Премахването на политическите квоти в съдебната система ще я изведе от партийна зависимост

Първо искам да честитя празника на всички мои Колеги! Искам да им пожелая успехи в професията и весел празник!

Благодаря за въпроса, който ми задавате. Ще отговоря професионално. От протестите през последните месеци останах с впечатлението, че много от хората за съжаление не са чели Конституцията и в същото време искат основни промени в нея. Биха могли да се направят промени, но първо трябва да се осмисли необходимостта от тях и да сме наясно какви точно трябва да бъдат. Начинът, по който трябва да бъдат направени, следва да изхожда от обществения интерес на българските граждани и да дава максимално еднаква гаранция на всички. Затова подобна стъпка не следва да се прави набързо и с лека ръка.

Съдиите в момента разписват исканията за ползване на СРС-та на доверие, без да знаят какво има в папките по делото, коментира главният прокурор Сотир Цацаров. Това е поредният бръмбаргейт у нас. Кой според Вас е отговорен за безконтролното подслушване и какво трябва да се промени в тази посока?

Много е трудно да отговоря кой е отговорен за това подслушване. Трябва да се проследят връзките на административна подчиненост на конкретната служба. Прокуратурата трябва да извърши безпристрастно разследване и виновният да понесе отговорността си. Странно и необяснимо е в нашата Държава отделни политици и депутати в сутрешните блокове на централните телевизии да започват каквато и да било компроматна война с изречението: „ Мои източници от МВР ми дадоха информация...”. Отделни служби в МВР не може да обслужват отделни лица или партии. Това не е допустимо. Тук трябва да се намеси прокуратурата с въпроса – Кой служител от системата на МВР е предоставил на отделен депутат подобна информация, трябва да се проведе разследване и човекът от сутрешния блок да бъде разследван, за да каже кои са тези лични негови информатори, съответно да се потърси отговорност... Последният такъв случай си спомням беше ген. Атанас Атанасов от ДСБ. Намирам подобни случаи за недопустими.

Смятате ли, че политиците у нас влияят пряко върху съдебната власт и как може да се ограничи тази намеса?

Политиците до този момент без оглед на правителствата които са били на власт работиха целенасочено за разбиване на съдебната система. Не соча причините - дали това е умишлено или поради липса на компетентност. Те политизираха системата в лицето на Висшия съдебен съвет, ако щете и на Конституционният ни съд, който също е в подобна зависимост. Резултатът е слаба работа на органите на съдебната система и затова не са виновни хората, които работят в нея. Между тях има прекрасни професионалисти. Намесата може да бъде ограничена чрез промяна в начина на назначаване на кадрите във Висшия съдебен съвет и Конституционният съд. Следва да бъдат премахнати политическите квоти и да се издигне професионализмът, като основен критерий при назначаване на кадрите. Централен административен съд, който да заработи като апелативна инстанция между административните съдилища в градовете и Върховния административен съд, предлагат от ВАС, т.е. като последна инстанция. Има ли резон в това предложение?

Аз лично не го намирам за удачно. С въвеждането на Апелативното производство в гражданското правораздаване и ограничаване на работата на Върховния Касационен Съд се стигна до намаляване в качеството на правораздаването. Според мен ефектът тук ще е същият.

 

 

 

  I. Държавността като гарант и защита на личните и икономическите права и свободи на гражданите - необходимост от нейното възстановяване и заздравяване. Основна предпоставка за наличие на държавност са ефективно работещите силови звена в държавата -  съд, прокуратура и полиция.

Пълният синхрон във взаимодействието и работата на тези звена, чрез прилагането на мярката на закона еднакво спрямо всички български граждани е гарант за защита на личните и икономическите права на хората. Към настоящия момент, поради липса на ефективна работа на тези звена в държавата, породена от силното им политизиране, се наблюдава криза в държавността. От своя страна това автоматично води до липса на сигурност за правата и свободите на българските граждани.

В този смисъл   предлагам  възстановяване на държавността чрез: 1. Провеждане на ефективна реформа в съдебната система с изготвена от нас конкретна програма. 2. Провеждане на ефективна реформа в системата на МВР, която предоставя материална обезпеченост и гарантирани права на служителите и е придружена с изискване за големи отговорности в работата им.

II. Мерки за контрол и ликвидиране на монополите с цел изграждане на пазарна конкурентна среда в страната и предоставяне на възможности за реализация на гражданите. В чл.19, ал.2 на Конституцията е записано, че „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.„ , а в чл.5,ал.4, че „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.”

