Депутатите не довършиха бюджета заради опасност от нова блокада, Борисов вече не иска бързи избори

„След близо 8 часа дебати депутатите от парламента решиха да оставят гласуването на актуализацията на бюджета за четвъртък. Така, работният ден на народните представители приключи малко преди сградата на Народното събрание да бъде обсадена от протестиращите.
Предложението направи депутатът от БСП Петър Курумбашев. Гласуваха 172 народни представители, от които 92 бяха „за", 70 - „против", 3 - „въздържал се".
Призивите за нова обсада на парламента започнаха малко след 16 часа. Това стана след като народните представители на два пъти удължиха заседанието си - най-напред до 16 часа, а след това до изчерпване на точката за промяната в бюджета." - в. „Стандарт".

„На фона на неспиращите протести и след двучасови дебати депутатите все пак си гласуваха ваканция от 32 дни. Така последното заседание на парламента е утре, а есенната сесия се очаква да бъде открита на 4 септември. "За" този отпуск бяха 102 народни преставители от БСП, ДПС и "Атака", "против" гласуваха 75 от ГЕРБ, а един националист и един от групата на бившите управляващи се въздържаха.
Още от сутринта управляващите застъпиха тезата, че всъщност лятната почивка на народните избраници ще бъде съкратена. Тя се чу и от думите на шефа на Народното събрание Михаил Миков, който откри заседанието.
Ако решението за ваканция от 5 до 31 август не бе гласувано в зала, депутатите трябваше да са в почивка още от днес. По правилник парламентът е в отпуск през целия август. Сега депутатите ще работят само два дни повече - на 1 и 2 август, като се очаква да бъде гласувана управленската програма на премиера Пламен Орешарски за целия мандат.
Въпреки споровете "за" или "против" лятна ваканция нито един депутат не предложи парламентът да гласува тотална отмяна на почивка си. Само Цецка Цачева от ГЕРБ поиска извънредно заседание в понеделник, на което да започне гласуването на предложените от партията промени в Изборния кодекс." - в. „Труд".

„Народните представители ще почиват от 5 до 31 август 2013 г.
Групата на ГЕРБ в лицето на Цецка Цачева поиска през август да се работи, за да се приемат промените в Изборния кодекс. Така, когато и да е вотът, хората ще са спокойни, че има нови правила, заяви тя. "Макар и без заседания, ще подготвим кодекса в работен вид, за да се обсъжда в комисията от септември", каза по-късно зам.-шефката на НС Мая Манолова.
Два часа вря и кипя залата преди важното решение за отпуската. Зам.-шефът на парламена от ДПС Христо Бисеров се нахвърли на "демагозите от ГЕРБ", които вече 2 месеца си почивали. Други пък направиха по-обстоен отчет."
Никога през живота си не съм ваканцувал", заяви Хюсеин Хафъзов от ДПС. И сега щял да ползва времето без парламент "да слуша гласа на избирателите си и да бъде в постоянна колаборация с тях" - в. „24 часа".

„Тежка популистка битка се разигра вчера по повод срока на лятната ваканция на депутатите, накрая народните представители си гласуваха 32 дни почивка - от 5 до 31 август. На практика обаче те ще имат няколко дни допълнително, тъй като 31 август е събота, а НС работи от сряда, т.е. от 4 септември. Под предлог, че парламентът трябва да се съобрази с искането на протестиращите да се ремонтира максимално бързо изборното законодателство, ГЕРБ се опита да прокара собствените си предложения в Изборния кодекс, като скъси отдиха на депутатите с един ден.
Атаката поде Цецка Цачева. Тя рязко разкритикува предложеното от мнозинството за отпуската на депутатите и напомни, че в правилника на НС е записано, че парламентът почива от 1 август до края на същия месец. Това означава, че той трябваше да работи до днес. Вместо това БСП и ДПС решиха да отложат ваканцията за началото на другата седмица." - в. „Сега".

