Преглед на печата
МВР и Министерството на отбраната спорят за взривовете при Петолъчката, последни сме по заплати в ЕС, Интерпол вече издирва Галеви
uzunov
0
Водеща тема на печата в четвъртък са взривовете на боеприпаси при Петолъчката.
„Тримата работници от взривения склад край Петолъчката остават в неизвестност, след като всички опити на спасителите да открият следи от тях останаха без резултат.
Най-вероятно тримата са се стопили от взривната вълна и от огъня в ужасната експлозия в склад №1 на военната база край с. Лозенец, предполагат експерти.
Енчо Кремъков, Николай Гочев и Станимир Киров са работниците, които се издирват след взривовете във вторник следобед край Петолъчката, други 9-има работници бяха ранени. Тримата са работили в цех 1. Енчо е роден през 1968 г. (43 г.), Николай - през 1956-а (56 г.), а Станимир - през 1963 г. (49 г.)." - пише в. „24 часа".
„Единият от тримата изчезнали в адския взрив е участвал в проектирането на складовете на ужасите в местността Мараш, научи агенция Стандарт Нюз.
44-годишният Станимир Костов е потомствен военен като баща си и се пенсионирал преди 2 години. По време на военната си служба работата му била да търси място и да проектира складовете за съхранение на боеприпасите. От години живеел в София, но след пенсионирането си през 2010 г. се върнал в с. Стралджа. Бързо се свързал с фирмата на Делев и намерил препитание в базата за утилизации.
Колегата на Костов Енчо Кремъков е с година по-млад от него и работи в складовете от самото им начало. Той също е бивш военен. Третият от изчезналите е Николай Гочев и е на 45 години. Съпругата му е учителка в града.
Тримата са били едни от най-опитните специалисти в базата, коментира шефът им Десислав Делев. Същото говореха вчера и хората от селото.
Семействата на изчезналите работници са в истински шок..." - допълва темата в. „Стандарт".
„Няколко часа след като мощни взривове избухнаха до стралджанското село Лозенец, двете министерства с отношение към унищожаването на стари боеприпаси - МО и МВР, влязоха в остър конфликт по въпроса дали фирмата собственик на складовете "Берета Трейдинг" е вършила нарушения. Военният министър Аню Ангелов заяви, че компанията е съхранявала и други боеприпаси в близост до предназначените за унищожение и определи това като "крещящо нарушение". Малко по-рано след заседанието на Министерския съвет той обясни, че освен за утилизация фирмата имала лиценз и за съхранение на боеприпаси, но не спомена нищо за нарушения. След него пък шефът на служба КОС към МВР, която отговаря за контрола на утилизацията, комисар Божидар Василев заяви, че от началото на годината на "Берета Трейдинг" ООД са правени пет проверки и не са установени никакви нарушения. Военният министър вмъкна, че според договора между МО и фирмата частникът е трябвало да унищожи 272 тона стари муниции, но досега са обработени 329 тона. "Берета" стопанисва общо 12 склада, където се съхранявали стрелково оръжие и други муниции, които не подлежали на утилизация. Ангелов допълни, че фирмата разработва и нов тип автомат. Справка в сайта на МО сочи, че "Берета" е спечелила две обществени поръчки през миналата година. Едната е за утилизация, а втората за доставка на въоръжение - пистолети, карабини и гранати. Но втората сделка не е финализирана и не е подписан договор, а само рамково споразумение.
И вчера институциите не можаха да дадат отговор за причините за взривовете, които започнаха във вторник след обяд..." - пише в. „Сега".
„Средната брутна работна заплата на пълно работно време в България за 2010 г. е най-ниска от всички 27 страни - членки на ЕС, показват най-новите данни на Евростат за заплатите и разходите на труд в съюза.
Българинът е получавал средно за година 4395 евро, което е най-нисък показател в ЕС, докато в Дания това число е било 58 640 евро на година. Сред най-добре заплатените европейци са тези в страни като Германия - средногодишно 42 500 евро, в Белгия - 43 400 евро, в Люксембург - 49 316 евро, в Холандия - 45 215 евро, Финландия и Швеция - по 40 000 евро, и др.