Конституцията ни гарантира предотвратяване на злоупотреба с монополизма, като в същото време Република България е страна по договора за създаване на Европейската общност, който предвижда забрана за монополизма и на основание чл.5,ал.4 от Конституцията  е част от вътрешното ни право и има предимство пред тези норми от вътрешното ни законодателство, които му противоречат.

Тоест, към момента имаме абсолютни нарушения на чл.5 и чл.19 от Конституцията ни, тъй като частната инициатива е задушена от държавни и частни монополи. На практика в много сектори от стопанския живот липсва конкурентна пазарна среда.

Считам, че следва да бъдат променени условията на работа на контролните органи в лицето на Конституционния съд на Република България и Комисията за защита на конкуренцията. Към настоящия момент те не изпълняват в пълнота съдържанието на целите  и функциите си в услуга на българските граждани, поради което е необходима промяна  в Закона за Конституционния съд и Закона за защита на конкуренцията. Промяната в тези два закона ще извади контролните органи по спазване на конституционните права на гражданите от състояние на „почиващи органи” . Те ще станат ефективно работещи контролни органи - гарант за икономическите права на свободната пазарна инициатива.

Разбиването на монополите в отделни сектори на стопанския живот ще доведе до свободна пазарна ниша за развитие на отделни по-малки самостоятелни стопански субекти, респективно до разкриване на бъдещи работни места. III.  Даване на превес в развитието на българския бизнес и приемане на програма за интензивното му развитие и израстване. Нужно е  да се стимулира развитието на българския бизнес. Считам, че тази стъпка трябва да бъде приоритетна спрямо насърчаването на чуждестранните  инвестиции в България. Убедена съм, че ефективното развитие на икономиката ни е свързано пряко с насърчаване развитието  на българския бизнес, чрез въвеждане дори на дотиране в отделни отрасли. Това действително би довело до извеждането на страната ни от кризата, в която се намира.

За отделни отрасли е необходимо въвеждането на браншови камари, работещи под контрола на държавата. Това би било възможно чрез делегиране на отделни права на камарите от страна на държавата. По този начин ще се създаде възможност за свободно предприемачество при определени условия от страна на съответния бранш и под контрола на държавата. Ще се елиминира  нерегулираният внос на по-лоши в качествено отношение стоки от  трети на общността страни, които убиват родното производство. Ще се постигне саморегулация на отделните бизнеси по естествен път.

Необходимо е пълно освобождаване на пазара на труда чрез : -    Въвеждане на почасова работна заетост по трудов договор чрез определяне на минимални почасови тарифни ставки в заплащането. -    Премахване ограничението на броя трудови договори предвид  предоставената възможност за почасова трудова заетост. Трябва да бъде обърнато специално внимание на отрасъла „Земеделие”, в чиито възможности е да поеме повече работна заетост и формиране на самостоятелни стопански единици. В тази насока предлагам за реализация експертна програма. Поддържам идеята за запазване на плоския данък. Причината за това решение са и без това слабо развитата икономика на страната ни и рехавият към момента български бизнес. Следва да бъдат изработени държавни стратегии за развитие в отделните отрасли на икономиката с цел  бързо и ефективно развитие. IV. Да се предприемат спешни мерки за разрешаване на  демографския проблем. Въпросът, свързан с демографския проблем, е изключително сложен. Факторите, определящи  динамиката на човешката популация,  са : -    Раждаемост ; -    Смъртност ; -    Възпроизводство ; -    Миграция ; -    Застаряване

За да се разреши демографският проблем, следва да бъдат предприети следните мерки : - Намаляване на смъртността чрез повишаване качеството на здравеопазването в България. Предприетата при управлението на правителството на СДС здравна реформа, която не беше довършена при последвалите го управления, трябва да бъде доведена до успешен край.

- Необходимо е да бъдат приети условия за стимулиране на раждаемостта чрез създаване на социални предпоставки и помощи . Нужно е увеличаване на обезщетението при бременност и раждане, както и на възнаграждението през време на платения отпуск за отглеждане на малко дете. Необходимо е завишаване размера на детските добавки, който е смешен с оглед реалните финансови потребности, свързани с отглеждането на едно дете. Детските надбавки обаче трябва да се изплащат при условие, че детето редовно посещава училище и реализира успешни етапи в образованието си. Нужно е въвеждане на еднократни помощи за млади семейства за разходите при раждане на дете.

