Променят закони заради цените на тока, Орешарски с бял и черен списък за кабинета

„16% трябва да поскъпне токът според сегашните правила за ценообразуването, заложени в законите. Това обяви в парламента шефката на ДКЕВР Евгения Харитонова.
Служебният премиер Марин Райков, министърът на енергетиката Асен Василев, шефовете на ДКЕВР, на БЕХ и на НЕК бяха повикани от депутатите, за да дадат информация за състоянието на енергетиката и цените на тока.
За да се спре увеличението, са нужни промени в законите за енергетиката и за ВЕИ, които парламентът може да приеме, каза още Харитонова. Целта е нова методика за цените на тока.
През април всички енергийни дружества поискали увеличение с 40% на базата на сега действащите нормативи. Това искане шефката на ДКЕВР нарече безумие и допълни: "На базата на техните разчети е изготвен доклад, който комисията не е разглеждала. Според нашия доклад повишението трябва да е с 16%, което също е безумие"...
Енергийният министър Асен Василев също заяви, че стабилизирането на сектора минава през законодателни промени. Според него решението можело да се прехвърли за септември, като се отложи т.нар. ценови период, и да се прехвърли отговорността на новото правителство, но не било направено. Когато махнем неефективните фактори, ще започнем с тежките решения, категоричен бе Василев. Като част от промените в законите можело да залегне изискването на свободния пазар фирмите да купуват скъпия ток от ВЕИ и заводските централи." - в. „24 часа".

„Промяната на модела за ценообразуване в енергетиката изисква законодателни промени, които може да приеме само Народното събрание, заяви в парламента председателят на ДКЕВР Евгения Харитонова.
„Към 1 април всички енергийни дружества трябваше да подадат своите заявления за нови цени. На базата на тези заявления стойностите, които бяха поискали дружествата, бяха качени на интернет страницата на комисията. По определянето на цените на база на сегашното законодателство излизаше, че реално цените трябва да нараснат с близо 40%... ", обясни Харитонова.
„Започнахме разговори с МИЕТ за промяна на целия финансов модел за образуване на цените, но този модел изисква промяна в законодателството. Увеличението на 16% се дължи на това, че за новия период има задължение да се изкупуват квоти въглеродни емисии. От друга страна делът на електроенергията от ВЕИ чувствително е нараснал", каза още Евгения Харитонова..." - в. „Труд".

„Парламентът ще трябва да променя на пожар Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, за да спре поскъпването на тока от лятото. Това стана ясно по време на дебатите в парламента, на които бяха привикани премиерът Марин Райков, шефовете на държавните енергийни предприятия БЕХ и НЕК - Михаил Андонов и Иво Лефтеров, и председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Евгения Харитонова...
Министър Асен Василев предложи на депутатите да седнат на една маса с енергийните експерти, за да обсъдят всички предложения и да набележат мерки за излизане от ситуацията. "Не на маса - прав тук пред депутатите трябва да обясните какво ще правите!", нахвърли се върху Василев лидерът на "Атака" Волен Сидеров.
На почти всички поставени от депутатите въпроси обаче и премиерът Марин Райков, и министър Василев, и Харитонова, и шефовете на БЕХ и НЕК отговаряха, че са били извикани в Народното събрание само час-два преди самия дебат, поради което се явяват неподготвени. Харитонова обеща до обяд в четвъртък да предаде на депутатите своите отговори в писмен вид..." - в. „Стандарт".

Сформирането на нов кабинет също е във фокуса на всекидневниците.

„Изявлението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че утре бързо ще освободи мандата за наричаната от него "нова тройна коалиция" остави впечатлението, че иска да постави опонентите си в неловка ситуация. Още повече той пак обеща да обяви състав на кабинет, което се тълкува от депутати като: "Аз съм готов, те още се пазарят".
Стартът на т.нар. консултации на БСП за търсене на подкрепа за програмно правителство с извънпарламентарни формации и движения и отказът на социалистите да коментират дори само структурата на бъдещия кабинет наведе на мисълта, че партиите, обещали да застанат зад програмно правителство все още не са се разбрали за постовете.
Народни представители от БСП си шушукаха в парламента днес, че нищо не е ясно, докато ДПС не си каже думата. Подкрепа на тезата си те намираха в дългия престой на депутата от Движението Делян Пеевски в кабинета на зам.-председателя на парламента Христо Бисеров, където сновяха представители на левицата и ДПС. От двете партии казваха, че засега разговорите за програмен кабинет са само на лидерско ниво между Сергей Станишев и Лютви Местан и очакват скорошна среща на Орешарски с ДПС...
Кандидатът за премиер в официални и неформални разговори даде да се разбере, че не смята да прави структурни промени в правителството, защото трябва максимално бързо да се започне работа...
Той отказва да коментира колко вицепремиери смята да има и не назова имена на министри. В кабинета няма да влязат хора с партийно членство, твърдяха представители на т.нар. гражданска квота в левицата. Намек в тази посока направи и лидерът на БСП Сергей Станишев пред пленума на партията в понеделник, като призова другарите си да работят, а не да мислят за постове.
Това веднага "вкара" в бъдещия кабинет вицепрезидента на КРИБ и собственик на печатница "Демакс" Петър Кънев, макроикономиста и бивш председател на Комисията за финансов надзор (в края на мандата на тройната коалиция) Петър Чобанов и дългогодишния зам.-финансов министър (от кабинета но ОДС до тройната коалиция), определян като добър бюджетар Кирил Ананиев. Имената на тримата се завъртяха за министерствата на икономиката и на финансите.
В същото време из кулоарите на парламента по-често се чуваха имена на изявени партийци от БСП и ДПС за бъдещия кабинет..." - в. „Дневник".

