Градско село

Голям, оживен. Има си всичко. Типичната замърсена тревна площ. Типичните хулигани. Типичните клюкарници. Типичното спиране на водата от сутрин до вечер. Типичните селски маниери.

Полет над сивите гнезда 

Любими са ми рано-рано сутрин пейките пред входовете, пълни с баби и дядовци, още неотворили очите си и започнали да обсъждат чуждия живот. Кой какво носи, кой какво е направил, как и защо. А вечер любимите пияници на квартала, събрани в импровизирано кафене-гараж, на по биричка или „твърд” алкохол, малко мезе и обсъждащи миналия мач.

Сбиванията са вече толкова обичайни, че на никого не му прави впечатление. Като цяло обикновен квартал в обикновен град. Селянията и псувните са неизменна част от този квартал. Пък може и някой  я луд, я наркоман да ни изскочи късно вечер от голямата ни гориста местност - я да се пошегува, я нещо друго. Пълно е с блокове, стари колкото динозаврите, а вътре живеят прастари наши съграждани. Тук-там се среща някой млад.     

Джунглата настъпва

Голямата гордост на малкия квартал са трите ни детски площадки, потрошени от „големите и зрели” деца на нашето време. Плюс замърсени полянки от хора, незнаещи що е това изобретение кош за боклук. Нормално, трябва да ги има и такива индивиди. Но има и нещо красиво. Панорамната картина на града, която се открива от прозореца ми. Детските усмивки и радост през лятото. Смехът в очите им.

Детски спомен мил

Имаме си и най-обикновено квартално кафене, превърнато в пенсионерски клуб или място, където да се събират циганетата от дома, намиращ се непосредствено в зоната на училище СОУ „Дора Габе”. Но кварталът се намира на доста добро място. Три училища са в близост. Две детски градини и една ясла. Изоставената детска градина, превърната в дом за деца. Голям набор от магазини за неща, от които се нуждае всеки.

Черни фигури пред розова сграда на сив фон

При нас – както и в Стефаново – има най-вече посоки, а не улици. И, когато се прибирам от училище, до такава степен се изгубвам заради тези посоки, че по 2 дни не се прибирам у дома, а стоя у приятеля си, докато намеря пътя обратно. Но това е друга тема – лична и секретна. Особено за баща ми...

Александра Радичкова, ХI а клас, СОУ "П.Р.Славейков"