Преглед на печата

Депутатите от ГЕРБ се „въздържаха” по президентското вето за горите, ДПС поиска изборна агитация на турски, в страните от ЕС ще наемат наши студенти

Преглед на печата
Петъчните вестници продължават да следят ставащото около Закона за горите.

В. „24 часа" съобщава, че има споразумения по най-важните текстове от Закона за горите:
„В последните дни има активен диалог с всички заинтересовани страни от промените в Закона за горите и по най-важните текстове има постигнати общи споразумения." Това каза председателят на Комисията по земеделие и гори в парламента Десислава Танева. Тя не скри, че е била изненадана от "изострения дебат" по текстовете в него.
Танева посочи, че до приемането на законопроекта са били направени много корекции и всички те са били в полза и интерес на обществото. Тя не очаквала, че споровете след неговото приемане ще стигнат до улични протести. Председателят на Комисията ясно заяви, че оттук нататък при приемането на подобни текстове ще се търси широк дебат.
"Това, за което се разбрахме е, че след 10 дни ще качим на сайта на земеделското министерство и стенограмата, и законопроекта, предложенията на неправителствените организации и докъде сме стигнали по този дебат. Ще дадем 10-дневен срок, в който ще качваме на сайта всички предложения за промени в законопроекта. На 3 юли сме планирали да направим една кръгла маса с всички заинтересовани страни, разбира се, представителни организации и от там насетне при, надявам се, постигнат консенсус да продължим с приемането на законопроекта", каза Десислава Танева."

„Парламентарната Комисия по земеделието и горите предлага на Народното събрание да се съобрази с ветото на президента върху промените в Закона за горите. На заседанието на комисията всички 11 депутати гласуваха „въздържал се". Опозицията бойкотира гласуването по решението на комисията и напусна залата.
Председателят на комисията Десислава Танева нарече това действие „саботаж". „Във връзка със създалата се ситуация, политическата опозиция търси дивиденти. Нормално, въпрос на политически манталитет", коментира Танева.
Комисията по земеделието и горите прие решение, с което излиза със становище да предложи на Народното събрание да не приеме повторно ЗИД на Закона за горите, гласуван на 13 юни 2012 г. и върнат от президента с указ, и го връща за повторно гласуване, каза Танева. Уважихме ветото на президента, допълни тя.
Във вторник Законът ще бъде гледан на извънредно заседание на парламента." - пише „Стандарт".

„Депутатите на ГЕРБ в земеделската комисия не се съобразиха с волята на премиера да се разграничат от Закона за горите и повториха скандалното си поведение от гласуването на ветото за съдебната власт. Всичките им 10 представители в комисията се въздържаха заедно с Венцислав Върбанов, а никой не беше за или против...
Гласуването в комисия е без значение, тъй като ветото задължително се обсъжда в пленарната зала. "Атака" обяви, че там ще го подкрепи. Очаква се гласуването да е във вторник на извънредно заседание на парламента.
Управляващите обаче засега не отстъпват много от началната си позиция. Това става ясно от текст с предложение на депутатите, публикуван от Тома Белев в интернет. Строителството в горски територии на "ски писти, стълбове за лифтове и влекове, открити обекти и съоръжения за спортни нужди, включващи и необходимите леки второстепенни постройки", ще става след учредяване на право на строеж за срок от 30 години, а терените няма да се вадят от горския фонд. Премахнати са само строежите на културни и религиозни съоръжения, които явно не засягат в голяма степен инвеститорите..." - информира в. „Сега".

Сред най-отразяваните теми в петъчния печат е искането на ДПС изборната агитация да може да се води и на турски език.

„На предизборни събрания и митинги да могат да се ползват и други езици освен официалния за страната български, предлагат от ДПС. Идеята е това да става при необходимост и само ако има осигурен превод.
От партията на Ахмед Доган предлагат промени в Изборния кодекс, с които да се регламентира този вариант на агитация. Така на практика ще се даде законово право на кандидатите от ДПС да говорят на турски език на митингите в смесените райони.
Зам.-председателят на партията Лютви Местан обясни идеята с осигуряването на възможност за информиран избор на англичаните, който живеят в дадено българско село и трябва да гласуват за евродепутати. Той даде пример и с хората над 80 г. като майка му, които навремето нямали възможност да научат български език..." - пише „Труд".