„Проектопремиерът на БСП Пламен Орешарски е направил два списъка - бял и черен.
Единият е с хората, които иска да види в кабинета си, а другият - на тези, които за нищо не света не би търпял наоколо. И белият, и черният списък не били на хартия, а Орешарски ги пазел в главата си.
Освен на него съставът на бъдещия кабинет е известен само на лидера на БСП Сергей Станишев. Защото кръгът, който работи по структурния и персонален състав на бъдещото експертно правителство с мандат на "Коалиция за България", се състои от тези двама души.
Самият Орешарски не крие какви хора не би искал да вижда в екипа си - току-що завършили, без експертен потенциал, без управленски и жизнен опит. Както и ярки партийци. Затова е малко вероятно зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов да отиде на "Дондуков" 1. Не само заради партийния си пост, а и защото е най-яростният противник в БСП на плоския данък.
А лидерът на ДПС Лютви Местан каза, че запазването на 10-процентната скала е тяхно категорично условие за подкрепа. Стоилов е и противник на това офшорен капитал да има достъп до публични фондове...
Кръгът "Станишев - Орешарски" вече е пробит в няколко направления, кълнат се партийни другари. Първото - ще има трима вицепремиери и задължително структурни промени на Министерския съвет.
За вицепремиерските постове се спрягат евродепутатът Ивайло Калфин, който да бъде и външен министър, наричаният "бюджетар на републиката" Кирил Ананиев, който да поеме и финансовото министерство, и Меглена Плугчиева, която да надзирава еврофондовете..." - в. „Труд".

Концентрацията на държавни пари в Корпоративна търговска банка и Централна кооперативна банка също е сред темите, предизвикващи интереса на вестниците.

„Парите на голям брой държавни компании са концентрирани в Корпоративна търговска банка (КТБ), потвърдиха отчетите на министерствата, които днес публикуваха данни за това каква част от средствата на дружествата на тяхно подчинение в кои финасови институции са вложени към 31 март 2013 г.
От общо 40 компании с над 50% държавно участие КТБ обслужва 19, се вижда от предоставената информация (виж прикачения файл), като сред тях са повечето енергийни компании, а те оперират сериозни суми.
Ведомствата са посочили само процента на нетната експозиция към съответната финансова институция (нетна експозиция е разликата между това какви средства е депозирала фирмата в една банка и сумата на всички непогасени заеми и банкови гаранции, които финансовата институция е отпуснала в полза на фирмата), но не и сумите. Според правителството този подход осигурява достатъчно прозрачност, без да нарушава банковата тайна. Според експерти това позволява и някои банкови операции, които да запазят част от статуквото поне още известно време или да задържат да не се изтеглят пари.
Въпреки че не може директно да се прецени на каква стойност са средствата и доколко добре са били управлявани досега (т.е. какви са ползите на държавата от депозирането в тези банки), данните дават ориентир в ситуацията и потвръждават официално информация, която в последните три години беше старателно скривана и дори отричана.
Проблемът с концентрацията и избора на банки за тези пари е ясен отдавна, но въпреки първоначално демонстрираното намерение за промени от предишното правителство на ГЕРБ, то направи няколко малки стъпки и след това позициите на КТБ и бизнес групата и интересите около нея (контролирана основно от мажоритарния собственик на банката Цветан Василев и бившия и настоящ депутат от ДПС Делян Пеевски) дори се разраснаха и усилиха..." - в. „Дневник".

