На 22 септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново Фердинанд прочита манифест, с който обявява независимостта на България. Министър-председателят Александър Малинов провъзгласява манифеста пред хилядното множество, събрало се на хълма Царевец. Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява на стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й? в международните отношения.
Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Благоприятни условия настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. На 22 септември 1908 е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г.