По-добре от нас са били заплатени и в Румъния - 5891 евро, в Литва - 6735 евро, Латвия - 8596 евро, Естония - 9712 евро на година и др. България е на дъното и по минимална работна заплата - 138 евро, докато в Румъния тази ставка е 162 евро. В Люксембург минималната работна заплата е 1800 евро на месец, а в Дания, Холандия, Франция и Белгия минималната работна заплата варира около 1500 евро.
България и Люксембург са в двата края на обхвата и за покупателната способност на европейците - 1495 евро в Люксембург и 272 евро в България. Средните почасови разходи за труд варират от 40 евро в Швеция, 38 евро в Дания, 37.7 евро в Белгия - до 3.1 евро в България и 4.2 евро в Румъния. Тези числа включват не само компенсация за служителите, но и разходи за професионално обучение, други разходи, данъци и субсидии, направени или получени от предприятието.
В тази класация Малта е с най-голям дял на разходите, разпределени за заплати - 92 на сто. В Швеция, Франция и Белгия делът за надници и заплати е около 67 на сто. България заедно с Румъния, Латвия, Литва и Унгария отново е в дъното на ЕС по този показател, като делът на разходите за труд, разпределен за заплати, варира между 5 и 10 на сто. Делът на служителите, които се считат за лица с ниски доходи, е най-висок в Латвия - 30 на сто." - пише „Дневник".
„Интерпол публикува имената, снимки и данни на Ангел Христов и Пламен Галев. Те са пуснати за издирвани по искане на България.
Те са обявени с червена бюлетина и се издирват за ръководене на организирана престъпна група по указание на Върховния касационен съд на България, става ясно от сайта на Интерпол.
На 3 май Върховният касационен съд (ВКС) потвърди ефективните присъди и така Ангел Христов и Пламен Галев бяха осъдени за рекет и изнудване на по 4 и 5 г. затвор. Галеви, обаче, изчезнаха и създадоха поредния скандал." - пише „Труд".
„Имената, снимките и данните на Ангел Христов и Пламен Галев, известни като братя Галеви, са публикувани в сайта на Интерпол за издирване...
По-късно на заседание на правителството на 30 май стана ясно, че "братя Галеви" не били с мярка за неотклонение "парична гаранция" от по 50 000 лв., а с най-леката мярка "подписка". Правосъдният министър Диана Ковачева обясни на премиера и колегите си, че така държавата не може да си върне тези пари, защото се оказало, че през декември 2010 година по искане на защитниците на братя Галеви с определение Кюстендилският окръжен съд е изменил мярката за неотклонение от парична гаранция в подписка за всеки един от тях." - се казва в публикация на в. „Стандарт".
Друга актуална тема от всекидневния печат е предложението на Агенцията по храните предлага "ол инклузив" да се предлага само в хотели с 4 и 5 звезди.
„Услугата "ол инклузив" да се предоставя само в хотели с 4 и 5 звезди и в тризведните, които имат капацитет за изхранване 60% в зависимост от легловата база. Това са предложили на министерството на икономиката от Българската агенция за безопасност на храните.
Установени аномалии са причина за това на министерството на икономиката да бъдат предложени промени, свързани с предлагането на услугата "ол инклузив", обясни пред журналисти директорът на агенцията Йордан Войнов.
Той посочи примери за хотели с капацитет за настаняване на 1000 души, а възможност да се изхранват 30, което е недопустимо." - пише „24 часа".
"Хотелите с три и по-малко звезди трябва да имат капацитет за изхранване на почиващите според легловата база. Ако легловата база например е 100 места, капацитетът на ресторанта трябва да бъде за 60 души", казва Йордан Войнов.
От края на месец май инспектори към областните дирекции по безопасност на храните в Бургас, Варна и Добрич извършват засилени проверки в морските курорти. Те проверяват обекти от търговска мрежа, подвижни, временни и сезонни обекти, обекти за обществено хранене, заведения в хотелски комплекси, както и обекти, предлагащи услугата "ол инклузив".
През лятото на миналата година над 300 хотела бяха глобени заради некачествен "ол инклузив" при храната. Бяха открити продукти с неустановен произход, изтекъл срок на годност и несъхранявани при добър температурен режим.
