Германците са страхотни приятели; ако си амбициозен и мотивиран, се адаптираш лесно в Германия

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели – име, възраст, семейно положение, от кога и къде живеете в чужбина, професия, интереси?

 

Паметникът на Бетовен в центъра на Бон 

 

2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво Ви мотивира да направите тази крачка?

Още много години преди да замина за Германия ми се въртеше в главата мисълта да пътешествам и видя други страни и култури. След като след 7 клас ме приеха в Езикова Гимназия с първи език Немски и втори Английски, беше ясно, че ще се ориентирам към държави, в които се говори немски или английски. В 11 клас участвах в ученически обмен в Германия с Гимназията "Лaйбниц" в Санкт Ингберт, близо до Зарбрюкен. По време на обмена успях да събера първи впечатления за германците и за тяхната култура. Времето, прекарано с моето приемно семейство, беше много хубаво, защото те ме приеха изключително сърдечно и бяха много гостоприемни. Тогава ми стана ясно, че след като завърша, искам да замина за Германия, за да мога да опозная културата и начина на живот на хората там по-добре. Родителите ми винаги са ме подкрепяли в това мое решение, въпреки че съм сигурна, че и на тях не им е било лесно да ме изпратят в чужбина. Предполагам, че без тяхната подкрепа никога нямаше да се осмеля да направя тази голяма стъпка.

 

Бон 

 

3. Какво най-силно Ви впечатли през първия ви ден в Бон?

Какво ме впечатли през първия ден.. Трудно ми е да кажа, имаше много неща... Като пристигнах първото, което видях в Бон беше метрото, което пътуваше във всяка посока в такт от 10 минути. Още през първия ден исках да видя и университета. Уау, тази гледка беше невероятна - огромна сграда, невероятна архитектура, чувствах се като във филм. Такива сгради бях виждала само в американските колежански филми.

 

Университетът в Бон 

 

4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси?

Аз смятам, че сравнително бързо успях да се адаптирам към новата среда. В началото на следването се запознах с много студенти, повечето от които бяха германци. Това определено ми помогна, защото те бяха много отзивчиви и ми помагаха във всеки един момент - било то, ако не съм разбрала някоя нова дума, или не съм могла да се ориентирам в града. Едно от най-трудните неща беше да станеш от днес за утре самостоятелен и да знаеш, че можеш да разчиташ само на себе си. Моите родители и приятели бяха далеч в този момент и можеха да ми предложат само морална подкрепа. В началото се налагаше да правя много компромиси - нямах компютър, нямах телефон, трябваше да ходя постоянно в университетската библиотека да ползвам интернет и да си напиша домашните за следващия ден. През свободното си време си търсех работа, за да мога да си плащам сметките. Не беше много лесно да балансирам между университета и работата.

 

5. Какво не знаят българите за Германия?

Преди да дойда тук бях чувала, че германците са студени и негостоприемни. Това не е така. В Бон намерих страхотни немски приятели, с които се срещам много често. В началото бяха малко затворени, както и аз, но това беше, защото не се познавахме добре. С течение на времето ме възприеха като една от тях. Никога не са ми давали повод да се чувствам нежелана или дискриминирана, защото съм от България. Смятам, че само някой, който е бил в подобна ситуация, може да ме разбере. Имам познати, които си мислят, че в Германия всичко ми е било поднесено на табла. Според мен не всеки успява да се справи със ситуацията и с трудностите тук.

 

Само този, който е достатъчно амбициозен и мотивиран да се докаже (няма значение дали в следването или в професията), може да получи уважение и признание от немска страна.

 

6. Какво научиха местните от Вас за България и Добрич?

Имаше германци, които не знаеха къде точно се намира България. Знаеха, че е в Източна Европа. Разказах им къде съм отраснала и колко близо до морето се намира Добрич, какви хубави кътчета имаме. Научих ги, че не ползваме руската азбука, а че кирилицата е с български произход. Показах им какви традиции имаме: на Великден да се борим с яйца, на Нова Година да имаме баница с късмети, на 1 Март да си подаряваме мартеници. Обясних им, че българският език не е лесен и има по-сложна граматика от немската или английската.

 

7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?

Нямам нищо против да се събирам с хора от България, но в повечето случаи общите ни теми на разговор се изчерпват в първите 15 минути, защото гледаме на нещата по коренно различен начин. Аз не съм дошла в Германия, за да ходя всяка седмица на различно българско парти, да уча 10 години и да се оплаквам, че е трудно да се интегрираш. Знам, че не звучи много мило, но това е моята гледна точка по въпроса какво правят повечето българи в Германия. Ето защо много от сънародниците ми остават чужди за мен. Жалко е, но много от българите тук се опитват да те използват и не си помагат взаимно, затова съм внимателна в избора си на приятели и среда, в която се движа.

 

8. Как отбелязвате типичните български празници (именни дни, Баба Марта и др.)?

Опитвам се да съхраня по-важните за мене български традиции и да не забравям празниците в България. Всичките ми приятели, не само българските, а и немските, се радват, че в началото на март ще получат моите собственоръчно направени мартеници. На Коледа и Нова Година от години правя пита и баница с късмети.

 

Козунак

 

 

Тиквеник

 

9. Кой е най-яркият Ви спомен, свързан с Добрич?

Многобройните вечери, прекарани с приятели пред блока ни или в двора на близката до нас Хуманитарна Гимназия.

 

10. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според Вас след Вашето заминаване?

В началото се прибирах всяка година по веднъж, но с течение на времето започнах да си ходя веднъж на година и половина или на две години. Семейството и приятелите ми ми липсват, но те ми идват от време на време на гости тук в Бон, а и иначе се чуваме много често по Skype и това ми стига. В Добрич много неща са се променили - паркът, центърът, новите магазини, но въпреки това няма много възможности за реализация, особено за млади хора. А за България не знам какво да кажа... Силно се надявам да се променят нещата. В момента ситуацията е трагична - всички са недоволни, а политиците продължават да грабят колкото и от където могат.