Как да си приготвим здравословния хималайски чай - масала

Хималайският чай не е просто топла напитка за студените зимни дни, то е философия и усещане.  При високи температури охлажда тялото, а при ниски го загрява. Буквално „масала“ означава – смес от подправки. Съществуват множество  рецепти, съдържащи различни билки или подправки. Хималаите са район в Северна Индия. Там има карамфил, кардамон, черен чай, джиндифил, шафран. В други части на Индия рецептите варират в зависимост от съставките, които се отглеждат в района.
За приготвянето му е важно да знаем няколко неща, ако решим да направим тази магия у дома. На първо място е добре съставките да са цели – пръчки канела, цели зрънца кардамон, цяло индийско орехче, което да настържем в момента на приготвяне. Основна съставка на хималайския чай е млякото. Традиционно се използва мляко от як, но ние можем да го заменим с биволско мляко или пълномаслено краве мляко. Местните хора казват, че свойствата на билките се извличат и увеличават в млякото, но сместа не трябва да ври. Хората, които не консумират мляко или млечни продукти, могат да направят само билковата запарка.  
Когато чаят се подслажда трябва да се използва кафява захар или мед, но при вече изстинал чай, защото медът губи свойства в температура по-високо от 56 градуса.
Всяка подправка от масала помага  за правилното функциониране и оздравяване на органът, на който прилича. Канелата на пръчки помага за костната система, индийското орехче на мозъка, карамфилът е полезен за червените кръвни телца, а кардамонът лекува черния дроб.

Нека проследим историята на някои от неговите съставки:

Канела
Родината на канелата е Шри-Ланка (Цейлон), за това се нарича  и е позната като Цейлонска канела. Тайната за добиването й била пазена десетилетия от търговците на подправки, а цената й била много висока. След 1505 година португалците колонизатори започват да отглеждат ароматното растение и създали нещо като данък – всеки цейлонец над 12 трябвало да набавя по 18 килограма канелена кора годишно. Канелата е всъщност ароматната вътрешна кора на тропическо лаврово дърво. Добивът изисква много време. След периода на дъждовете горната кора на  дървото се обелва и изсушава, а ликото под нея изсъхва и се навива на тръбички. Съществува и друг вид канела – Касия, отглеждана в южните райони на Китай. В канелата се съдържат голямо количество минерали, особено калций, поради тази причина помага на костната система.

Кардамон
Произходът на тази подправка е  Южна Индия. Споменава се в отвари в древните санскритски текстове. Вирее на висока надморска височина, в региони с гъста растителност, необитавани от хора. За кардамона казват, че пази от горските духове и по тази причина винаги когато се бере се извършват сложни ритуали и церемонии. Кардамонът представлява малка шушулка, съдържаща  тъмно червени или черни зрънца. За индусите чаят, ароматизиран с качествен кардамон е признак на изключителна изтънченост, а в арабския свят кафето често е силно подправено с него.

Джинджифил
Произходът на този ароматен корен отново можем да потърсим в Индия. На санскрит името му означава  „рогат“. Той е известен и на китайците, и на индийците още от дълбока древност, за което сочат множество запазени рецепти. Арабските търговци на подправки пазели в тайна местата, в които се добивал джинджифилът. Разказвали на купувачите, че вирее в недостъпни райони, отвъд Червено море, пазени от огнени дракони. През ХIII век това растение е описано от пътешественика Марко Поло при неговите странствания из Китай. Джинджифилът се използвал в медицината против слабост и полова немощ. Легенди разказват, че португалците хранели своите роби с него, за да увеличат потентността им. До късното средновековие коренът станал една от най-популярните подправки и улиците, където се продавали билки започнали да се наричат „Джинджер-стрийт“.
В Хималайския чай е добре да се  използва пресен джинджифил, който да се нареже на дребно или настърже. Той има силно загряващо действие и е много полезен при измръзвания и настинки.

Карамфил
За чай масала се използват недоразвитите цветни пъпки на карамфиловото дърво. То е вечнозелено дърво от семейството на миртата. Родината на тази подправка са Молукските острови, но се отглежда и на други острови в Индийския океан. Португалците и испанците го пренесли в Европа. Има данни, че карамфилът се е използват още по времето на Хипократ. Той притежава силни антисептични и анестезиологични свойства.

Рецепти:

Има различни видове масала, но някои от съставките са сходни. Нека разгледаме няколко рецепти за приготвянето му. Необходими са ни: 30 грама канела, 30 гр. кардамон, 20 гр. джинджифил, 20 бр. карамфил, 25 гр. кориандър, 50 гр. черен чай, 2 л. мляко, 2 л. вода, черен пипер – една щипка, 250 гр. мед или кафява захар. Сухите подправки трябва да се счукат, за да се размесят ароматите добре. Джинджифилът се нарязва или настъргва. Съставките се слагат преди да заври водата, примесена с млякото, чаят трябва да се приготвя на бавен огън. След изброените съставки се добавят накрая черният чай и избраният подсладител, запарва се две-три минути и се прецежда. Други рецепти съдържат и хималайска сол – приблизително около една чаена лъжичка за 5 литра течност. В някои части на Индия се добавя звезден анасон, индийско орехче, шафран, айджавайн, женско биле. Ако решите, можете да добавите пропорционално количество от тях на другите сухи билки, като само шафранът трябва да е няколко тичинки за количество над 3 литра.

Анна-Александра Богдева