Този тип е услуга масово се предлага в морските курорти. Няма обаче точни данни колко хотела в страната работят на този принцип." - се казва в публикация на в. „Дневник".
„Тримата работници от взривения склад край Петолъчката остават в неизвестност, след като всички опити на спасителите да открият следи от тях останаха без резултат.
Най-вероятно тримата са се стопили от взривната вълна и от огъня в ужасната експлозия в склад №1 на военната база край с. Лозенец, предполагат експерти.
Енчо Кремъков, Николай Гочев и Станимир Киров са работниците, които се издирват след взривовете във вторник следобед край Петолъчката, други 9-има работници бяха ранени. Тримата са работили в цех 1. Енчо е роден през 1968 г. (43 г.), Николай - през 1956-а (56 г.), а Станимир - през 1963 г. (49 г.)." - пише в. „24 часа".
„Единият от тримата изчезнали в адския взрив е участвал в проектирането на складовете на ужасите в местността Мараш, научи агенция Стандарт Нюз.
44-годишният Станимир Костов е потомствен военен като баща си и се пенсионирал преди 2 години. По време на военната си служба работата му била да търси място и да проектира складовете за съхранение на боеприпасите. От години живеел в София, но след пенсионирането си през 2010 г. се върнал в с. Стралджа. Бързо се свързал с фирмата на Делев и намерил препитание в базата за утилизации.
Колегата на Костов Енчо Кремъков е с година по-млад от него и работи в складовете от самото им начало. Той също е бивш военен. Третият от изчезналите е Николай Гочев и е на 45 години. Съпругата му е учителка в града.
Тримата са били едни от най-опитните специалисти в базата, коментира шефът им Десислав Делев. Същото говореха вчера и хората от селото.
Семействата на изчезналите работници са в истински шок..." - допълва темата в. „Стандарт".
„Няколко часа след като мощни взривове избухнаха до стралджанското село Лозенец, двете министерства с отношение към унищожаването на стари боеприпаси - МО и МВР, влязоха в остър конфликт по въпроса дали фирмата собственик на складовете "Берета Трейдинг" е вършила нарушения. Военният министър Аню Ангелов заяви, че компанията е съхранявала и други боеприпаси в близост до предназначените за унищожение и определи това като "крещящо нарушение". Малко по-рано след заседанието на Министерския съвет той обясни, че освен за утилизация фирмата имала лиценз и за съхранение на боеприпаси, но не спомена нищо за нарушения. След него пък шефът на служба КОС към МВР, която отговаря за контрола на утилизацията, комисар Божидар Василев заяви, че от началото на годината на "Берета Трейдинг" ООД са правени пет проверки и не са установени никакви нарушения. Военният министър вмъкна, че според договора между МО и фирмата частникът е трябвало да унищожи 272 тона стари муниции, но досега са обработени 329 тона. "Берета" стопанисва общо 12 склада, където се съхранявали стрелково оръжие и други муниции, които не подлежали на утилизация. Ангелов допълни, че фирмата разработва и нов тип автомат. Справка в сайта на МО сочи, че "Берета" е спечелила две обществени поръчки през миналата година. Едната е за утилизация, а втората за доставка на въоръжение - пистолети, карабини и гранати. Но втората сделка не е финализирана и не е подписан договор, а само рамково споразумение.
И вчера институциите не можаха да дадат отговор за причините за взривовете, които започнаха във вторник след обяд..." - пише в. „Сега".
„Средната брутна работна заплата на пълно работно време в България за 2010 г. е най-ниска от всички 27 страни - членки на ЕС, показват най-новите данни на Евростат за заплатите и разходите на труд в съюза.
Българинът е получавал средно за година 4395 евро, което е най-нисък показател в ЕС, докато в Дания това число е било 58 640 евро на година. Сред най-добре заплатените европейци са тези в страни като Германия - средногодишно 42 500 евро, в Белгия - 43 400 евро, в Люксембург - 49 316 евро, в Холандия - 45 215 евро, Финландия и Швеция - по 40 000 евро, и др.
