Коледа и за нас
Коледа. Най-очакваният празник. Хвърчат пари като снежинки из магазините, развълнувани гласове се питат, този ли да е подаръкът, дали ще му отива. Жената ще каже: „А ти взе ли куверти?”, Той ще отговори: „Разбира се, мила!” и с едни усмивки, които понякога са толкова влюбени, а понякога са толкова измислени ще продъжат да чувстват взаимната семейна топлина.
uzunov
А децата на България ще пишат писмо на Дядо Коледа, ще очакват с нетърпение своите подаръци в коледната нощ и ще нижат пуканки по сурвакниците, за да намери всяко своя дом, своята обич, милостивата ръка, която го гали по главичката и нарежда най-нежните думи, които извират от сърцето.
Мирише на бор и на сняг. На нещо ново, на Раждане, мирише на прошка и на сполука. Детската радост е накацала по клонките на коледното дръвче, играят светлините, припламват бенгалски огньове, последни приготовления, сложен е бъдникът в печката, наредена е масата, обикаля старицата със димящ тамян, за да окади стаите, гласовете се снишават, сякаш за да чуят благословията отгоре. А от прозореца се вижда жълтата луна, кацнала в синьото, което като теливизионен екран се премрежва от снежинките.
Коледа. Велик празник на християнските души. „Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнската държава. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея…”
Българската Коледа е един тъжен празник на разделените семейства, на далечните обаждания, на разговори между България и Света, на многото бездомници и на светската феерия, която се лее от екраните, на дребните подаръци, които държавата ни изпраща като милостиня към пенсионерите.
Но нека българският Дядо Коледа да ни донесе повече сили и вяра, повече обич и надежда, нека отново да се появят коледарите, с дряновите тояжки и сурвакниците, да обикалят домовете, да носят здраве и берекет, да изтупат лошите мисли от главите ни и в душите ни да се върне оная святост към ближния, съседа, родителя, детето, към по-възрастния, за да светнат погледите ни, да повярваме, че ние сме стожерите на Дома и Родината си. Нека отново в душите ни да заиграе „Дунавско-то хоро” на Дико Илиев и прегръщайки ближните си да усетим силата на единението, за да стане България през 2014 г красива приказка, за която си мечтаем вече толкова години.
Сашо Серафимов