„Въпреки няколкочасовите дебати вчера парламентът не успя да гласува докрай на второ четене проекта за актуализация на държавния бюджет. В късния следобед разискванията бяха прекратени по предложение на БСП заради протестите и опасението, че може да се повтори ситуацията от 23 юли, когато 109 души - депутати, министри, експерти и журналисти, останаха блокирани в Народното събрание.
Искането за прекратяване на дебатите бе направено към 16.30 ч., след като се оказа, че списъкът с желаещи да се изкажат по разходната част на бюджета е дълъг. "Навън се събират все повече хора", коментира председателят на Народното събрание Михаил Миков. Още при удължаването на работното време на депутатите - първо до 16 часа, а после - до изчерпване на точката за бюджета, във "Фейсбук" започнаха да се пускат призиви за събиране на "Цар Освободител". ГЕРБ гласуваха против отлагането на гласуването.
Дебатът беше съпътстван от множество популистки изказвания за социалната политика на кабинетите "Борисов" и "Орешарски". Дори от ГЕРБ обаче признаха, че изпълнението на бюджета към юни не е добро. Бившият премиер Бойко Борисов обясни това с предсрочните избори, за които спомогнала и БСП.
В края на парламентарния ден депутатът от ДПС Йордан Цонев поиска от председателя на парламента Михаил Миков да се обади на вътрешния министър Цветлин Йовчев заради протестите отвън.
Думите на Цонев станаха достояние на всички заради забравен включен микрофон в парламента." - в. „Сега".

Нестихващите протести отново имат запазено място на страниците на всекидневниците.

„Двама са арестувани при протеста край парламента преди обед на площада зад храм-паметника "Свети Александър Невски".
До задържането се стигнало, след като двама младежи отказали да се легитимират пред полицаите. Служители на СДВР поискали личните карти на хората, които опитали да блокират ул. "Оборище". Така се стигнало до спор за това кой първи да се легитимира - протестиращите поискали първо полицаите да покажат документите си и отказали да покажат личните си карти, след което били задържани.
Според информация на протестиращи едното от задържаните момчета било бито от полицията. Други демонстранти обясняват, че при задържането му, младежът е оказал съпротива, което наложило той да бъде дърпан от полицаите.
От СДВР обясниха, че не е имало упражнено насилие срещу протестиращи. След проверка на документите, единият е бил освободен. Вторият мъж е отведен в Пето районно управление, защото не е изпълнил полицейско разпореждане, не е представил документи за самоличност и е оказал съпротива на орган на властта." - в. „Сега".

Вестниците в четвъртък информират и за променената позиция на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който вече не настоява за незабавни  парламентарни избори и е съгласен те да се проведат през пролетта.

„След като многократно настояваше за незабавна оставка на кабинета "Орешарски", в кулоарите на парламента на директен журналистически въпрос дали запазва позицията си лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви: "Те трябва да обявят дата за предсрочни избори, дали ще е - то вече и октомври не може - ноември - май месец ще има за евродепутати избори, ще се харчат пари, ще се организира държавата. Да обявят май месец предсрочни избори."
Мотивът на Борисов е, че така ще се спестят средства, тъй като изборната организация води до понижена работа на държавната администрация и понижава приходите.
"Май месец веднъж ще се харчат пари за избори, масрафа ще го има, втори път - както ни подредят хората, така да управляваме. Няма как после септември или октомври пак да има избори, защото сме фалирали", заяви Борисов." - в. „Дневник".

„За първи път Бойко Борисов поиска изборите да са не веднага, а през май
Освен организационен имало и финансов аргумент: "Като се говори за предсрочни избори, трябва да се знае какво струват - и като пари, и като понижена работа на администрацията. Всички служби и агенции чакат кого ще сменят и през това време не работят." Всичко това удряло по хазната. Борисов приведе и друг мотив - независимо че и на него му се искало да гласуваме за нов парламент колкото се може по-скоро, управляващите умишлено протакали Изборния кодекс. А нямало смисъл да се организира вот, ако няма правила, гарантиращи, че хората ще са удовлетворени и представени.
Малко по-рано от парламентарната трибуна зам.-шефът на депутатите от ДПС Йордан Цонев отбеляза, че тонът на Борисов е омекнал. Което лидерът на ГЕРБ обясни с това, че сега е най-тежката финансово-икономическа криза, с катастрофална за целия ЕС младежка безработица, а той не бил такъв да казва на черното бяло.
След призива на Борисов лидерът на ДПС Лютви Местан не изключи вот "2 в 1" напролет:" - в. „24 чъса".