По-добре от нас са били заплатени и в Румъния - 5891 евро, в Литва - 6735 евро, Латвия - 8596 евро, Естония - 9712 евро на година и др. България е на дъното и по минимална работна заплата - 138 евро, докато в Румъния тази ставка е 162 евро. В Люксембург минималната работна заплата е 1800 евро на месец, а в Дания, Холандия, Франция и Белгия минималната работна заплата варира около 1500 евро.
България и Люксембург са в двата края на обхвата и за покупателната способност на европейците - 1495 евро в Люксембург и 272 евро в България. Средните почасови разходи за труд варират от 40 евро в Швеция, 38 евро в Дания, 37.7 евро в Белгия - до 3.1 евро в България и 4.2 евро в Румъния. Тези числа включват не само компенсация за служителите, но и разходи за професионално обучение, други разходи, данъци и субсидии, направени или получени от предприятието.
В тази класация Малта е с най-голям дял на разходите, разпределени за заплати - 92 на сто. В Швеция, Франция и Белгия делът за надници и заплати е около 67 на сто. България заедно с Румъния, Латвия, Литва и Унгария отново е в дъното на ЕС по този показател, като делът на разходите за труд, разпределен за заплати, варира между 5 и 10 на сто. Делът на служителите, които се считат за лица с ниски доходи, е най-висок в Латвия - 30 на сто." - пише „Дневник".
„Интерпол публикува имената, снимки и данни на Ангел Христов и Пламен Галев. Те са пуснати за издирвани по искане на България.
Те са обявени с червена бюлетина и се издирват за ръководене на организирана престъпна група по указание на Върховния касационен съд на България, става ясно от сайта на Интерпол.
На 3 май Върховният касационен съд (ВКС) потвърди ефективните присъди и така Ангел Христов и Пламен Галев бяха осъдени за рекет и изнудване на по 4 и 5 г. затвор. Галеви, обаче, изчезнаха и създадоха поредния скандал." - пише „Труд".
„Имената, снимките и данните на Ангел Христов и Пламен Галев, известни като братя Галеви, са публикувани в сайта на Интерпол за издирване...
По-късно на заседание на правителството на 30 май стана ясно, че "братя Галеви" не били с мярка за неотклонение "парична гаранция" от по 50 000 лв., а с най-леката мярка "подписка". Правосъдният министър Диана Ковачева обясни на премиера и колегите си, че така държавата не може да си върне тези пари, защото се оказало, че през декември 2010 година по искане на защитниците на братя Галеви с определение Кюстендилският окръжен съд е изменил мярката за неотклонение от парична гаранция в подписка за всеки един от тях." - се казва в публикация на в. „Стандарт".
Друга актуална тема от всекидневния печат е предложението на Агенцията по храните предлага "ол инклузив" да се предлага само в хотели с 4 и 5 звезди.
„Услугата "ол инклузив" да се предоставя само в хотели с 4 и 5 звезди и в тризведните, които имат капацитет за изхранване 60% в зависимост от легловата база. Това са предложили на министерството на икономиката от Българската агенция за безопасност на храните.
Установени аномалии са причина за това на министерството на икономиката да бъдат предложени промени, свързани с предлагането на услугата "ол инклузив", обясни пред журналисти директорът на агенцията Йордан Войнов.
Той посочи примери за хотели с капацитет за настаняване на 1000 души, а възможност да се изхранват 30, което е недопустимо." - пише „24 часа".
"Хотелите с три и по-малко звезди трябва да имат капацитет за изхранване на почиващите според легловата база. Ако легловата база например е 100 места, капацитетът на ресторанта трябва да бъде за 60 души", казва Йордан Войнов.
От края на месец май инспектори към областните дирекции по безопасност на храните в Бургас, Варна и Добрич извършват засилени проверки в морските курорти. Те проверяват обекти от търговска мрежа, подвижни, временни и сезонни обекти, обекти за обществено хранене, заведения в хотелски комплекси, както и обекти, предлагащи услугата "ол инклузив".
През лятото на миналата година над 300 хотела бяха глобени заради некачествен "ол инклузив" при храната. Бяха открити продукти с неустановен произход, изтекъл срок на годност и несъхранявани при добър температурен режим.
Този тип е услуга масово се предлага в морските курорти. Няма обаче точни данни колко хотела в страната работят на този принцип." - се казва в публикация на в. „Дневник".
