Хубавите летни дни с приятелите са най-яркият ми спомен за Добрич

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели – име, възраст, семейно положение, от кога и къде живеете в чужбина, професия, интереси?

Здравейте! Името ми е Радостина Димитрова, на 24 години, не съм омъжена, но имам приятел испанец.

Живея в Испания от 5 години, от тогава не съм стъпвала на българска земя. Живея в Леон - град в Северна Испания, който се намира в автономната област Кастилия и Леон. Работя в бутик за дрехи от най-добрите марки в модата. За интересите ми - обичам да спортувам, най-вече бойни изкуства.

2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво Ви мотивира да направите тази крачка?

Бях на 17, когато взех решението да замина за Испания. Винаги съм се вълнувала от мисълта да пътувам и да живея в друга страна, да науча нови езици, нови обичаи, да се запозная с нови и различни хора. Тук съм благодарение на родителите ми. Първо дойде баща ми, за да работи и издържа семейството. След това замина майка ми. Когато завърших средното си образование, реших да замина и аз. Нищо не ме спираше, беше ми трудно само да оставя приятелите. Но с днешните технологии може да се поддържа връзка и от много километри.

3. Какво най-силно Ви впечатли през първия ви ден в Испания?

Първото, което ми направи впечатление в Испания беше различният пейзаж от тази, с който бях свикнала в България. Климатът и хората. Многобрайните стари и пълни с история сгради. Чистотата и реда по улиците. А най-много ми хареса безплатната "Тапа", когато влезеш да пиеш по нещо в бар. "Тапа" е мезе, което се сервира с питието, което си поръчал. Това е типичан, отличителен обичай в Испания.

Тапа - ето какво получаваш бонус към питието в испанските барове 

4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси (с работата например)?

Честно казано се адаптирах по-бързо от очакваното. С толкова хубави обичаи и мили хора бързо се свиква :). Не ми се е налагало да правя никакви компромиси.

5. Какво не знаят българите за Испания?

Колко вкусна кухня имат и колко много фиести. Испанците определено знаят как да се забавляват и да си живеят живота.

6. Какво научиха местните от Вас за България и Добрич?

Испанците около мен научиха много неща за България и определено им дадох друга представа от тази, която имаха. Например не са знаели, че има толкова хубави момичета в България :) И че имаме интересни празници.

7. Контактувате ли с много българи?

Контактувам с моите роднини и приятели в България, понеже са много важни за мен. Не бива да забравям все пак, че някога съм живяла там.

8. Как отбелязвате типичните български празници (именни дни, Баба Марта и др.)?

Българските празници ги отбелязвам винаги, въпреки че не е същото, когато не си в България. Тук нямаш много сънародници, с които да празнуваш и да се радваш, че е празник. На 1 март си слагам мартеница на блузката и ме питат защо носиш това. А ако си в България, се знае, че колкото повече мартенички имаш, толкова по-добре, защото много хора са се сетили за теб и са ти подарили. 

9. Кой е най-яркият Ви спомен, свързан с Добрич?

Хубавите летни дни, прекарани с приятели.

10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според Вас след вашето заминаване? Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?

Не съм се прибирала от 5 години, тоест от както съм тук. България не се развива според очакванията ми, както бих искала да бъде. Но се надявам един ден всичко да се промени към по-добро и да предалага един по-добър начин на живот и развитие, единствено тогава бих се върнала да живея в България. Но дотогава само бих дошла да посетя роднините и приятелите си и да видя колко са се променили страната и градът. И да го покажа на приятели от Испания, за да видят къде съм отраснала.