Детелина Симеонова: Земеделието ще ни извади от кризата

Детелина Симеонова: Земеделието ще ни извади от кризата
Основните проблеми на обикновения човек от обществото днес са безработицата, ниските доходи, упадъкът в образованието и здравната сфера.

Какво трябва да се случи, за да се осигурят повече работни места? Как да се гарантира сигурност на работещите в дългосрочен план?
 
Безработицата и ниските доходи на хората са в резултат на зле работещата икономика. В България в момента липсва материалната база в пълния смисъл на това понятие като съдържание. Какво имам предвид? По данни на НСИ към декември 2012 г. на трудов договор са заети 2 087 000 души. От тях близо 800 000 човека са заети в бюджетния сектор. С две думи реално работещи в частния сектор (а между тях и в сферата на услугите) са 1 200 000 души, които на практика издържат всички: тези от държавната администрация, около  2 600 000 души пенсионери, деца, безработни и пр. Като направим сметка колко точно са заети в дейности от реалното производство нещата стават  смущаващо сериозни.
 
С две думи, ние почти нямаме икономика. При тази ситуация е трудно да говорим за решаване на проблема с безработицата, предвид и състоянието на всеобща икономическа криза. По мое мнение секторът, който би могъл да поеме работна заетост и да осигури работни места чрез създаване на малки бизнес единици е земеделието. В годините на прехода ние, като че ли не му отделихме мястото което заслужава. Мисля, че земеделието е това, което ще ни извади от кризата. Няма силно развита икономика, която да няма силно развито земеделие. Работна заетост може да бъде осигурена там, чрез премахване на съществуващи към момента рестриктивни ограничителни режими и приемане на държавна политика в тази насока.
На второ място, за да може да работи дребния и средния бизнес, е нужно държавата чрез финансовите си институции да спре да „воюва” със собствения си бизнес и гражданите. Имам предвид, че към момента имаме силно рестриктивна данъчна система, която не позволява хората да работят нормално. Допълнително утежняване идва и от сложните и тромави бюрократични условия, които трябва да бъдат премахнати. Трябва да се промени начина на мислене по посока на формиране на бюджета не от „глоби” за сметка на гражданите и бизнеса, както беше казал един бивш вече социален министър, а от реално работеща икономика в подходяща за това нормативно установена работна среда.
 
Относно гарантиране на сигурността на работещите в дългосрочен план, то тя зависи от стабилната икономическа среда, която трябва да бъде създадена, но това не може да се гарантира дори при силно развитите икономики предвид динамиката на отношенията и пазарите.
 
Защо не се използват държавни лостове за увеличаване на доходите в частния сектор, паралелно с възнагражденията в бюджетната сфера и трябва ли?
 
Това кореспондира с условията за  работа  за които споменах по-горе. Заплатите в частния сектор зависят от стойността на реализираната печалба на съответния търговец. Ако ние обаче я минимизираме, чрез налагане на тежки данъчни повинности, това неминуемо ще доведе до невъзможност за повишаване на заплати, въпреки желанието на работодателя. Той просто ще трябва да оцелява. Това е състоянието на нещата към настоящия момент за съжаление.
 
Откъде започва отговорната социална политика и как социалните помощи на държавата да се превърнат в истинска подкрепа за нуждаещите се, а не подаяние?
 
Социално отговорната политика зависи и от възможностите, които предлага пазара на труда. В Япония не можеш да бъдеш безработен повече от няколко месеца, защото ако не си намериш работа за този срок подлежиш на наказателна отговорност и тя е „лишаване от свобода”. Но това, пак казвам, е възможно поради големите мащаби на пазара на труда там.
 
Тук при нас подобни мерки са немислими поради липса на свободни работни места. Може би трябва да се мисли по посока на полагане на определени категории нискоквалифициран труд, свързан с благоустрояване на отделните населени места и това би било решение на доста проблеми, но за тази нужда трябва да се създаде необходимата нормативна база. Възможно е подобно решение.
 
Как да спрем девалвацията в образованието?
 
С реформа в образованието. Според мен тя трябва да се води в две основни направления. На първо място повече средства от бюджета и второ самата реформа. Делегираните бюджети в училищата доведоха до занижаване на качеството на образованието и смятам, че в тази насока следва да бъдат предприети мерки за промяна на обвързаността – брой ученици – бюджет.
 
Трябва да бъде въведен критерия за оценка на съответното учебно заведение на база реализираните на пазара на труда негови ученици.
 
Трябва да се въведат изисквания за по-стриктен начин на провеждане на самото обучение и да се прецени за съответните специалности как да става това. Недопустимо е например в специалността „Право” да има само тестово изпитване по дисциплини като „Вещно право”, ”Гражданско право” и пр., които са от основните, тъй като изпитът извършен по подобен начин не отразява реално знанията на съответния студент.
Нямаме унифицирана система на преподаване за съответна специалност в различните ВУЗ-ове, която да се определя на критерия за минимум знания с одобрени учебници. Писането на учебници в България към момента достигна възможностите при издаването на художествената литература. Всеки пише учебници, издава такива и при абсолютно неясни критерии ги налага в определено учебно заведение. Но дали това е учебник, дали авторът има капацитет да напише учебник, остава неясно и непроверено. По този начин хаосът в списването на учебници е много голям. Това също води до спад в качеството на предлаганото образование.
 
На следващо място голяма част от ВУЗ-овете се превърнаха от специализирани – например Икономическия институт в Свищов, в учебни заведения за всякакви специалности, което доведе до спад в образованието което предлагат, поради липса на квалифицирани преподавателски кадри. Проблемите в сферата на образованието са много и трябва да се извърши реформа, която неминуемо би довела до редуциране на съществуващите ВУЗ-ове в страната. Това би спряло и девалвацията в образованието. Тя е продукт на заниженото му качество.
 
Какво трябва да се промени в здравната система, за да се върне доверието на пациентите?
 
Това е много труден въпрос. Да си лекар е призвание. Това е изключителна обществено отговорна професия и според мен, освен добра подготовка трябва да притежаваш и определени човешки качества. Това се отнася и за колегите които работят в системата на правораздаването.
 
На първо място не бива да има занижен бюджет за здравеопазването, защото това е здравето на цялата нация. В това отношение пример е Германия, която в условията на настоящата криза остави непокътнати бюджетите си в сферата на образованието и здравеопазването.
 
Много се говори за реформи в здравеопазването. Според мен тук трябва да бъдат разбити съществуващите монополи - държавният в лицето на здравната каса и тези в системата на лекарственото предлагане. Мисля, че основният пакет за здравно осигуряване следва да остане в приоритета на държавата, но следва да бъдат осигурени и други възможности чрез втори и трети стълб на здравно осигуряване, които да са в частния сектор.

Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+