Талантлив пианист ще свири за добричлии

Галин Ганчев е роден във Варна през 1996 г. във фамилия на музиканти. Баща му Ганчо Ганчев е диригент, а майка му Миглена Шишева е професионален пианист. Започва да свири на пиано на 6-годишна възраст като ученик на Ели Чорбаджийска в ДМШ към НУИ  Добри Христов - гр. Варна, а по-късно продължава като редовен ученик в същото училище. На 12-годишна възраст, за една година, е ученик на Станислава Ставрева. От 6-годишен участва и във Варненската детско-юношеска опера, която се ръководи от родителите му, където през годините изпълнява главни роли в различни мюзикъли. Блястящо е превъплъщението му в ролите на Кристофър Робин в мюзикъла „Мечо Пух” от Александър Йосифов и на хлапето, която изпълнява в мюзикъла “Хлапето” по Чарли Чаплин. Последните четири години са забележителни в неговото професионално развитие.

Програмата на концерта в Добрич включва:

Моцарт – Соната в до мажор, КV 330
Моцарт е написал тази соната през 1778 година, когато е бил на 22 години. Тя показва сонатата в най-чистата й форма и има семпла структура. Втора и трета част на сонатата са довършени от издатели на произведението, защото ръкописите на композитора са изгубени.

Шопен – Балада оп.23
Баладата е написана през 1835 година, по време на престоя на Шопен в Париж. Това е първата от сборника с четири балади на композитора. Тя разказва случките на Уоленрод – герой в поемата "Конрад Уоленрод", за който се смята, че е източник на вдъхновение за написването на баладата. Автор на поемата е Адам Микиевич. Шопен е първият композитор, който умело съумява да преобрази баладата в музикално произведение. Използването й във филми като "Пианистът" и "Газова лампа" я прави  известна като композиция.

Дебюси – „Voiles“
Прелюдът е написан през 1909 г. и означава „Платна“ или „Воали“. И двете имена са използвани от композитора. Произведението изобразява силните представи на Дебюси за морето, вятъра и природните стихии. Преобладаващи в него са фантазията, силното въобръжение и непосредствената логика.  

Дебюси - „La cathèdrale engloutie“
Този прелюд също е пример на музикалния импресионизъм на Дебюси. Произведението представлява една алюзия на идея. Оригиналната легенда за сюжета разказва как една катедрала, потопена под водата край бреговете на остров Ис, се издига от морето в ясни сутрини, когато водата е прозрачна.

Ференц Лист – Соната в си минор
Това е най-мащабното и най-голямото произведение в историята на музиката, написано за соло пиано в една част. Изследователите посочват тази соната като пиеса, която представя цялата музика на 19 век. Дори и самият Лист, след като го е написал, осъзнава, че в него е вложил всички възможни емоции, мисли, философски възгледи и чувства, които е преживял. Той е вярвал, че тази творба представлява живота му. Произведението служи за модел на всички композитори след Лист, които са пожелали да пишат в така наречената „Double-function form“.