Кольо Чалъков събра почитатели за дванадесета премиера

На големия християнски празник Спасовден, когато живите и мъртвите са обединени от своя дух и приемственост, добричкият поет представи светлата си книга като зов за покаяние, прошка и пречистване на душите след жестоките грешки на прехода. Това се случи в огледална зала „Нели Божкова”, музиката на стиха беше съпътствана от звуците на флейтата на Росица Бояджва и от песнопенията на музикална формация „Свят” с ръководител Радомир Узунов.

Ето какво каза за книгата литературния критик Драгомил Георгиев: „ Магията на авторовия художествен свят е да откриеш „диагнозата”на  болестта  на живота в началото на 21 век и да потърсиш, да предложиш „рецептата”, „лекарствата”, за да тръгне България и народът ни по достойния, по божия път на Вярата, Надеждата и Любовта. Грешките на тези „загубени” и „мъртви” години на псевдодемокрацията не са в народа ни, който си остава младенчески доверчив и романтично вярващ в жилавия ни корен, а в самозваните политикани и политици, които зад „купешките” думи за „евроинтеграция” продадоха майка си и баща си и превърнаха земята и битието ни в пустиня. Те изведоха на първи план „далаверата”, „приватизацията под масата”, разпродадоха за „тридесет сребърника”  природните ни богатства и изтриха Родината ни до зловещата картина Апокалипсиса, като след атомна бомба.

Паралелът между лирическия човек в началото на 20 и сега на 21 век показва близостите и разликите при съпоставителния метод на интерпретация. Героят на Дебелянов и Лилиев е интелектуалец, ерудит, „на нощта неверна верен син”, а на Чалъков е вече с порасналото самочувствие на „говорещия” с Времето и Живота, със Зимата и Пролетта, с Реката, Земята и Небето, с Думите и Слънцето. Натрупаната национална енергия прави аза мисловен и рефлективен тип, който има своите пристрастия към събраните през годините мъдрости за историята и времето, за човека и моралните ценности. Това не е вече неудачникът, аутсайдерът преди век, но не е и щастливец, защото има едни „чичковци”, които бързат да ни вкарат отново в блато, в помията на нашето си бунище, за да бъдат парчетата от баницата в техните вълчи лапи.

На премиерата присъства и кметът Детелина Николова

Изкуството няма задачата и волята да дава пътища, а мисията му е да дарява със сънища, с митове и легенди за Балканджи Йово и за „юнака с дълбока на гърди рана.” Поетът от равнината преоткрива класическите ценности от библейския и историческия ни опит, за да възстанови трайните истини за първостепенната роля на Любовта и Доброто, на Истината и Свободата, на самопознанието, което трансформира преживяното в опит и мъдрост само когато се премине през огньовете на покаянието, прошката, възмездието и така по светлата пътека духът стига до нирваната, а това е важно за човека като индивид, а и за народа като общност и нация.

Успехът на книгата е в тревожното заговаряне за преосмисляне на изминатото, за определяне на личните и колективните приоритети и за достойно оценяване на труда като съзидание, градеж и творчеството като висока кота на извисяването, както е при Йовковия Сали Яшар. ..”

            Кольо Чалъков

„СПАСЕНИЕТО”
След войните –
междудържавни и лични –
които раниха зората,
светът изведнъж
се почувства мъничък
и се загуби    
в гората.

Гората бе мрачна,
не пееха птички.
Тревите    
растяха бледи.
Но едно дете хвана
светът за ръчичка
и към деня го поведе.