Новият свят, в който живеем

 

Интернет пространството е най-полезното, но същевременно най-опасното място на света. Мрежата може да ни е много полезна, защото там ние имаме възможност да намерим всякаква нужна ни информация. Интернет обаче може да се окаже и огромна заплаха за нас. Чрез някои интернет сайтове буквално може да станем жертва на насилие или измама.

 

Ще дам пример с най-голямата социална мрежа – faceebook. Няма човек, който да не е чувал за този сайт и почти няма такъв, който да не го използва. Повечето хора имат faceebook дори и на телефоните си. Той е много удобен, защото може да свързва хора от различни места. Изпращат се неограничено снимки и съобщения напълно безплатно. Лошото е, че понякога хората се самозабравят в този сайт и погубват деня си. Неправилно е, че понякога хората комуникират повече във faceebook, отколкото очи в очи, въпреки че имат тази възможност.

 

Има тийнейджъри, за които най-важно е колко харесвания има снимката или статусът им. Мисля, че това е напълно безсмислено. Забелязала съм, че една глупава снимка или статус може да събере много повече харесвания, отколкото нещо наистина смислено.

 

Още по-лошо е, че можем да станем жертва, ако не сме максимално внимателни. Трябва да сме много деликатни, ако общуваме с непознат. Доста често хората си уговарят срещи с напълно непознати за тях. Уловката е, че не знаем що за човек стои от другата страна. Всеки може да се представи за такъв, какъвто всъщност не е. За жалост живеем буквално в един страшен свят. Чрез интернет може да станем жертва дори и на отвличане.

 

Друга болна тема е, че в днешно време малките деца нямат истинското забавно детство. Те стават зависими от новите технологии без да се усетят.

 

Благодарна съм, че когато съм била малка новите технологии и интернет не са били толкова развити. Днес децата пак излизат навън да играят на криеница и гоненица, но има една малка, но толкова значима подробност. Те си звънят по телефоните, за да се намерят по-лесно, когато се крият и засичат отново с телефоните за колко време са бягали. Има и друг тип деца, които просто стоят на пейка и играят на таблетите си, а когато се приберат сядат на компютрите си. Това е погубване на детството и е жалко, че децата буквално са пристрастени към новите технологии.