Изложба на традиционни добруджански накити се открива днес в Художествената галерия

Разнообразни по предназначение, начин на изработка, материал, форма и украса, накитите в музейната колекция се отличават с ярка оригиналност и висока художествена стойност. Те са създадени в домашни условия или в ателиетата на изкусни майстори златари.

Изложба на традиционни добруджански накити се открива днес в Художествената галерия

Златарският занаят в Добруджа се развива в Добрич, Силистра, Тутракан, Кюстенджа, Тулча и др. Широко разпространение имат и накитите, донесени от преселеното от Котел население. Различните златарски  техники на изчукване и коване, отливане, филигран и гранулация се осъществяват чрез характерните за занаята наковални, пили, клещи, чукчета и др., представени в изложбата.  Локалната специфика на отделните златарски центрове се проявява по – ярко в разнообразието от произведения, отколкото в инстументариума и технологичните процеси.


 

Накитите са изработени от различни метални сплави, сребро, злато, монети, маниста, седеф и са предназначени за украса на главата и тялото.

 

Продължение на древна прабългарска традиция е носенето на пафти, прикачвани към тъкан, сърмен или синчан колан. Лети, ковани, филигранни, украсени със седефена апликация и стилизирани геометрични и растителни орнаменти, птици, религиозни сцени,  те впечатляват с изящна изработка и богата орнаментика.

 

Любим накит за глава са косичниците, състоящи се от многобройни синджирчета, звънтящи пластинки и декорация  от емайл и пъстроцветни камъни. Централна триъгълна плочка и метални листовидни висулки са характерни за аскиите, носени  върху челото от сгодените моми.

 

Едни от най- старинните накити за ръце са „кубелиите” – масивни, отворени, лети гривни, изработени от сребро или бронзова сплав. Характерни за периода след Освобождението са гривните  “ентишии”. Те са изработени от различни по големина плочки, съединени с многобройни подвижни верижки, украсени с филигран.  Носени и от мъже, и от жени са пръстените. Широко разпространение имат т. н. „столовати” и „паралии”, украсени с позлата и цветен емайл.

 

Често срещан декоративен елемент към добруджанското женско облекло са и украшенията от пъстроцветна мъниста – колани, гердани, пера, висулки. Художественият ефект е постигнат чрез умело съчетание на форми и цветове.