Жеги, бури и суша нападат България
През следващите години у нас ще става още по-горещо, а екстремните метеорологични и климатични явления като суша, порои, гръмотевични бури и градушки, ще зачестяват. Това става ясно от съвместен координиран одит на осем европейски държави, сред които и България.
Климатът в Европа се затопля по-бързо от световния, а България попада в районите, където този процес е най-силен. Затова през следващите години у нас ще става още по-горещо, а екстремните метеорологични и климатични явления като суша, порои, гръмотевични бури и градушки, ще зачестяват.
Това става ясно от съвместен координиран одит на осем европейски държави, сред които и България, чрез Сметната палата. Другите участници са Австрия, Кипър, Малта, Нидерландия, Норвегия, Русия, Украйна и Европейската сметна палата.
Одитният доклад съдържа очакване за намаляване на годишната амплитуда между максималната и минималната температура на въздуха като минималната температура се повишава по-бързо от максималната и намалява дебелината на снежната покривка. «Това води до изместване на горната граница на широколистните гори към по-голяма надморска височина, увеличаване на недостига на вода в почвата, загуба на биоразнообразие» съобщава Сметната палата. Най-засегнати ще бъдат селското и горското стопанство, енергетиката, водоснабдяването и критичната инфраструктура.
Според оценките на Европейската агенция по околна среда глобалната средна температура в света ще нарасне между 1,8 градуса и 4 градуса през това столетие, а в Европа се очаква то да бъде по-високо.
Това ще доведе до изменения във валежните модели, топене на ледниците и намаляване на снежната покривка, както и изменение на морското равнище. Водните ресурси, сухоземните и водните екосистеми и биологичното разнообразие, включително земеделието и горското стопанство, ще бъдат засегнати от тези промени.
Одиторите предупреждават, че екстремните явления ще имат сериозно въздействие върху обществото и ще водят до икономически загуби.
Уязвимите области и сектори значително се различават в различните части на Европа, като най-засегнати се очаква да бъдат страните от Средиземноморския басейн, Северозападна, Централна и Източна Европа и Арктика.
Амбицията на Европа е да ограничи емисиите на парникови газове и да запази нарастването на глобалната средна температура до 2 градуса, но това едва ли ще стане, предупреждават одиторите.
При нарастване на температурите с 2, 5° C и 5.4° C, според проучване за цялостна икономическа оценка в страните от ЕС, годишната загуба от БВП ще е между 20 и 65 милиарда.
Съвместният одит показва, че правителствата не са достатъчно подготвени за очакваните последствия от промените в климата и не предприемат адекватни действия за справяне с неизбежните негативни ефекти от тях.
Това става ясно от съвместен координиран одит на осем европейски държави, сред които и България, чрез Сметната палата. Другите участници са Австрия, Кипър, Малта, Нидерландия, Норвегия, Русия, Украйна и Европейската сметна палата.
Одитният доклад съдържа очакване за намаляване на годишната амплитуда между максималната и минималната температура на въздуха като минималната температура се повишава по-бързо от максималната и намалява дебелината на снежната покривка. «Това води до изместване на горната граница на широколистните гори към по-голяма надморска височина, увеличаване на недостига на вода в почвата, загуба на биоразнообразие» съобщава Сметната палата. Най-засегнати ще бъдат селското и горското стопанство, енергетиката, водоснабдяването и критичната инфраструктура.
Според оценките на Европейската агенция по околна среда глобалната средна температура в света ще нарасне между 1,8 градуса и 4 градуса през това столетие, а в Европа се очаква то да бъде по-високо.
Това ще доведе до изменения във валежните модели, топене на ледниците и намаляване на снежната покривка, както и изменение на морското равнище. Водните ресурси, сухоземните и водните екосистеми и биологичното разнообразие, включително земеделието и горското стопанство, ще бъдат засегнати от тези промени.
Одиторите предупреждават, че екстремните явления ще имат сериозно въздействие върху обществото и ще водят до икономически загуби.
Уязвимите области и сектори значително се различават в различните части на Европа, като най-засегнати се очаква да бъдат страните от Средиземноморския басейн, Северозападна, Централна и Източна Европа и Арктика.
Амбицията на Европа е да ограничи емисиите на парникови газове и да запази нарастването на глобалната средна температура до 2 градуса, но това едва ли ще стане, предупреждават одиторите.
При нарастване на температурите с 2, 5° C и 5.4° C, според проучване за цялостна икономическа оценка в страните от ЕС, годишната загуба от БВП ще е между 20 и 65 милиарда.
Съвместният одит показва, че правителствата не са достатъчно подготвени за очакваните последствия от промените в климата и не предприемат адекватни действия за справяне с неизбежните негативни ефекти от тях.
