Добричлийка и софиянец се взеха в Кипър, сега живеят във Флорида

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели – име, възраст, семейно положение, от кога и къде живеете в чужбина, професия, интереси?

Казвам се Йовка Колева, на 25 години. Омъжена съм за Илиян Колев – на 38 години, от София. Имаме две момчета – Александър на 3 години и 5 месеца и Константин на 5 месеца. Със средно образование съм, завърших СОУ “Св. Климент Охрдиски“. Живея в чужбина от 6 години – 5 в Пафос, Кипър и от една в Орландо, Флорида, САЩ.

 

 

 

2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво ви мотивира да направите тази крачка?

Решението дойде веднага, след като ме попитаха. След завършването ми през 2005 година започнах работа в една фирма, а в началото на 2006 година ме освободиха. Записах се на борсата, но за 7 месеца там изкарах само един курс. Записах се и в една частна трудова борса. Постоянно си купувах вестници. Без резултат. В началото на лятото и приятелят ми ме остави. Нещата ставаха от зле по-зле. В края на юли приятелка на майка ми се върна от Кипър, беше дошла да пият кафе и започна да разказва за Кипър. В момента, в който спомена, че търси жена, за да замине с нея, тъй като колежката й напуснала, майка ми ме погледна и й каза да вземе мен. Без да се замислям казах ДА. Свързахме се с шефовете, тъй като те купуваха билета и подхотвяха документите – в Кипър се влизаше с виза. Така на 17.08.2006 напуснах България. Два месеца по-късно колежката ми напусна и останах сама, не знаех и езика. Когато чуех да се говори на български, се радвах много. Най-трудното предстоеше – новогодишните празници. На никой не пожелавам в тези празнични дни да е сам, без значение в България или чужбина. На 01.01.2007 България и Румъния влязоха в ЕС и Кипър взе да се пълни с българи и румънци. През май напуснах работа, приятел-българин ми бе намерил по-хубава в града. Намери ми квартира, която делях с една българка над 50-те и един българин, който по-късно стана мой спътник в живота. На 3.09.2007 ми предложи брак. На 13.09 дойдоха родителите ми, а по-късно и сестра ми, които останаха да живеят там (прибират се всяка година за зимата). Решихме, че сватбата ще бъде в България – на 20.09.2008 в ресторант „Лебед“ в град Добрич. Върнахме се в Пафос, Кипър. Там е роден големият ми син. След като се върнах на работа през лятото на 2009, шефът ми ми отряза заплатата, защото било криза – от януари 2008 в Кипър се въведе еврото като валута, със съпруга ми смятаме, че това допринесе за влошаването на икономиката. Така след влизането на България в ЕС (2007), смяната на валутата (2008) и световната криза (2009), в началото на 2011 решихме, че ще е по-добре да напуснем страната, макар че и двамата имахме целогодишна работа. На 20.05.2011 кацнахме на американска земя. Тук нямахме нито близки, нито приятели. Разчитаме само на себе си.

 

 

 

3. Какво най-силно ви впечатли през първия ви ден в Орландо?

Няколко дни след пристигането ни срещнахме четирима българи, дошли на бригада за лятото. Те ни попитаха същото. Моят отговор беше: „Ние не идваме от България, а от Кипър, затова равните улици и чистотата са нещо, с което сме свикнали“.

Но може би движението, Кипър е бил английска колония и движението там е обратно. Друго – катериците и езерата, във Флорида има около 1 500 езера. А същото и голямото разнообразие от хора,  тук можеш да чуеш 135 езика.

 

 

 

4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда в Орландо?

След толкова години в чужбина аз смятам, че лесно.

 

5. Какво не знаят българите за САЩ?

Има много такси и данъци. Няма детски добавки, освен ако детето не е с един родител или без родители, разведени родители или с увреждания.

Тази година на 5 януари родих второто си дете тук. Съпругът ми и синът ми бяха през цялото време с мен. Макар да нямам забележки към болницата, ми направи впечатление мудното обслужване на персонала, но пък за сметка на това усмивката им не слизаше от лицето, като че ли да компенсират това. Винаги съм смятала, че в по-развитите страни не е така.

Другото смятам, че сме го виждали по филмите – дрога и стрелби навсякъде, а уж живеем в центъра на града. Миналата година живяхме в Санфорд няколко месеца, на 200 метра от гето, където постоянно се чуваха сирени и стрелби.

 

 

 

6. Какво научиха местните от вас за България и Добрич?

Голяма част от тях разбраха, че България се намира в Европа, а не както смятат – в Южна Америка, някъде до Колумбия. Тези, които са чували за България, я свързват с Христо Стоичков. 

 

7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?

В Кипър сме си патили много от българи. Може би с надеждата, че тук е по-различно съпругът ми писа във форум и се свързахме с българи. Отново интриги и страдания. От началото на този година прекъснахме контактите с българи и сега сме много добре. Общуваме само с две американски семейства.

 

8. Как отбелязвате типичните български празници (именни дни, Баба Марта и др.)?

Държим на традициите и отбелязваме всички празници така, както ако си бяхме в България.

 

9. Кой е най-яркият ви спомен, свързан с Добрич?

Първите 19 години съм прекарала в Добрич. Най-ярките ми спомени са игрите пред блока на Балик до късно вечер, голямата коледна баница всяка година и концертът на Слави през 2002 г. Съпругът ми свързва Добрич със сватбата, Ромотамо и Сезони.

 

От 2006 г. до сега съм се прибирала само веднъж. От 11.09.2008 до 02.10.2008 за сватбата.

 

11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?

След няколко години плануваме да се приберем в България, но смятам, че ще бъде в София, тъй като съпругът ми е от там, а като по-голям град предлага повече възможности за работа и за бъдещето на децата ни. Като се свържем с роднини и приятели обаче всички ни казват едно: Не се връщайте!