1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели – име, възраст, семейно положение, от кога и къде живеете в чужбина, професия, интереси?
Казвам се Сийка Георгиева, на 44 години, омъжена, с един прекрасен син на 26 години. В Италия съм от 7 години, живея в един малък неаполитански град Мелито. Живея самостоятелно в една голяма къща с двор и съм си направила една страхотна градина.
Преди обед работя в дома на един професор по математика и физика, а след обяд в зоомагазин.
2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво Ви мотивира да направите тази крачка?
Решението да замина за Италия го взехме с моята братовчедка ... и то само за 4 дни. В неделя говорихме и в четвъртък тръгнахме. Бяхме се отчаяли от положението в България, от ниските заплати и високи данъци и цени. Сестра й беше тук от 8 месеца и така и ние се озовахме в Италия. По принцип съм човек, който взима бързи решения и обича да рискува.
3. Какво най-силно Ви впечатли през първия ви ден в Неапол?
Когато пристигнехме бях потресена от гледката – мръсотия, мирише на пикоч, просяци ... Не беше това, което бях чела и гледала по телевизията. Всъщност се оказа, че сме влезли от грозната част на града и само този район е мизерен. Градът има богата история, районът е известен и с вулкана Везувий.
Помпей - градът, разрушен от вулкана Везувий
4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси (с работата например)?
Трябваше да започна работа при едни мизерни старци ... третираха ме като животно ... преминах много трудности, докато достигна сегашното си положение. Но не искам да отегчавам с подробности. Странното за градчето, в който живееха старците бе, че всеки втори бе изрод. Оказа се, че там държат на старата традиция да се женят брат и сестра, или братовчеди, за да не излиза богатството им извън фамилията. Но само в този град е така, не си мислете, че е така навсякъде в района на Неапол.
5. Какво не знаят българите за Италия?
Много неща не знаем за Неапол. 70% от неаполитанци са неграмотни, неинтелигентни, без никаква култура и възпитание. А и цяла Италия ги мрази, те сами си го казват. Щом един ми беше казал, че България граничи с Афганистан и Пакистан, за какво да ви говоря повече.
Град Мелито
6. Какво научиха местните от Вас за България и Добрич?
Когато почна да им говоря толкова хубави неща за моята страна и моя град, започват да изпитват интерес и се възхищават. А да не говорим, когато им покажа снимки. Имам познати, които миналата година ходиха в Кранево. Останали са с много добри впечатления и тази година пак щели да ходят. А от моят роден град Добрич няма по-красив, това го знаят.
7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?
Поддържам връзка с петима българи. Българите сме завистлив и алчен народ. От нас можеш да очакваш само интриги и клюки. И затова съм малко по-далеч от българите. По-малък кръг – по-весело.
8. Как отбелязвате типичните български празници (именни дни, Баба Марта и др.)?
Не си оставяме традициите. Честваме всички български празници с българска кухня и музика.
9. Кой е най-яркият ви спомен, свързан с Добрич?
Много са хубави спомените ми за Добрич, а и той винаги ще си остане в сърцето ми.
10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според Вас след вашето заминаване?
За 7 години съм се прибирала 3 пъти. Надявам се тази година да се прибера през август за 2 седмици. От снимките, които гледам, Добрич е станал още по-красив град. Много ми липсват центъра, градската градина, улиците, които толкова години пресичах. Въобще всичко в Добрич ми липсва.
11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?
Когато му дойде времето да си гледам старините, ще се прибера в моя роден град Добрич. Камъкът си тежи на мястото.
Къщата на Сийка
Сийка се гордее с богато украсения двор на къщата
В Помпей
Сийка в Рим
Рим