми е било трудно, защото може би едно от най-силните ми качества е, че се адаптирам към нови неща доста леко, но истината е, че съм изстрадал доста. Животът ме научи на много неща. Бях много наивен и доверчив и доста си изпатих, но вече си знам урока. Компромиси с работата не съм правил, защото да не забравяме, че съм дошъл като емигрант. Никой не е длъжен да ми да ми дава работа - този начин на мислене помага в чужбина доста. Ако постоянно съжалявам за това, онова или какво си оставил в България, може би не е трябвало да тръгвам изобщо. Приех всичко като спортно състезание и трябваше да се боря за победата, разбира се с доблест и чест, а не на всяка цена.

 

 

 

5. Какво не знаят българите за САЩ?

Може би не знаят, че САЩ е страна със страхотни забележителности и исторически обекти за сравнително кратката си история. Другото, което не знаят е, че е една необятна страна с 4 часови пояса, в която има невероятни природни красоти и страшно много вода. Истинските Добричлии знаят защо именно това ми прави впечатление, но наистина тук през 2-3 километра има река или езеро. Интересно ми беше да науча, че жителите на Чикаго не плащат вода.

 

 

 

6. Какво научиха местните от вас за България и Добрич?

Знаят, че е един малък, китен и спокоен град на 20 мили от Черно Море и че жителите му през лятото ходят редовно на море всеки ден. За България знаят повече, защото в средите, в които общувам има много българи и общите ни познати чужденци са ходили на БГ ресторант или кафе и са яли Детски Закуски или вафли Мура. Всички знаем, че България не блести с кой знае какви научни или културни постижения и затова в повечето случаи се мъча да обяснявам на американците, че киселото мляко, което американците знаят, че произлиза от Гърция, всъщност ферментира с Lactobacillus bulgaricus. В крайна сметка истината, че тая бактерия не е единствената, която участва във ферментацията на млякото, нито пък е кръстена заради уникалното местоположение на  страната ни, а защото първи я е открил български учен, но в крайна сметка трябва някак да се похвалим, че и ние сме дали нещо на света.

 

 

 

7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?

Контактувам основно с българи, защото познавам много малко хора от други страни. В Чикаго уж по проучвания се знае, че българите са около 80-120 хиляди. Има хора които са от 15 години тук, никога не са си ходили в БГ, не знаят грам Английски и пак се чувстват супер. Пазариш от БГ магазин, кола си купуваш от българин, ремонтите са в БГ сервиз, в банката има българи, купуваш си къща от БГ агент за недвижими имоти и после всичко застраховаш при българин. Ако се разболееш ходиш на БГ доктор или зъболекар. За забава има БГ барове и ресторанти, както и поне 4-5 седмични безплатни БГ вестници, някои от тях по 64 страници. За БГ телевизия е ясно, че с тия информационни технологии може да се гледа всеки канал, сериал или предаване (за съжаление). Да не пропусна, че има и танцови фолклорни трупи, както и БГ училища за деца, които са поне 7-8 вече, а в скоро време ще има и българска чикагска телевизия. Между другото точно сега ще има БГ пикник (на който миналата година се събраха над 8000 души) и на него ще са гости Артистите на Слави. Ще има спортни мероприятия като футболен и волейболен турнир, както и турнир по борба с 16 участника. Като цяло българите не сме извесни да се подържаме, но си има малки групи хора, които са сплотени и си помагат. Видял съм много хубаво от българи, както и обратното. С моя опит бих споделил, че по сплотеност може би сме зад много нации.

 

 

 

8. Как отбелязвате типичните български празници (именни дни, Баба Марта и др.)?

Повечето големи празници се събираме с приятели, празнуваме, но като цяло не почитам чак толкова много празници и може би това ми прави живота по-лесен зад граница, с по-малко носталгия. Най-почитаната от мен традиция е да нося мартеници и после ги закачам на дърво. Доста често чужденци ни питат защо ги носим и трябва да им разказваме за традицията в България. Индийците не ни питат, защото пък те носят такива бяло-червени конци на ръцете си през цялата година.

 

 

 

9. Кой е най-яркият ви спомен, свързан с Добрич?

Градската градината и училищният двор на училище „Стефан Караджа“, сегашна Езикова Гимназия, в която съм прекарал цялото си детство, но за съжаление гимназията прилича в момента на затвор. Градината през 2007 като си ходех последно, беше много занемарена от страната на малкото езеро, както и стадион „Дружба“.

 

 

 

10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според вас след вашето заминаване?

Не се прибирам често, тъй като живея на около 12 000 километра от България и е доста скъпо такова удоволствие. Бих искал да се прибирам по-често и да се видя с моите роднини и приятели, но за съжаление на майка ми това не се случва често. Това е цената, която трябва да плащаме като емигранти, ако искаме да живеем в друга страна. За 9 години съм бил в България само 2 пъти, като последният път беше през 2007 г. Още тогава не ми допадна това, което видях и за съжаление от това, което чувам за страната ни, не виждам нищо положително на хоризонта. Като махна икономическия аспект, мисля, че в последните 3-4 години по снимките, които гледам, Добрич е станал още по-красив.

 

 

 

11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?

Трябва да съм честен и да кажа, че не искам да се прибирам да живея в България за постоянно. Моята мечта е, че един ден ще се пенсионирам тук, ще имам малка къща и ще си ходя за риба всеки ден. Нямам проблеми да ходя на гости в родината, но не искам да заменя сегашния си живот за този в България. Ако имах вълшебните сили на Гандалф бих преместил всички любими хора тук. Мисля, че всички щяха да са доволни и да живеят по-лесно, най-много щеше да се радва майка ми, защото нямаше да се притеснява от зимата, защото щеше да има кой да й помага. Ако се върна да живея в България бих живял в Добрич, защото е един прекрасен град и не бих сменил спокойната му отмосфера със Софийската или Варненската, но икономическата ситуация изгони повечето млади хора от китния ни град.

 

Атмосферата на Чикаго Беърс - Атланта от НФЛ 

 

 

 

Владислав е гледал на живо едно от най-известните автомобилни състезания в света "500-те мили на Индианаполис", на тази писта е гледал и състезания от Формула 1 

 

Владислав е сред публиката на Чикаго Булс - Сан Антонио Спърс от НБА 

 

 

 

Паметник на Негово Въздушно Височество Майкъл Джордан пред зала "United center" в Чикаго