Какво е макробиотична кухня?

Терминът „макробиотика“ се открива още в трудовете на Хипократ. Той използва думата, за да опише дълголетни хора. Етимологията на думата подсказва именно това. От старогръцки – „макрос“ – голям и „биос“ – живот. Други древни учени като Аристотел и римският лекар Гален също използват макробиотиката, за да опишат балансиран начин на живот, включващ здравословно хранене, движение, емоционално равновесие. В края на ХVIII век немският лекар и философ Кристоф Хуфеланд разпалва интересa към термина, като кръщава един от най-известните си трудове – „Макробиотика, или изкуството за удължаване на живота“. В края на следващия век макробиотиката вече е позната по целия свят, популяризирана от двама японски учени – Саген Ишицука и Юкикадзу Сакурадзава. През последните три десетилетия диетата е много популярна и в щатите, където проблемите със затлъстяването, диабета и рака на дебелото черво са много разпространени.

Основни принципи на макробиотиката са  - употреба на традиционни и локални храни /включване на цели зърна, бобови растения и местни зеленчуци в диетата/. В менюто присъстват и соеви храни, морски зеленчуци, водорасли и някои видове дребна бяла риба и ракообразни. Последните заместват изцяло птичето или друго месо. Рафинираната сол и захар са премахнати и заместени с естествени подсладители /оризов сироп, мед, сироп от агаве/ и морска сол от района, в който живеете.

Освен хранителен режим макробиотиката е и философия. Според нейните принципи болестите  са начин тялото да ни насочи към правилната диета. Трябва да живеем в хармония със средата. Поради тази причина важна е локалната храна – плодове, зеленчуци, зърнени храни. Изключват се пакетирани храни, в които има неорганични добавки и консерванти. Физическата активност също е важна част от тази система. Ежедневните разходки след природата са важни, както и разтегателните упражнения, които се наричат меридианни в макробиотиката и са характерни и при йогата.

Стандартната макробиотична диета се състои от 50-60 процента цели зърна и пълнозърнести продукти, 20-30 процента местни зеленчуци /ако е възможно органични/, 5-10 процента бобови зеленчуци и морски растения, 5-10 процента супи и 5 процента допълващи храни – напитки, риба и десерти. Въпреки, че месото и млечните продукти не са забранени те са намалени до минимум, но е възможно макробиотичната диета да бъде и напълно вегетарианска. Рафинираните храни са изместени от пълнозърнести брашна, цели зърна, варени на пара. Отстраняването на външната люспа на зърнените храни ни лишава от 90 процента от полезните витамини и минерали, съдържащи се в тях. Препоръчват се пълнозърнестата ръж, елда, ориз, царевица, които стрити на брашно могат да се използват за приготвяне на хляб с домашен квас.

Ето една примерно макробиотично дневно меню:

Закуска
Овесени ядки, плод
Зелен чай, чай банча

Обяд
Суши с краставица
задушени зенечнуци със сос от тофу /соево сирене/
чай банча с лимон

Вечеря
Супа мисо /с водорасли нори, тофу и зеленчуци/
Варен кафяв ориз
Настъргана бяла дълга ряпа
Зърнено кафе /цикория или ръж/

Анна-Александра Богдева