„След многократни опити да получи подкрепа за оставка на кабинета "Орешарски" и предсрочни избори през есента лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов премисли и вчера излезе с ново искане - за вот през май догодина. Изказването му стресна депутатите му, които обясниха, че решение за това ПГ няма. На практика Борисов се присъедини към увеличаващите се гласове в левицата за избори през пролетта на 2014 г., които да съвпаднат с този за евродепутати. "Да обявят май месец предсрочни избори и тогава вече веднъж ще се харчат пари за избори, така че масрафа ще го има; втори път - както ни подредят хората, така след това да си управляваме и да се признае резултатът. Няма как, след това септември или октомври пак да има избори - вече сме фалирали", обяви новото си решение Борисов в кулоарите на парламента.
Според него определянето на конкретна дата ще успокои обществото. А политическите лидери трябва да осъзнаят, че зад всяка партия стоят избиратели и "която е първа, втора, трета - както ги подредят хората, трябва да се съобразяваме с този вот, защото той пряко удря след това по джоба всички нас"...
"Идеята на ГЕРБ за избори през май звучи като отлагане на политическата им програма, която бе много по-форсирана, със стремеж колкото се може по-бързо парламентът да бъде разпуснат", опонира на предложението Янаки Стоилов от БСП. Той предупреди, че през есента пред властта ще има нови изпитания." - в. „Сега".

Всекидневниците проследяват и развитието на делата срещу ексминистъра на вътрешните работи Цветан Цветанов.

„Цветан Цветанов вече е подсъдим. Вчера Софийската градска прокуратура внесе в съда първия обвинителен акт срещу зам.-председателя на ГЕРБ.
Той ще отговаря, че като вътрешен министър е сложил шест пъти резолюция "НЕ!!!" на искане за прилагане на СРС спрямо бившия шеф на антимафиотите в Търново Орлин Тодоров. Според прокуратурата Цветанов бил длъжен да разреши прилагането им. Подслушването се искало по дело срещу Тодоров и още петима.
През 2009 г. тези хора били подозирани за изчезването на цял комплекс със съоръжения за игри от детска площадка в село Първомайци. Катерушките и пързалките били собственост на Ивалина Димитрова. Според разследващите лично Тодоров водел преговори с нея за покупката им. Сделката трябвало да се сключи със смятаната за особено близка до Тодоров Красимира Михайлова, за да бъдат съоръженията монтирани в хотелския комплекс "Вълевите къщи" в Троян. По документи тя била негов съдържател. Действителният собственик обаче бил Тодоров. Преди да се стигне до сделката, през юни 2008 г. катерушките изчезнали. Според разследващите, вместо да ги купи, Тодоров наредил да ги откраднат.
След година до Цветанов стигнали исканията за СРС по делото за кражбата. Първото било за Тодоров. В него прокурорът посочил, че Тодоров е разследван за кражба, вещно укривателство и престъпление по служба. По това време заподозреният е разузнавач в Криминална полиция-Горна Оряховица. След това се издига до шеф на местния БОП.
В искането се сочело, че Тодоров "действа" с криминално проявените Пламен Вачков, Милен Иванов, Марин Пенчев, Цони Табаков и Христофор Савов. Предполагало се, че по негово нареждане те са откраднали катерушките и ги закарали до "Вълеви къщи".
Искането за СРС било мотивирано с още две обстоятелства. Първото, че през март 2009 г. Тодоров задържал Тодор Добринов - заподозрян за кражба на пари. Разпитал го и го пуснал. После по телефона се отчел за свършеното на неустановено лице. След това Добринов бил отвлечен от Савов, Табаков и Пенчев. Закарали го в Арбанаси и със заплахи му поискали 2200 евро.
Второто разследване било за това, че през май 2009 г. Пенчев заедно с още двама заплашили друг горнооряховец - Иван Бонев, че ако не им даде 5000 лв., "техният човек" ще го задържи. След малко Тодоров пристигнал и с личната си кола откарал Бонев в полицията.
Според обвинението Цветанов не е имал право изобщо да преценява дали да разпореди или не прилагането на СРС." - в. „Труд".