Лечебните свойства на камъните и кристалите
"Здрави и красиви" е рубрика, водена от Анна-Александра Богдева. Тя се занимава активно със здравословен начин на живот – здравословна кухня, физическа активност, билкарство. В своята рубрика Анна-Александра Богдева ни предлaга статии, свързани с аюрведична, вегетарианска, веганска и други видове здравословна кухня, споделя свои мисли, свързани със здравословния и устойчив начин на живот, с алтернативната медицина, домашна козметика, различни гледни точки относно нови социални и културни тенденции.
Във всички древни култури можем да открием митове, свързани с магическия произход и лечебните сили на камъните и кристалите. Маите, египтяните, гърците и много други народи са използвали минералите за оздравителни и други ритуали, за амулети и украшения. В древна Индия безброй текстове на санскрит описват лечебните им свойства. Древните гърци са наричали лечението с камъни литотерапия /от литос – камък и терапейя - лечение/. Те създали подробна система за тяхното ползване.
През средновековието приоритет при изборa на камък има препоръката на астролог, който изготвя зодиакален календар или модата, която доминира в момента в двора.
Скъпоценните и полускъпоценни минерали влияят върху биополето и физическото тяло на човека. Те излъчват вибрации с определена честота, която въздейства върху различни органи и системи в организма. Съвременната козметична и медицинска индустрия също разработва множество лекарства и продукти с минерали, възползвайки се от химичните им свойства.
Най-често обаче можем да срещнем концепцията за въздействие на камъните върху енергийното тяло на човека. Тя е обвързана с идеята за чакри или различни центрове, отговарящи за функционирането на органи или системи, разположени в тялото. При различните заболявания се поставя различен минерал със съответна вибрация, който влияе на органите и стимулира правилното им функциониране. Според учението за чакрите заболяването е следствие на липсата или изтичането на енергия от определен център. Поставянето на камък за определено време при сеанс, медитация или като специално изработено бижу спомага повторното енергизиране на мястото и физическото му възстановяване. Според тази концепция лечебните си свойства камъните могат и да предават във водата. Ако ги поставите във съд с вода те я преструктурират, придавайки и различни характеристики. По-този начин се използва по-масово клиновитът или зеолита, които прави водата с неутрално Ph. Поставен във водата той дезактивира всички вредни за човека патогени, включително радиоактивно замърсяване. Брус Мак Дъгал - един от големите изследователи на качествата на зеолита пише, че на микроскопско ниво се вижда, че минералът формира скелет със структура на пчелна пита. Tя осигурява много обширна електрично реактивна повърхност от 450 кв. метра на един грам. Натоварената с отрицателно електричество повърхност дава възможност зеолитът да привлича и задържа катийони от средата, в която се намира и от своя страна да отделя други. Най-големите замърсители на околната среда днес са именно катийони – мед, цинк, олово, въглероден двуокис и серен двуокис.
Според идеята за енергийни центрове – чакри някои от най-често използваните за лечение камъни са: Флуоритът за мозъка, за сърцето – зелен Авантюрин и Розов кварц, за белия дроб – Родонит и Пирит, а за черния - Гранат. За костната система се препоръчва Лабрадорът, а при умора на очите – Планиннски кристал.
У нас учителят Петър Дънов говори за лечебните свойства на камъните. Той казва – „Има скъпоценни камъни, на които силата и досега е скрита. Отвън камъните изглеждат обикновени, но имат в себе си сила… Скъпоценният камък носи в себе си специфичен живот и оказва особено лечебно действие, стига да знаеш как да се свържеш с неговата енергия.” Подобно на санскритските текстове дъновизмът също третира темата за лечебните свойства на минералите, които поставени на определени места задействат блокирани енергии. Дънов говори за случаи, в които когато се носи скъпоценен камък, например диамант, ако човекът е болен той видимо започва да потъмнява.
Не само езотеричните и древни предания насочват интереса към лечебните свойства на камъни и минерали. Много съвременни медицински изследвания започват задълбочено да развиват това знание, залагайки на специфичните химични качества на тези земни образувания. Доказани са свойствата на Кехлибара – Янтара. Той съдържа над 8 процента янтарна киселина, която помага при различни заболявания, при болка и инфекция. На много места все още на малките деца се дава да гризат кехлибар, докато им растат зъбките. Така постепенно Янтарът започва да се използва при приготвянето на медицински препарати за болка, при простуда и проблеми със сърцето. От него се правят и цигарета, защото неутрализира канцерогенните вещества в цигарения дим. Много други камъни в стрит вид се използват за неутрализиране на отрови – Изумруд, Берил.
Анна-Александра Богдева
