Нашата "Добричка епопея"

Ха, сетете се какво е това название... За съжаление, малцина в града и още по-малко от връстниците ми знаят защо се нарича така улицата. А, вие знаете ли?

Напомням – една от най-славните битки на българската армия. От 5 до 7 септември 1916 година. Срещу руснаци, румънци и сърби.

Погледнете за повече в google-то. И... малко неудобно, ама поне историята на родното място да знаем, а?

Та – за улицата ми. Живея в железничарския блок, поради простата причина, че адашът - дядо ми -  е карал влак сума ти години.

Е, както се очаква, в тези блокове  няма много младежи.  Тук живеят повече пенсионирали се железничари, митничари, имаме и полицай /ако някой го иска?/. Кварталчето ни си има и едно малко магазинче, където може да се намери всичко - бързо и евтинко. Като за пенсионери и потомците им.

Има и една закусвалня, която често съм виждал да се превръща в нормална кръчма.

Това се вижда от кухнята ми. Както се вижда, и жп линиите са близичко, поради което доста често се чува свирката на влаковете. Впрочем, с един от тях си пътувам често до селото на родителите ми. Което май трябва да е и мое село, макар да се водя гражданин.

Пред блока имаме един спретнат паркинг и който има кола, е свободен да я паркира там... Ако не го е страх от крадци.

Пред отсрещния блок има новопостроена площадка за малките пакостници на квартала ни. Но май повече я използва едно мое приятелче, което е фрий рънър, паркур или както там се нарича. Той обича да се чекне, да  обикаля на ръце, да прави какви ли не акробатики покрай, над тях, отстрани... Абе, голяма маймунка е.

Да оставим живущите настрана и да поговоря малко за проблемите на моето кварталче.

Доста често токът и водата спират. Като казвам „често”, нямам предвид всеки месец по веднъж, а всяка седмица поне по веднъж. Това за тока, а вода... все едно сме на режим от 10 сутринта до 10 вечерта, през другото време си седим без вода.

Това е моят квартал - малко скучен, малко сив, но спокоен и мирен, без дрязги, без шум, но по всяка вероятност – с перспектива за добро бъдеще.

Христо Русев, ХI а клас, СОУ „П.Р.Славейков”