Все повече българи искат децата им да емигрират, ампулата от Созопол съдържа мощи на Св. Николай...
Нарастващото желание на българите да напуснат страната е сред водещите теми на всекидневниците
„Намерение да напуснат България завинаги имат 14% от българите. Делът е с 3% по-висок отколкото преди две години, сочат резултатите от национално представително проучване на НЦИОМ за миграционните нагласи на българите. То е проведено в периода 20 - 27 септември, като по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни жители на страната в 86 населени места.
От резултатите става ясно, че най-склонни да напуснат страната са хората на възраст между 30 и 39 години (25% от тях мислят за емиграция) и тези до 29 години (22 на сто). По-високи дялове на готови да емигрират има сред висшистите и сред безработните.
Намерение да работят или учат в чужбина, без да напускат страната завинаги, заявяват 28% от участвалите в изследването - с 3% повече в сравнение с ноември 2009 г. По-високо от средното желание за миграция се забелязва сред представителите на ромския и турския етнос..." - пише в. „Дневник".
„36% от българите биха насърчили децата си да отидат да живеят извън България завинаги. Това показват резултатите от национално представително проучване на НЦИОМ за миграционните нагласи на българите, проведено в края на септември 2012 г.
Делът е с 6% повече от регистрирания през 2009 г...
67% от българите биха насърчили децата си (ако имат или когато имат) да отидат да учат в чужбина. Този дял отново е с 3% по-висок от регистрирания през 2009 г. (64%). По-често така отговарят хората на възраст до 49 години, висшистите и столичани.
71% от интервюираните (с 2% повече, отколкото през 2009 г.) твърдят, че биха окуражили децата си да отидат да работят в чужбина за определен период от време. Подобно намерение заявяват по-често хората на възраст до 49 години, тези със средно образование и жителите на областните градове.
14% от българите имат намерение да напуснат България завинаги..." - информира в. „24 часа".
Вестниците в петък публикуват и нови данни за безработицата.
„10.6% е безработицата през септември или 349 хиляди души в страната са без препитание, съобщиха от Агенцията по заетостта.
Нивото на показателя е с 0.1% по-ниско в сравнение с август. Слабото понижение се дължи на програмите за субсидирана заетост, обясниха от агенцията.
Най-голямо търсене на хора в реалната икономика има в административните дейности, сферата на образованието, преработващата промишленост, търговията, строителството.
По схемите за субсидирана от държавата и ЕС заетост през септември са постъпили на работа 9 800 лица." - съобщава в. „Стандарт".
„Общо 349 409 души са обявили пред държавата, че нямат работа през септември, с 2 097 по-малко, отколкото през август. Препитание са си намерили 23 876 души, с 3 804 повече отколкото през предходния месец и с близо 6 хил. повече, отколкото преди година.
Компании са обявили 12505 свободни позиции, с 1321 повече от август. Най-много свободни бройки са обявени в административните и спомагателни дейности (2 882), в образованието (2 248), в преработващатата промишленост (2 133), търговията (1 330), строителството (635)." - в. „Дневник".
В. „Сега" също отделя място на безработицата:
„Насред масовите съмнения от страна на експертите, че за 2013 г. е заложена нереалистична средногодишна безработица от 10.8%, Агенцията по заетостта вчера побърза да защити разчетите на социалното министерство с експресни положителни данни за септември. Според тях безработицата е намаляла, макар и незначително, с 0.1 процентни пункта и пада до 10.6% от 10.7% през август. Винаги досега статистиката излизаше след 10-о число на месец с обяснението, че трябва технологично време да се обработят данните от цялата страна.
Стабилизирането отново е почти изцяло за сметка на субсидираната заетост, финансирана с евросредства от оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" и с пари от бюджета по различни програми, както и заради началото на учебната година, когато работа започват много работещи в учебните заведения. От постъпилите на работа през септември 23 876 безработни 9800 са по схеми и програми. Спрямо септември 2011 г. започналите работа са с над 5900 повече, но ръстът е изцяло заради включените в субсидирана заетост. По всички останали показатели пазарът на труда през септември спрямо август 2012 г. е бил много по-лош от същия период през 2011 г."
