Волейболно семейство от Добрич откри в Исландия спокойствие и сигурност
В рубриката ни "Добричлии в чужбина" ще ви срещнем с Миглена Апостолова. Вече 18 години семейството й живее в далечна Исландия. Миглена и съпругът й Апостол Апостолов са дългогодишни волейболисти на Добруджа, преди да заминат за чужбина. В Исландия продължават да практикуват спорта и постигат много успехи - първо като състезатели, а вече и като треньори, като Апостол Апостолов е наставник и на мъжкия национален отбор на страната.
1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели – име, възраст, семейно положение, от кога и къде живеете в чужбина, професия, интереси?
Казвам се Миглена Костова Апостолова и съм на 43 години.
Омъжена съм за Апостол Апостолов - бивш волейболист на Добруджа.
Имаме две дъщери - Велина на 23 и Кристина на 19 години.
Дойдохме в Исландия в края на 1995 год.
Живяхме в малко градче в Източна Исландия около 15 години.
Преди две години се преместихме в столицата Рейкявик - последвахме децата, които дойдоха да учат тук. В момента работя на две места - като главен треньор на детски профил по волейбол в спортен клуб UMGA, а също така като помощник в училище за деца със специални нужди.
Волейболът е моето най-голямо хоби. Обичам да пътувам и съм го правила благодарение на волейбола.
2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво Ви мотивира да направите тази крачка?
Решението да заживеем в чужбина дойде сравнително лесно - наш приятел ни помогна да дойдем, търсеха треньор и състезател и съпругът ми дойде първи, а аз с децата след няколко месеца. Спокойствието и сигурността - това са ключовете за оставането ни. Децата ни се чувстваха добре, а ние сигурни, че можем да им осигурим щастливо детство.
Миглена и двете й дъщери
3. Какво най-силно Ви впечатли през първия ви ден в Рейкявик?
Първи ден в Рейкявик - нямам такива спомени, дойдох през декември, а по това време на годината тук е тъмно 18 часа от денонощието. Но беше точно преди Коледа и ме впечатли новогодишната украса. А няколко месеца по-късно пътувах за БГ и карайки от Рейкявик към летището си мислех, че съм попаднала на Луната - равно поле с вулканични камъни.
4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси?
Адаптацията беше трудна - друга култура, други хора. Трудно ми е да кажа дали сме правили компромиси - определено да, но е сложно да обясня за какво.
5. Какво не знаят българите за Исландия?
Може би повечето българи си мислят, че в Исландия е много студено, но ще се изненадат да научат, че зимата тук е по-мека от българската. А през лятото на 12 -15 градуса се правят слънчеви бани. През последните 2-3 години Исландия е много популярна туристическа дестинация и приходите от туризъм надвишават приходите от риболов, които са били основни за Исландия.
6. Какво научиха местните от Вас за България и Добрич?
Много исландци са посещавали България на "зъбен туризъм" през 80-те години на миналия век. От нас научиха, че България е една богата на природа и култура държава. А за Добрич, че е град със спортни традиции.
7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?
Контактуваме с българите тук, но не с всички - просто не се познаваме с всички. Правим си събирания по празниците и си празнуваме по български - с мартенички, боядисани яйца, козунаци и т.н.
8. Кой е най-яркият Ви спомен, свързан с Добрич?
Не мога да определя един ярък спомен, свързан с Добрич - много са - градският парк, тренировките по волейбол, сватбата ни в Кобаклъка, раждането на двете ни деца, приятелите и роднините - много, много носталгични спомени...
9. Колко често се прибирате в България и Добрич? В каква посока се развиват те според Вас след вашето заминаване?
Опитваме се да си идваме всяка втора година. Има много неща, чието развитие ни харасва и много, които ни отчаиват. Добрич например - всичко, което се случва в градския парк и централната част на града са чудесни, възобновяването на спорта в града и хората, правещи го възможно е незаменимо. Но Добрич не е само това - отчаиващо е да излезеш от централна зона и да гледаш мизерията и мръсотията, неасфалтираните улици, кофите за боклук и най-лошото - отчаяните лица на хората, борещи се да оцелеят.
10. Бихте ли се върнали отново да живеете в България? А в Добрич?
Не бих могла да отговоря на този въпрос точно - засега това не е в близките ни планове, но нали знаете - никога не казвай никога.
Миглена забива
Семейство Апостолови - шампиони на Исландия
Една от забележителностите на Исландия - Þingvellir
Есен в Исландия
В България - на държавното първенство за ветерани през 2011 година