„ДПС поиска да падне забраната за агитация на чужд език по време на предизборни срещи и митинги. Депутатите на Ахмед Доган внесоха поправка в Изборния кодекс, с която да се махне ограничението предизборните речи да се водят само на български език. От партията предлагат в измененията да се запише, че агитацията на чужд език може да става само при необходимост и при осигурен превод.
Зам.-шефът на движението Лютви Местан обясни приложението на промяната с кампания за евроизборите. Той попита престъпление ли ще е, ако техният евродепутат - Филиз Хюсменова агитира на английски в село, пълно с преселили се англичани. Той допълни, че при всички положения обаче в такива случаи ще трябва да бъде осигурен преводач. „Безумие е онова, което щеше да ни се случи с г-н Доган след една предизборна среща в Опака, само защото сме казали по някоя и друга дума на майчин език" каза още Местан. И веднага допълни, че ставало дума за поговорки и народни мъдрости, заради които местната ОИК е образува преписка срещу тях за налагането на глоба от 5000 лв.
Депутатът припомни, че в България има възрастни българи, които не по своя вина не знаят български език. За пример Местан даде майка си, която не е имала възможност да се възползва от училищното образование през 40-те години на миналия век..." - пише по темата в. „Стандарт".

Темата България-Европа отново намира място във всекидневниците.

В. „Сега" съобщава, че български студенти ще могат да работят в страните от ЕС:
"Страните-членки на ЕС, трябва да позволят на студенти от България и Румъния да работят на трудовите им пазара. Това решиха съдиите в Европейския съд в Люксембург. Решението бе произнесено по иск, заведен от австрийски работодател, на когото регионално бюро на службата по труда и заетостта във Виена отказало през 2008 г. да даде разрешение да наеме на работа български гражданин, студент в Австрия. Младежът искал да работи като шофьор на камион на непълен работен ден - по 10 часа на седмица, срещу заплащане от 349 евро на месец. Българинът трябвало да разнася през нощта доставки. За поста нямало желаещи австрийци и затова работодателят поискал разрешително за работа за нашенеца. Социалната институция обаче отказала да издаде разрешително за работа на българина с мотива, че квотите за чужди работници в района на Виена са надвишени. Според властите определената за района на Виена квота от 66 000 чуждестранни работници била надхвърлена с повече от 17 000 души по това време.
Съдът в Люксембург отчита, че страните-членки на ЕС, имат право да налагат временно ограничения за румънските и българските работници, както е записано в предприсъединителните им договори. Според магистратите обаче достъпът до трудовия пазар на български студенти не следва да бъде ограничаван. Съдът дори констатира, че австрийското законодателство предоставя по-ограничителни условия на труд за българи, отколкото за граждани на трети държави."

В. „Дневник" информира за искане на ЕК България да  се откаже от някои митнически и данъчни облекчения, договорени със САЩ:
"Европейската комисия поиска официално от България да заличи някои разпоредби за митнически и данъчни облекчения, съдържащи се в двустранно споразумение със Съединените щати за техническа помощ, предаде пресслужбата на институцията.
Преди присъединяването си към Европейския съюз България сключва двустранно споразумение със Съединените щати, което предвижда освобождаване от мита и данъци на вноса на стоки, финансирани от САЩ, и на стоки и услуги, закупени на българския пазар със средства на програмата за техническа помощ.
Нито едно от освобождаванията, предвидени в законодателството на ЕС, не оправдава прилаганите от България съгласно двустранното споразумение данъчни и митнически облекчения. След присъединяването ? към ЕС България е трябвало да приведе в съответствие условията на въпросното споразумение или, ако това не е било възможно, да се оттегли от това споразумение.
Искането на Европейската комисия е под формата на мотивирано становище и представлява втори етап от производството за установяване на неизпълнение на задължения. Ако в рамките на два месеца не бъдат въведени съответните изменения, еврокомисията може да сезира Съда на ЕС."