Друг сюжет от петъчните вестници е съдебен спор, при който пенсионер осъди компанията Е.ОН 24 150 лв.
„66-годишен пенсионер от русенското село Кошов спечели дело за рекордно за областта обезщетение от Е.ОН, след като Върховният касационен съд не допусна обжалване на решението на Окръжния съд в Русе, съобщи dariknews.bg. Според решението на магистратите електроразпределителното дружество трябва да плати 24 150 лв. на Иван Петров.
Съдебната битка е отпреди четири години, като всичко започва след проверка на електромера на къщата на семейство Петрови. От Е.ОН смятат, че уредът е манипулиран, и искат титулярят на партидата да плати 1800 лева, на колкото се изчислява реалната консумация на Петрови.
Семейството не е съгласно и отказва с мотива, че таблото се намира извън къщата. Започват съдебни дела първо във Варна, след това и в Русе.
Окръжният съд в Русе отхвърля претенциите на Е.ОН с мотива, че електромерът е тяхна собственост и дружеството е длъжно да следи как работи той." - пише в. „Дневник".
В. „24 часа" също отразява случая:
„Ходенето по мъките на семейството на потърпевшия започва през 2008 година. По анонимна жалба служители на Е.ОН правят проверка на електромера на къщата. Оттам констатират, че уредът е "манипулиран". Настояват титулярът на партидата да плати тока си за шест месеца назад, но преизчислен в максимални киловати за сумата от 1800 лева.
Семейството отказва да плати. Таблото се намира извън къщата и достъп до него имат само от Е.ОН, обясняват потърпевшите. Тогава решават да потърсят правата си в съда и започват дела. Докато текат процедурите, къщата е оставена без ток за 605 дни.
Основният мотив, с който съдът отхвърля претенциите на електроразпределителното дружество, е, че електромерът е собственост на Е.ОН. Дружеството е длъжно да следи как работи, сочат магистратите в решението си.
След приключването на делото токът на семейството е възстановен по общите условия в договора, а на Иван Петров е присъдено обезщетение от 24 150 лева - по 40 лева за всеки ден без ток."
Петъчните вестници отново отделят място на атентата в Бургас.
Един от най-радикалните ислямистки лидери шейх Омар Бакри обяви, че е разпознал свой ученик по прякор Абу Ахмед в кадрите на атентатора от Бургас. Става дума за шведския гражданин Махди Газали.
Негова снимка се появи малко след атаката у нас. Тогава версията отпадна бързо, защото шведските власти отрекоха да става дума за бившия затворник от Гуантанамо, без да дадат повече подробности.
След освобождаването му от затвора в Гуантанамо Махди Газали получи шведски паспорт и се завърна в Швеция, след което изчезна.
"Когато разбрах, че свързват този човек с моите хора, се обадих на братята във Великобритания, за да питам за кого става дума. Те ми казаха, че е момче, известно като Абу Ахмед. Имаше и друг псевдоним. Този човек наистина е учил при мен, но за малко. После замина за Афганистан. Името му е Махди Газали. Заради атентата в Бургас братята от "Ал Кайда" го обявиха за мъченик и отслужиха молитва за мир на душата му." Това твърди шейх Омар Бакри в интервю за Центъра за близкоизточни изследвания..." - в. „24" часа.
В. „Труд" цитира вътрешния министър Цветанов, който отново отрича вероятността Газали да е извършител на атентата:
"Махди Газали не е атентаторът от Сарафово, заяви категорично вътрешният министър Цветан Цветанов по повод информациите за разпознаването на атентатора от бургаското летище "Сарафово" като Махди Газали, пред медии.
Според него Махди Газали няма нищо общо с атентата и това отдавна е доказано от следствието. Това е една от първите версии след терористичният акт, допълни Цветанов. "Ние я разследвахме и сме категорични, че човекът на снимката не е посоченият от шейха", категоричен бе вътрешният министър.
Припомняме ви, че в интервю за Центъра за близкоизточни изследвания шейх Бакри настоява твърдо, че е разпознал свой ученик на разпространените след атентата снимки."
