Вътрешният министър няма да може да разписва разрешения за СРС

Идеята се обяснява с това, че оперативното ръководство на вътрешното ведомство, в лицето на главния секретар, най-добре познава техническите възможности на службата за оперативно-техническо издирване /СДОТО/. „Не виждам логика политическото лице да дава разрешенията. Истинското разрешение се дава от съдията, а вътрешният министър само разпорежда да се включат машините или да се изпратят бригадите за проследяване", обясни Борисов.

Премиерът даде пример с това, че ако за ден се получат 500 съдийски разрешения за прилагане на СРС, главният секретар на МВР най-добре ще знае колко от тях могат да се изпълнят. Тези, за които няма техническа възможност да бъдат изпълнени, ще бъдат върнати на съдията, при това без да се включват машините за записване. Така до политическото ръководство на МВР няма да стига информация, която после да отива в която и да е политическа партия. Борисов допълни, че главният секретар, заедно с директорите на службите, ще пременява по важност кое СРС да бъде приложено и кое- отложено, когато техническата система е претоварена.

 

Борисов обясни и сегашната процедура, при която министърът подписва в пъти повече искания да СРС, които не могат да бъдат „експлоатирани нито правилно, нито пък изписвани и предавани в прокуратурата". „Това се случва от 10 - 15 години. Е, защо тогава ги има?", попита премиерът. Главният прокурор Борис Велчев допълни, че трябва да се прецени капацитетът на СДОТО, за да се знае колко СРС-та могат да се изпълняват ефективно, а материалите от тях да идват навреме.

 

Министърът на правосъдието Маргарита Попова обясни основните насоки на законовите промени, касаещи СРС-тата. След тях са засилване на законовите гаранции за личните права на лицата, които попадат под обсега на СРС, служебно уведомяване от компетентните органи на хората, които са били обект на СРС, но материалите не са използвани за досъдебно производство, засилване на последващия съдебен контрол над материалите от СРС-тата, разработване на регламентация, която касае националната сигурност, както и подобряване на административно-наказателната защита на нарушителите по отношение на СРС.

 

Бойко Борисов заяви, че съдията, който разрешава използване на СРС, трябва да следи и за тяхното прилагане и унищожаване, както и внимателно да чете мотивите, с които от него се иска да разреши СРС. Премиерът е на мнение, че съдиите трябва да дават толкова разрешения за СРС, колкото могат да контролират. Той призна, че в практиката си бил виждал разписано СРС с мотив от едно изречение. Мерките трябва да се приемат преди юлския доклад на ЕК за страната ни. Всяка институция, която има отношение към СРС-тата, ще направи своите предложения, а крайният им вид ще е плод на консенсус.

Маргарита Попова заяви, че парламентарната подкомисия за контрол на СРС няма да стане излишна с промените, даже напротив- трябва да се подобри нейният административен капацитет. „Като цяло отговорността по СРС-тата трябва да се сподели между съдията, главния секретар и директорите на служби", заключи Борисов. Бойко Борисов обобщи, че срещата има за цел на продължат реформите в съдебната система и полицията, за да се продължи реформаторския устрем на страната, отбелязан и от Брюксел. Днес до председателя на Комисията Жозе Барозу ще бъде пратено писмо с графика за изпълнение на препоръките от последния доклад.