Далече от Тунджа, живея на „Тунджа”

В близост до моята улица се намират и други важни обекти за нашия град - пазарът, автогарата.

Моята улица се явява пряк път до тези обекти и това е причината тя да е натоварена със сравнително голямо движение от пешеходци и немалко автомобили. Ако застанеш и се вгледаш в преминаващите хора, ще видиш различни по етнос, по социален признак, по поведение хора. Въпреки тези обстоятелства, уличката е тиха и спокойна.

През зимата това спокойствие, особено вечер, се усеща като някакъв злокобен призрак. Мръсотията, рядко преминаващите хора, уличните кучета и котки засилват тази злокобност.

Но със затоплянето на времето и настъпването на пролетта, ситуацията се променя. От тихата и спокойна, тя отново се превръща в оживена, събрала пъстрота от хора и коли, улица.

Лятото тази оживеност се допълва от детската глъч. В квартала няма много деца, но преминаващите ромски деца с песните и виковете си допринасят за тази оживеност.

Сигурно се чудите коя е тази улица! Тя носи името на българска река, нарича се "Тунджа". В района има и други улица, които носят имена на български реки - Ерма, Струма, Волга, Арда, Места и др.

В миналото този район е бил края на града, но днес е един от най-оживените.

Аз живея в къща и не познавам толкова много хора от близките блокове и къщи. Хората са обикновени и трудолюбиви. Това забързано ежедневие не ни позволява да се опознаем и да общуваме.

Въпреки всичко това, аз харесвам моята улица, защото не съм живял на друго място, свикнал съм с всички обстоятелства и не бих я заменил за улица от някой друг квартал.

Мирослав Сутрев
IХ а клас
СОУ „П. Р. Славейков”