Вестниците публикуват и поредното откритие, свързано с археологията - намерената в Созопол ампула съдържа мощи на Св. Николай.
„Ампулата с предполагаемо миро от Свети Николай Чудотворец бе изследвана в Централната лаборатория по консервация и реставрация на Националния исторически музей. С изненада изследователите установиха, че в глинената мощехранителница няма остатъци от миро, а три костици. Днес костиците бяха изследвани от проф. Йордан Йорданов, който установи, че костиците са човешки, принадлежат на възрастен индивид и са части от череп. Това потвърждава мнението, че става дума за мощи на свети Николай Чудотворец. Това каза пред Агенция "Фокус" Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. По думите му - както е известно, до ХІ век е било възможно да се вземат мощи от тялото на Свети Николай Чудотворец, което се е съхранявало в ковчег в малоазийски град. Тялото е пренесено едва в ХІ век в италианския град Бари и там поставено в затворен саркофаг. От него на 8 май изтича течност, наричана свето миро. Но, очевидно при строежа на созополската църква „Свети Николай Чудотворец" в VІ век е било възможно да се пренесат костици, които да бъдат поставени в глинена мощехранителница, а тя, на свой ред, в специално иззидана малка камера, в основата на престолната маса, която се смята за основен камък на всяка църква, каза Божидар Димитров." - в. „Сега".
„Глинено гърне с реликвата бе изровено още преди две седмици, но до вчера никой не е предполагал, че това са мощи. В старинния съд, който бе открит под основния камък на църквата „Свети Николай Чудотворец", са намерени три костици. Едната е от темето, втората - от дясната яблачна кост, а третата представлява фрагмент от дълга кост, вероятно бедрена...
Както е известно, в ранните векове е имало обичай в основите на църква или манастир да бъдат поставени мощи на светеца, чието име носи обителта.
Ние знаем, че тази църква в Созопол носи името на Свети Николай Чудотворец. Знаем и кога е построена - VІ век. Всичко това доказва, че под основния камък са вградени мощи именно на Свети Николай. През VІ век саркофагът, в който е бил погребан Свети Николай, е бил все още отворен и не е имало пречка да се пренесат негови мощи от град Мир в Созопол. Нямаме и капка съмнение, че това са автентични мощи, тъй като реликвата не е донесена тук, за да привлича поклоници, а за да пази църквата от бедствия, кометира проф. Божидар Димитров..." - в. „Стандарт".
„Голяма изненада поднесе глинената ампула с предполагаемо миро от свети Николай Чудотворец, открита при разкопки край Созопол. При изследването в Централната лаборатория по консервация и реставрация на Националния исторически музей (НИМ) учените открили, че в мощехранителница няма миро. А три костици...
Св. Николай, покровител на моряците, е роден в III век в град Мира - днешния Демре, в турската провинция Анталия. След живот изпълнен с чудотворни деяния, той е погребан в саркофаг в църква в родния си град. Саркофагът е ограбен през 1087 г. и мощите на светията са пренесени в италианския град Бари. Но много части от тях са разпръснати по цял свят.
При строежа на созополската църква "Свети Николай Чудотворец" в VІ век е било напълно възможно да се пренесат костици, които да бъдат поставени в глинена мощехранителница. Тя на свой ред е сложена в специално иззидана малка камера в основата на престолната маса - основен камък на всяка църква, разказа шефът на НИМ.
Дали костиците са на светеца може да покаже сравнение с такива, които има в американски църкви. Предполага се, че те са се озовали зад Океана чрез гръцки емигранти, напуснали Мала Азия след погрома на гърците в тази област през 1922 г.
"Ако американските храмове позволят - ще сравним като ДНК анализ нашите мощи с техните", поясни Димитров.
След внимателно проучване костиците ще бъдат предадени на църквата и по-специално на созополския свещеник. Той пък може да ги постави до вече оформената богата колекция от свети мощи - на свети Йоан Предтеча, на св. Андрей Първозвани и до парче от светия кръст." - в. „Труд".