Хандбално семейство заживя във Франция, за да остане близо до любимия спорт
Добричлията Явор Бъчваров вече 8 години живее в 15-хилядно френско градче в най-западната част на страната. Започва като състезател по хандбал, а вече е треньор на местния мъжки тим. В цяла Франция хандбалът е на изключително голяма почит и отстъпва по интерес единствено на футбола. Именно затова адаптацията е била по-лесна. Българите, с които поддържа връзка в чужбина, са основно спортисти.
1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели – име, възраст, семейно положение, от кога и къде живеете в чужбина, професия, интереси?
Аз съм Явор Бъчваров, на 45 години, женен за Анастасия Бъчварова. От 2005 г. живеем във Франция, в Les Herbiers, област Vendee. В момента работя държавна работа като поддръжка в музикално училище. През свободното си време съм треньор по хандбал на мъже. Интересите ми са хандбал и риболов, когато ми остане време.
Аз съм Явор Бъчваров, на 45 години, женен за Анастасия Бъчварова. От 2005 г. живеем във Франция, в Les Herbiers, област Vendee. В момента работя държавна работа като поддръжка в музикално училище. През свободното си време съм треньор по хандбал на мъже. Интересите ми са хандбал и риболов, когато ми остане време.
2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво Ви мотивира да направите тази крачка?
Решението се взима лесно, когато в България не получаваш възнаграждение или по-простичко казано пари за това, в което сме най-добри. Ние не можехме да спрем да играем тази игра, хандбал, на която бяхме дали много от живота си. Не можеше да спрем просто така, бяхме принудени да търсим начин да оцелеем. Франция отвори врати за нас и ето така до ден днешен.
3. Какво най-силно Ви впечатли през първия ви ден в града, в който заживяхте?
Че всички хора са усмихнати, поздравяват без да те познават, навсякъде по улиците е чисто и подредено.
4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси (с работата например)?
Със спорта по-лесно се отварят вратите, особено в страна като Франция, която дава всичко за спорта.
Решението се взима лесно, когато в България не получаваш възнаграждение или по-простичко казано пари за това, в което сме най-добри. Ние не можехме да спрем да играем тази игра, хандбал, на която бяхме дали много от живота си. Не можеше да спрем просто така, бяхме принудени да търсим начин да оцелеем. Франция отвори врати за нас и ето така до ден днешен.
3. Какво най-силно Ви впечатли през първия ви ден в града, в който заживяхте?
Че всички хора са усмихнати, поздравяват без да те познават, навсякъде по улиците е чисто и подредено.
4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси (с работата например)?
Със спорта по-лесно се отварят вратите, особено в страна като Франция, която дава всичко за спорта.
Местният отбор по хандбал, чийто треньор е добричлията 5. Какво не знаят българите за Франция?
Може би това, че е социална държава и системата не позволява да има бедни и глани хора.
6. Какво научиха местните от Вас за България и Добрич?
Преди всичко научиха къде е България и колко сериозни и всеодайни са българите в това, което правят. Много им харесва българската кухня.
Може би това, че е социална държава и системата не позволява да има бедни и глани хора.
6. Какво научиха местните от Вас за България и Добрич?
Преди всичко научиха къде е България и колко сериозни и всеодайни са българите в това, което правят. Много им харесва българската кухня.
7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?Има доста български спортисти, с които се чуваме често и когато можем се събираме.
8. Как отбелязвате типичните български празници (именни дни, Баба Марта и др.)?
Както в България - няма разлика (само 3000 км). За французите това е много интересно и забавно.
9. Кой е най-яркият Ви спомен, свързан с Добрич?
По-мило от родното място няма. Но най-хубавият ми спомен беше, когато с ЦСКА станах шампион в зала Добротица, бях горд, че съм възпитаник на Добружанската школа.
10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според Вас след вашето заминаване?
Всяко лято през август съм си у дома в Добрич. Най-хубаво е при родителите и приятелите. Две седмици минават неусетно:)
11. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?
Със сигурност, но засега не виждам такава възможност. В България за почивка е страхотно, но за всичко останало е доста трудно.
Поздрави от Франция на всики Добужанци:)
Явор и Анастасия Бъчварови 
С друга хандбална легенда на Добрич и негов дългогодишен приятел - Светослав Божков, снимка от 2004 година 
Градът във Франция, в който живее Явор Бъчваров, има многовековна история 
