Чувството да видиш табелата "Добрич" е, че си идваш вкъщи

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели.

Казвам се Георги Йорданов Георгиев – Жоро, роден съм през 1973 година, женен за рускиня, от януари 2009 г. живея в Москва.

 

2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво ви мотивира да направите тази крачка?

Никога не съм имал влечение да напускам България преди да срещна съпругата си. Запознахме се през лятото на 2008 година, аз работих като аниматор на Черно море, а тя бе туристка.

 

 

 

На 10 януари 2009 година направихме сватба в Добрич. На 23 януари заминах за Русия. И двамата имаме огромно желание да сме в България, но ред причини ни задържат засега в Москва.

 

3. Какво най-силно ви впечатли през първия ви ден в Москва?

Излизайки на летищe Домодедово не се почувствах на чуждо място, а все едно вече съм бил там. Първото усещане пък за Москва е за нещо огромно, трябва много време да се опиташ да разбереш този град.  

 

 

 

4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси (с работата например)?

 Аз нямах проблеми с адаптирането, а Русия и Москва имат проблеми с мен :))

 

Аз съм широко скроен, на всяко ново място отивам с нагласата да виждам хубавото, гледам да не обръщам внимание на лошото.

 

В Русия е трудно за чужденец да започне работа – нужни се регистрации, отнемащи много време; разрешение, което се издава за определена дейност и т.н. Аз работя в българския ресторент „Баба Марта“ в центъра на Москва.

 

 

 

Предлагаме българска кухня. Гостите са от цял свят - много българи, живеещи в Русия; бесарабски българи; руснаци, които са били в България и са харесали нашите ястия; туристически групи от Канада, Китай и много други.

 

Ресторант "Баба Марта" в Москва 

 

В Добрич бях актьор и опитах да продължа и в Русия, но е много трудно за чужденец да влезе в тази гилдия. Досега имам 5 снимания. Първите 4 бяха във възстановки на съдебни дела по национални телевизионни канали. Даже спечелих всичките си 4 дела. Най-интересно бе петото ми снимане в Русия. Режисьорски екип специално дойде в ресторанта да търси българи за участие във филм за Ванга. В Русия силно се интересуват от феномена Ванга. Филмът бе документален, основаваше се на много факти, но и на недоказани хипотези, като например възможността Ванга да е била подменена с двойница, заради отказа си да съдейства на тайните служби.

 

5. Какво не знаят българите за Русия?

Много неща, но и руснаците не ги знаят.

 

 

 

6. Какво научиха местните от Вас за България и Добрич?

Удивени са, че ние не пишем на руски, а на кирилица. Има такива, които научиха от мен, че България никога не е била съветска република.

 

Разказвал съм им, че от Добрич имам 20 минути до морето, за житницата на България, за обичаите ни.

 

7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в Русия?

Знам, че има български културен център, българско училище и други, но не съм се внедрявал в български общности. В ресторанта работим четирима българи. Често се случва да започнем разговор с клиент на руски и да се окаже, че е българин. Тогава е много приятно да преминем на български.

 

8. Как отбелязвате типичните български празници (именни дни, Баба Марта и др.)?

Казвам се Георги и съм роден на 6 май, а св. Георги е покровителят на Москва, така че в града има големи тържества на празника ми :))

 

На 1 март пък подаряваме мартеници, донесени от България, на всички клиенти на ресторант "Баба Марта". А аз подарявам ръчно направени мартеници на роднините ми.

 

9. Кой е най-яркият ви спомен, свързан с Добрич?

Цялото време, прекарано в Добрич, е безценно и не мога да отделя нещо пред другите.

 

10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според Вас след вашето заминаване?

Чувството, прибирайки се да видиш табелата „Добрич“ е, че си идваш вкъщи. Идвам си често, минимум два пъти в годината. Почивам си прекрасно в Добрич. Виждам обаче обезверяване в добричлии. Градът се поддържа, има нов център, нови чешми, нови магазини. Но въпросът е кой да купува в тях и с какво.

 

Не искам всеки срещнат да ме пита „Там е по-добре, нали?“. Искам излизайки из Добрич хората да ми казват „Тук сме много добре, жалко, че ти замина“.

 

11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?

Обмисляме такъв вариант, но това са далечни планове, които ще се случат на по-късен етап от живота ни. Искам един ден да се прибера със семейството си вкъщи.

 

Болшой театър в Москва