- Необходимо е предприемането на спешни мерки за ограничаване на миграцията. Миграцията е процес, свързан  с икономическите условия за живот на хората и предпоставките за работна заетост по места, както и  с гарантиране на възможности за пълноценен социален и обществен живот. В този случай отново е нарушен чл.20 от Конституцията, който предвижда , че „ Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика.”.

Липсва държавна стратегия за балансирано икономическо развитие на отделните региони в страната, което води до ликвидиране на типични поминъци в тях и в резултат - до миграция. Стратегията, която следва да бъде изработена и реализирана, трябва да отчете възможностите за създаване на условия на труд и трудова заетост на база типичния поминък за региона. Оценката за географските региони в страната следва да бъде много задълбочена и прецизна. За някои  райони ще бъде необходимо и национално субсидиране на определени дейности. V. Българското образование и култура – приоритети в държавната политика Необходимо е да се определи приоритетна роля на българската култура и на образованието. В годините на прехода постепенно се стигна да занижаване ролята на образованието. Към момента драстично е завишен процентът на неграмотната част от българското население. Процесът на липса на образованост доведе и до известна духовна деградация на нацията. Принизени до степен на незначителност са моралните  принципи. В образованието не се работи за изграждането на  морална ценностна система на децата. Предлагам:

-    Издигане ролята на българското образование и превръщането му в приоритет за държавата ; -  Да се изгради стратегия за възпитание на учащите в традиционните ни национални и морални ценности чрез въвеждане като задължително избираеми предмети на дисциплините - православно вероучение или гражданско възпитание за учениците от началното до края на гимназиалното им обучение ; -  Повишаване качеството на образованието чрез оптимизиране на учебните програми за различните възрастови групи ; -   Налагане на контрол върху списването на учебниците, чрез въвеждане на задължителни  изисквания и съобразяването на съдържание и изказ с различните възрастови групи, за които са предназначени ; -  Координиране на образованието с потребностите на пазара на труда  чрез изграждането на средни професионални училища ; -   В ежегодна  рейтингова класация за  висшите учебни заведения  като основен критерий да бъде заложен  процентът  на  реализация на пазара на труда на завършилите ги специалисти. - Задължително възпитание на децата и подрастващите ученици в обществена отговорност и пречупване на бъдещата им дейност като личности в обществото през призмата на общественото съзнание и полезност. VI. Приемане на програма  за  морално възпитание на българската нация, определяне  ролята на Българската православна църква  в обществения живот. През годините на прехода се забелязва остра тенденция на спад в духовното и моралното състояние на българската нация. В тази връзка следва да бъдат предприети стъпки в посока възпитание от най-ранна детска  възраст : -    В уважение към ценностите на българската нация с оглед славното ни историческо минало, съхранено във вековете ; -    Значимостта на моралните ценности на българското семейство и традиция и възпитание в този дух ; -    Отчитане на ролята ни в европейската култура и приноса ни за съхраняването на българската и европейската идентичност.

Много важно е с оглед изброеното по-горе по естествен път да бъде възстановено мястото и ролята на Българската православна църква, която през векове на изпитания е съхранила идентичността и духовната сила на нацията ни. Духовно потребно и полезно е да бъде възстановена връзката между  БПЦ и християнското семейство, която е насилствено прекъсната в условията и годините на комунизма и която лишава нацията ни от духовна и морална опора във времето.

Необходимо е да се възстанови мястото на БПЦ в нашия духовен живот в пълнота, като тя заеме предишната си роля, съществувала до комунистическия режим, на духовен, социален и морален стожер на българското общество. За тази цел е необходимо да се регламентира специален облекчен ред в полза на БПЦ да  създава светски основни и средни училища, университети, болници, приюти, социални домове. VII. Да се определи водещата  роля на спорта за физическото укрепване и здравето на подрастващите, които са основата и бъдещето на нацията ни. Основание за определяне на приоритетна роля на спорта е здравословното състояние на нацията, което е крайно тревожно. Официалната статистика за страната ни сочи  51%  обездвижване при децата. Недопустимо  е да  отглеждаме  бъдещи „болни поколения”.

Отчитам като причина за това състояние  ликвидирането на масовия спорт. Считам, че са необходими мерки за развитие на масовия спорт, насочен главно към децата и учениците. Трябва да бъдат възстановени съществуващите в страната  спортни бази,  както и да бъдат изградени нови.