Живата храна и какво е хранителна левкоцитоза
"Здрави и красиви" е рубрика, водена от на Анна-Александра Богдева. Тя се занимава активно със здравословен начин на живот – здравословна кухня, физическа активност, билкарство. В своята рубрика Анна-Александра Богдева ни предлaга статии, свързани с аюрведична, вегетарианска, веганска и други видове здравословна кухня, споделя свои мисли, свързани със здравословния и устойчив начин на живот, с алтернативната медицина, домашна козметика, различни гледни точки относно нови социални и културни тенденции.
Често в дневното ни меню не присъства сурова растителна храна или тя е в много ограничени количества. Когато продуктите не се подлагат на термична обработка се запазват най-добре техните полезни вещества, минерали, витамини и най-вече ензими, които изчезват напълно в готвената храна.
Хората, които се хранят единствено със жива храна се наричат суровоядци и без да препоръчвам и настоявам на тази диета, според мен имаме какво да научим от тях. Те използват различни методи за приготвяне на своето меню, включително сушене на ниска температура.
Живата храна съдържа ензими, протеини, богата е на ферменти, които помагат за пълноценното й усвояване.
Консумирането предимно на термично обработена храна предизвиква хранителна левкоцитоза. Когато приемем готвена храна броят на левкоцитите в кръвта рязко се повишава, както в случаите на простуда или грип. Първоначално учените мислели, че това е напълно нормален процес, естествен механизъм, който се задейства всеки пък когато поемаме храна. Оказало се, че при прием на сурова растителна храна това не се случва. Това показало, че левкоцитите атакували хранителната система, сякаш в нея е попаднало нещо патогенно, непознато, което тялото трябва да отхвърли. Белите кръвни телца започват да пренасят ензими от ензимните запаси и така вместо да поемаме нови ензими, необходими ни за пълноценно здраве, ние постоянно отдаваме от тях. Показател за това е, че ни се доспива след се нахраним, вместо да се чувстваме заредени. Това е така, защото организмът ни полага големи усилия за разграждане на храната. Над определена температура някои вещества стават канцерогенни. Така например когато пържим в мазнина се образува токсинът акриламид, който се отделя или при възпалителни процеси в тялото.
Когато сме болни, уморени от физическа или психическа активност, би следвало да се обръщаме към предимно сурова храна, която да подпомогне възстановяването ни.
Много диетолози препоръчват, за да избегнем хранителната левкоцитоза, ензимния дефицит и натоварването на имунната система да приемаме над 70 процента в дневното си меню жива храна. Тя се състои от пресни плодове и зеленчуци, покълнали семена и накиснати ядки, сурови бонбони и сладкиши от ядки и плодове, сушени сурови крекери, сушени плодове (без добавени химикали и захар, каквито са повечето в търговската мрежа), смутита от плодове, ядкови млека и други.
Анна-Александра Богдева
