Младежко любопитство води Антон в Англия, където живее вече 10 години

1. Представете се с няколко изречения за нашите читатели – име, възраст, семейно положение, от кога и къде живеете в чужбина, професия, интереси?

Казвам се Антон Димитров, роден съм в Добрич и през този месец навършвам 35 години. Възпитаник съм на механотехникум „Ломоносов”. От 10 години съм в Англия и в момента се занимавам с изграждане и полагане на подови настилки, като работя за себе си. Съпругата ми Албена, също е от Добрич. Имаме дъщеричка на 2,8 години, която се казва Елизабет. Развивам собствен бизнес в строителния бранш.
Хобито ми е спорт – 3 дни в седмицата след работа разтоварвам във фитнес и СПА център.

2. Как взехте решението да заживеете в чужбина, какво Ви мотивира да направите тази крачка?

Като студент второкурсник в Шуменския университет, отидох на бригада в Саутхемптън за бране на ягоди и останах там. Бях любопитен да узная как живеят хората навън.
Хареса ми начина на живот, високия стандарт, как се забавляват англичаните – удоволствието от живота е изписано на лицата им. Това ме мотивира да остана, защото мечтата ми беше да живея нормално. В Добрич не можех да си позволя много неща, докато още с първото заплащане на труда ми в Англия, разликата беше в полза на острова. 

Стоунхендж

3. Какво най-силно Ви впечатли през първия Ви ден там?

Докато пътувахме от летище Гетуик към Саутхемптън бях впечатлен от подредеността и красотата на пейзажа.
В началото имах проблем с комуникацията, защото признавам, бях зле с английския. Но хората се държаха учтиво и всичко изглеждаше много добре.

Антон и Албена в зоопарк Дъдли Зоо

4. Трудно или лесно се адаптирахте към новата среда? Наложи ли се да правите компромиси?

Първоначалното ми намерение беше да остана 6 месеца – времетраенето на бригадата. доброто заплащане промени решението ми. Голям проблем за мен бе носталгията – първите няколко месеца преживях тежко. Постоянно си мислех за близките в България, но бях твърдо решен да устоя и останах. Трудът беше тежък, никога не съм работил така в България. Който си мисли, че е лесно – греши, трябва да се подготви за сериозен труд.
Трябва да правя компромиси в личните си взаимоотношения, защото конкуренцията е огромна и се налага да отделям повече време на работата, отколкото на семейството си. Това, което не ми харесва в Англия е, че децата не могат да играят достатъчно навън, заради лошото време.

5. Какво не знаят българите за Англия или какви илюзии имаме?

Първо трябва да знаеш за какво си отишъл, да имаш някаква цел, да я преследваш и да си много упорит. Трябва да си силен, за да разрешаваш проблемите, които постоянно се явяват. Най-важното е да си уверен в себе си и упорит, за да се справиш с трудностите. Доброто заплащане в Англия се базира на старание и отговорност в работата. Доверие се печели трудно.

След бригадата заминах за Бирмингам при приятели и първата възможност за работа, която ми се отвори беше шофьор във фабрика за пакетиране на гъби. Тогава повечето българи работеха във фабрики, лесно ставаше, но нелегално и с ниско заплащане. После намерих легална работа – почиствахме влакове, заплащането беше по-добро, но се наложи да напусна след време.

Реших, че е добре да имам стабилен занаят и започнах да чиракувам при българин, който полагаше подови настилки. Когато работата му намаля, се прехвърлих при друг майстор – пакистанец. Неговата фирма беше по-голяма с повече контакти и поръчки. Той довърши обучението ми в занаята и ме доусъвършенства. След време ме посъветва да се отделя и да започна собствен бизнес.

Теглих кредит и заедно със спестяванията си ги вложих в служебна кола и инструменти, необходими за работата ми. Така започна самостоятелен бизнес. В началото беше много трудно, но с годините работата ми напредна, изплатих си заема, увеличих клиентелата и услугите, обемът на работа скочи. Най-важното е качеството на извършената дейност, защото работим най-вече с препоръки.

В момента имам двама постоянни работници, но при по-големи поръчки наемам още. Разширявам бизнеса и чрез търговия с подови настилки, използвайки съвременните комуникации  онлайн магазин. Икономическата криза почти не ме докосна.

6. Какво научиха местните от Вас за България?

Че имаме хубаво време за почивка. В Англия климатът е по-добър за работа. Препоръчал съм България като красива и евтина дестинация за приятна ваканция на много хора.

Българско парти в Бирмингам

7. Контактувате ли с много българи, поддържат ли се нашите сънародници в чужбина?

Да и ако си добронамерен нашенци помагат, стига де на искаш прекалено много. В крайна сметка трябва сам да се оправяш, не може някой да те държи за ръка постоянно.
Редовно се събираме със сънародници и се стараем по нашенски да празнуваме, според традициите и българските обичаи. Най-големият ни празник е Коледа, докато събиранията за именни дни са по-трудни – всеки е зает, начинът на живот е по-забързан. Мартенички ни изпращат от България или си купуваме от етнически магазинчета – нашият го затвориха, но има турски, който предлага всичко от Балканите. Носим мартеничките един месец. Щъркели няма, освен ако не отидеш да ги видиш специално в зоопарка.

В Уелс

8. Гледате ли български филми?

Редовно – „Стъклен дом”, „Под прикритие”, „7 часа разлика”, т.е. всички последни български филми ги гледаме чрез Интернет. „Мисия Лондон” го пропуснахме.

С любимото АТВ

9. Кой е най-яркият Ви спомен, свързан с Добрич?
Докато учех в колежа към Шуменския университет бях в студентския съвет, както и инструктор по фитнес. Най-хубавите ми спомени са свързани със студентските купони и дискотеките в Добрич. След известно пребиваване в Англия успях да осъществя мечта – купих си АТВ и най-хубавият ми първи спомен с него е от плажа в Кранево. Почти нямаше хора и успях да вдигна висока скорост по пясъка...

10. Как се развиват нещата в България с поглед отвън?

Тревожно. Още от Румъния хората изглеждат сериозни и намръщени, неучтиви. По лицата им се вижда, че са измъчени и мрачни, стресирани и нетолерантни. Това ми прави впечатление на пръв поглед. Преди си идвах по 2-3 пъти в годината, но след като се ожених и ми се роди дъщеря, се прибирам веднъж годишно.

В Амстердам

11. Бихте ли се върнали?

Не. Поне засега, не. Може би един ден, когато се пенсионирам, но в момента нямам желание.

Малката Елизабет

В Париж