Уникални за света експонати в обновената археологическа изложба на добричкия музей
Тази вечер от 17 часа официално ще бъде открита изцяло обновената експозиция Археология в административната сграда на регионален исторически музей в комплекс Стария Добрич.
Средствата за ремонта на сградата, реставрационни дейности и оборудване са от Оперативна програма Регионално развитие по проект "Йовковият Добрич - съвременна туристическа дестинация". В експозиционната зала вече могат да се видят уникални за света и за страната находки, които досега е било невъзможно да бъдат изложени, съобщи директорът на музея Костадин Костадинов. Експозицията представя живота в Добруджа от най-дълбока древност до края на Второто българско царство. Тя съдържа едни от най-ценните колекции на добричкия музей, съобщи Ивелина Романова – уредник.
Започва с Дуранкулак, където археолозите са открили артефакти от шестото хилядолетие пр.н.е. до края на Х век. Дуранкулак в момента е еталонен обект по праистория за Европа. Известен е с най-старото обработено злато в света, най-големият и най-стар некропол, най-старата каменна архитектура в континентална Европа – жилища и гробове от петото хилядолетие пр.н.е.
Именно от дуранкулашкия некропол са пренесени по метода ин сито 3 жречески погребения – никъде по света няма подобни експонати, подчерта Романова. Методът е тежък и трудноизпълним и означава буквално пренасяне на терен. Една от предпоставките да бъдат толкова добре запазени костите е, че варовиковите почви са добър консервант. Това привлича учени и посетители от цял свят.
Пиктограмата между гърдите на този женски идол е най-старото доказателство за писменост
Много рядък експонат е мечът ромфея, оставен ни от гетите. Тракийското наследство включва още атрибути и хералдически знаци на царско-жреческата власт.
Диплома на римски легионер от Скития Минор е друга рядка ценност, а ръката от слонова кост е един от уникатите на България – тази ювелирна миниатюра е обиколила повечето европейски столици.
В експозицията за първи път са представени каменна плоча с изображение на богинята Кибела от пещерен храм в Дуранкулак и печатът на цар Симеон.
Красотата на българката е представена от диадема с пепендури от Второто Българско царство.
Представени са и няколко сребърни златни съкровища, като това на Лизимах от ІІІ век.
Пълен инструментариум на железаро-ковашка работилница от V век
Така изглеждат пък древните биберони.