„В един ден служебното правителство свърши две забележителни неща - разкри дълбоко пазената тайна за банките, в които държавните фирми държат милиардните си свободни средства, и прие дълго чаканите правила за реда за депозиране на такива средства.
Фаворит на компаниите с държавно участие за поредна година остава КТБ на Цветан Василев, потвърждават справките, които отделните министерства публикуваха вчера. Другата финансова институция със сериозни позиции е Централна кооперативна банка, която е част от известната варненска групировка ТИМ.
Още в края на април премиерът Марин Райков обяви, че 54% от депозитите на държавните дружества се намират в една банка, не съобщи име, но всички се досетиха, че става дума за Корпоративна търговска банка (КТБ).
Към 31 март в КТБ се намират между 50 и над 90% от депозитите и сметките на енергийни мастодонти, които оперират с милиарди, като Българския енергиен холдинг, ЕСО (Електроенергийния системен оператор), НЕК, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", "Мини Марица-изток". Корпоративна е предпочитаната банка и за пристанище Русе, БДЖ "Товарни превози", Държавната консолидационна компания и др. Оръжейният търговец "Кинтекс" й е поверил над една трета от средствата си. Фирмата на военните "Снабдяване и търговия -МО", както и "Студентски общежития и столове" към просветното министерство изцяло са се доверили на КТБ. Имотната агенция АДИС държи 63.44% в ЦКБ и 36.21% в КТБ. ЦКБ е №1 за пристанище Варна, за повечето индустриални зони, за "Ел Би Булгарикум". А преброителят "Информационно обслужване" държи в нея почти всичките си авоари. Летище София пък е разпределило парите си основно между ЦКБ (58.5%) и КТБ (30%)..." - в. „Сега".

Отзвукът от изборите все още заема подобаващо място на страниците на всекидневниците.

„На фона на открития надтираж от 350 000 бюлетини в печатницата в Костинброд едва 20% от секционните избирателни комисии са получили официално полагаемия им се резерв от 10%. В 80% от секциите резерв изобщо не е получен, а в много от тях доставените бюлетини са били по-малко от хората в избирателните списъци. В отдeлни секции недостигът стига до 270 бюлетини.
Това обяви на заседание на изборния борд Таня Цанева от Гражданска инициатива за свободни и демократични избори. На срещата за кратко успя да се появи и служебният премиер Марин Райков, но дадената от него оценка за организацията на вота се размина диаметрално с мнението на неправителствените организации.
Въпросът с откритите бюлетини в Костенец и липсата на каквито и да е било гаранции около процеса на печатането им, съхранението и разпространението бе основна критика на наблюдателите на вота. Според неправителствените организации е недопустимо да не се знае какво се случва в печатницата, къде са официалните резервни бюлетини и защо не са стигнали до комисиите, къде се съхраняват след края на изборния ден. Къде са официалните резервни бюлетини, не успя да отговори и Веска Янева, началник на отдел "Административна и регионална координация", която пряко отговаря за договора с печатницата в Костинброд. "Нашата отговорност е да ги предадем на районните избирателни комисии, в момента проверяваме къде е резервът, има различна практика - някъде се пази в общините, някъде е в районните комисии", обясни Янева. По договор печатница "Мултипринт" трябваше да изработи общо 7 643 000 бюлетини за вота в страната с включен в тях 10% резерв над броя на избирателите и 700 000 бюлетини за броя в чужбина..." - в. „Сега".

„ГЕРБ внесе 16,30 ч три искания в Конституционния съд за касиране на извънредните избори, проведени на 12 май. В документа са се подписали 96 от 97-те народни представители на партията.
В искането на партията на Бойко Борисов не се е подписал само Александър Ненков, чийто баща Румен Ненков е конституционен съдия.
При внасянето стана ясно, че вместо една, жалбата на ГЕРБ за касиране на вота, депутатите са внесли искане за касиране и от непарламентарно представените партии - РЗС и НФСБ. Красимир Ципов, който е бивш шеф на вътрешната комисия в парламента, заяви, че в папките, внесени в КС има описани много нарушения. Те се отнасят не само за деня на размисъл, но и за самия изборен ден. Става дума за нарушения както в страната, така и в секциите в чужбина като депутатът Емил Радев обясни, че в Турция например са регистрирани доста нарушения в деня на вота." - в. „Стандарт".

„Внесохме три жалби в Конституционния съд във връзка с изборите. Това каза пред журналисти Красимир Ципов от ГЕРБ пред журналисти.
Първата от тях е с искането на ГЕРБ за оспорване на изборните резултати в цялост. Основанията са Конституцията и Изборният кодекс, каза Ципов.
"Това, което сме посочили в жалбата е, че смятаме, че са налице съществени нарушения в деня за размисъл и в изборния ден. Приложили сме и доказателства за тези съществени нарушения...
За другите две жалби - бяхме сезирани през вчерашния ден от НФСБ и РЗС. Считаме, че всички субекти имат право да получат така нареченото конституционно правосъдие и чрез група народни представители от нашата парламентарна група внесохме искане на РЗС и на НФСБ, посочи Ципов.
Конституционният съд трябва да се произнесе винаги когато е сезиран с искания, в които се оспорват именно такива въпроси, като законността на изборите и това не пречи държавата да се развива..." - в. „24 часа".