Президентът се обяви за предсрочни избори; 400 000 образовани българи са склонни да емигрират

„Предсрочни избори, нетърпимост към поведението на "Атака" и повече отговорност на партиите към гражданите.
Това са част от акцентите в дълго чаканото обръщение на президента Росен Плевнелиев към нацията. След интервюто му по Нова тв преди седмица започнаха спекулации дали Плевнелиев все още подкрепя протестите и дали застава зад исканията на хората от площадите за предсрочни избори.
Държавният глава направи вчера 16-минутно обръщение, след което нямаше възможност медиите да задават въпроси.
"Конституцията не ми позволява да заемам страна на една или друга партия, както и кога да има избори и да се дадат оставки. Никой не може да ме убеди, че изборите са нещо лошо. Това е единственият способ за развързване на най-големия възел. Единственият демократичен изход са избори", каза държавният глава. Той недвусмислено посочи, че изборите трябва да са скоро. Според него промени в Изборния кодекс са необходими, но сега трябва да се направят най-неотложните, а за цялостната смяна на модела трябва да се работи в по-дългосрочен план.
В обръщението си Плевнелиев на няколко пъти акцентира върху поведението на лидера на "Атака" Волен Сидеров и проевропейските ценности, които той проповядва.

„Хиляди граждани и медии сигнализираха за действията на лидера на "Атака". Европейският парламент преди дни отне имунитета на лидера на френската националистическа партия за подобни изказвания и действия. Надявам се институциите, в това число прокуратурата и политическите партии да вземат позиция. Ако сега си замълчим и не реагираме, след време ще бъде късно. Апелирам за ясно разграничаване", каза Плевнелиев. Той припомни още, че е недопустимо лидер на партия да влиза в парламента с пистолет и полицейска палка, както и по улиците да се разхождат шпицкоманди, които да претендират, че ще въвеждат ред в държавата и ще извършват граждански арести.
Държавният глава отново се върна на поведението на депутатите на "Атака", които отказаха да станат на крака, когато в пленарна зала прозвуча химнът на Европа.
Според него е изключително притеснително и това, че изкуствено се провокира етническо противопоставяне, което е игра с огъня, последиците от която могат да бъдат катастрофални за страната ни.
Исканията на гражданите не се изчерпват с искания за оставки. Наред със социалните искания се поставят все повече искания, насочени към самата структура на политическата ни система, към морала на политиците. Това е ясен знак, че между тези искания на хората няма противоречие, допълни Плевнелиев.
Веднага след словото му социалните мрежи гръмнаха. Подкрепящите протеста заявиха, че президентът е "застанал на страната на народа". - в. „Труд".

„Президентът Росен Плевнелиев и управляващите партии влязоха в открита война вчера. Държавният глава призова за нови избори като единствен демократичен изход от политическата криза и прикани парламентарните сили да се разграничат по категоричен начин от "шпицкомандите" на "Атака" и да скъсат с политическото задкулисие. Той за пореден път застана на страната на протестиращите от 22 дни граждани и предупреди, че ако властта продължава да игнорира хората от улицата, ще плати висока политическа цена. В емоционалното си слово Плевнелиев обяви, че сам започва дебати в президентството за стъпките, които могат да подобрят българската демокрация.
Изявлението му предизвика гневните реакции на БСП и "Атака", които го обвиниха в нарушаване на конституцията и заговориха за импийчмънт. От ГЕРБ припомниха, че от самото начало са за предсрочни избори. ДПС замълча многозначително.
Изявлението на президента бе по-скоро опит за емоционално, отколкото за институционално въздействие върху основните политически играчи в управлението, тъй като правомощията не му позволяват повече. То бе предшествано от десетдневни неформални консултации с парламентарни и извънпарламентарни партии и граждански организации, за резултатите от които медиите така и не бяха информирани.
Очевидно президентът не е имал илюзии какви ще са реакциите на парламентарните партии, защото побърза да се застрахова. "Аз знам какво мога и какво не мога като президент и със сигурност не мога да приема една част от обществото да протестира, а друга да се прави, че не ги вижда. Не мога да приема да се работи за национално разделение - конституцията не ми дава право на това", заяви той. Според държавния глава текстът в основния закон, според който той олицетворява единството на нацията, му дава право да търси решения и да изисква отговори от политическите сили.
От БСП обвиниха Плевнелиев в неуважение към конституцията, тъй като предложенията му не съответствали на правомощията му. "Със своето изявление г-н Плевнелиев се опита да игнорира парламентарния характер на републиката, както и избора на българските граждани, направен само преди 2 месеца. С тези си действия г-н Плевнелиев показа, че не е дорасъл да бъде президент на всички българи", обяви депутатът и член на ръководството на БСП Антон Кутев. Той обвини президента в принадлежност към олигархичните кръгове, срещу които говори и които го наложили за министър в правителството на Бойко Борисов. До приключването на броя в БСП все още мислеха по въпроса дали да подкрепят искането на "Атака" за отстраняване на държавния глава. От пресцентъра на "Позитано" 20 обясниха, че решението по толкова важен въпрос трябвало да се вземе от "високопоставен ръководен орган в партията" - в. „Сега".

"Атака" започва консултации за импиъчмънт на президента, заяви лидерът на "Атака" Волен Сидеров по повод речта на президента Росен Плевнелиев.
"Шокиран съм от антиконституционното поведение на лицето, което изпълнява, за съжаление, функцията президент на Република България. Преди всичко, на първо място той призовава българите да се разделят на две. Като държавен глава той олицетворява и би трябвало да олицетворява единството на нацията, а всъщност призовава българите да се разделят на една и втора категория, което само по себе си моментално трябва да предизвика действия за импийчмънт, за свалянето на президента от поста", се казва в изявлението на Волен Сидеров.
"Плевнелиев застава зад екстремизма, който от 2-3 седмици по улиците на София тормози хиляди граждани. Вместо да призове към укротяване на тези, които вандалстват по улиците на София, той ги подклажда да свалят законно избрания парламент - това също са антидържавни действия и смятам, че би могло да му бъде взет имунитета и да бъде подведен за тежко нарушаване на Конституцията и държавна измяна", се казва в изявлението на Волен Сидеров.
Сидеров ще сондира от другите парламентарни сили - има ли готовност за такава подписка - да започнат действия по импийчмънт, тъй като това изявление на Росен Плевнелиев премина всякакви граници, допустими за държавник.
Според Волен Сидеров - Плевнелиев проявява партийно пристрастие, заема страна в един конфликт, в който участват екстремисти." - в. „24 часа".

В. „Дневник" помества позиция на столичния кмет Йорданка Фандъкова, че протестиращите не би  трябвало да блокират движението на градския транспорт:
"Нека не забравяме, че олигарсите не се возят с автобусите на градския транспорт. В обществения транспорт се придвижват обикновени хора, които трябва да стигнат до своите работни места. Не бива обикновените граждани да са потърпевши заради политиците."
Фандъкова е поискала от министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев да не се допуска блокиране на възлови транспортни артерии през работния ден. По думите й трябва да се осигури редът в града и сигурността на гражданите.
"София е град, в който живеят над милион и половина души, с различни политически пристрастия. Голяма част от тях споделят исканията на протеста, но в същото време имат ангажименти и градът трябва да функционира. Като кмет не мога да приема малки групи от хора да блокират през активната част на деня градския транспорт и да пречат на други граждани да стигат до там, закъдето са тръгнали. Тази сутрин например беше блокиран за кратко достъпът до храм-паметника "Св. Александър Невски", като намирам това за излишна мярка. Помолих да се гарантира достъпът на гражданите до храма и движението беше пуснато", каза още Фандъкова."

Съботните вестници съобщават също, че 400 000 образовани българи искат да емигрират.

„Целта на емиграцията е работа, обучение и пребиваване, като делът е горе-долу един и същ. Проучването обаче е направено в началото на протестите. 53% от българите посочват като основна причина търсене на работа. Хора с докторски степени са декларирали, че търсят каквато и да е работа, независимо от нивото й, каза Асланов. Във всяко второ домакинство един от членовете временно или постоянно пребивава в чужбина.
Най-голямата опасност е, че огромна част от кандидат-емигрантите декларират, че когато пристигнат в чужбина няма да установяват връзки с местните български общности. Това създава условия за изграждането на българите като общество на куфари, които ще се интегрират в чуждите държави, каза още Асланов." - в. „Труд".

„400 000 или 17 на сто от българите на възраст между 15 и 55 г. ще стегнат куфарите за странство през тази и следващите няколко години, показва национално проучване на агенция "Афис".
"Тези, които се втвърдяват в намеренията да напуснат, са високообразовани, висококвалифицирани, в активна възраст. Ще изтече качествен материал, който ще увеличава БВП на други страни", обясни пред bTV социологът Юрий Асланов.
С колегите му прогнозират, че тези почти половин милион души ще проучват, планират, подготвят и отчасти ще осъществят временна или трайна миграция към страни от ЕС до няколко години. Германия, Великобритания, Испания, Гърция, Италия, САЩ, Белгия, Холандия, Франция, Турция - така изглежда Топ 10 на държавите, към които гледат потенциалните емигранти. Берлин и Лондон са новият рай за българите. 43,4% искат да заминат за Германия, 34% - за Острова. Картинката се е променила за 5 г., обяснява Асланов. През 2008-а Испания е била мечтата на гурбетчията сега е на третото място с едва 17%.
На въпроса: "Къде предпочитате да живеете?", 44% отговарят категорично, че желаят да са, където са в момента, докато 19 на сто посочват друго място в България. Рязко обаче се покачва броят на хората, които гледат с надежда към чужбина - през 2008 г. са били 20 на сто, а сега 36%. Интересното е, че нагласите за преселване на Запад са най-мощни сред столичани, младежи, учащи и безработни. На този фон не е изненада, че повече от 2/3 от запитаните одобряват изцяло или отчасти заминаването на много българи." - в. „Стандарт".