Добрич ще отбележи 136 години от освобождението си от турско робство

По повод 136 години от Освобождението на Добрич от османско владичество Община град Добрич организира поклонение на паметника на генерал-лейтенант А. Е. Цимерман, което ще се състои на 27 януари, понеделник, от 11.00 ч.

Панихида в памет на загиналите за свободата на Добрич ще отслужат архиерейският наместник Иван Дойчев и свещеници от храмовете на Добрич. В ритуала ще вземат участие и Национално дружество „Традиция“ – Регионален клон „46-ти пехотен Добрички полк“ гр. Добрич, както и председателите на Регионални клонове в градовете Силистра, Велико Търново, Шумен и Велики Преслав.

За гражданите е осигурен автобус, който тръгва в 10.30 ч. от паркинга на Общински младежки център „Захари Стоянов”.
   
Община град Добрич призовава гражданите, на този ден да поднесем цветя и на паметниците на Васил Левски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Хайдут Пею Буюклията, Ф. М. Достоевски, на паметната плоча на Алеята на опълченците във Военно гробище музей и на Костницата на загиналите руски воини.

Град Добрич добива своята свобода по време на третия етап на руско-турската война от 1877-1878 г., който започва след падането на Плевен и се характеризира с всеобщо настъпление на руската армия. По това време Долнодунавският отряд на ген. Аполон Ернестович Цимерман получава заповед да прекъсне връзката между Варна, Шумен и Разград и да се присъедини към войските на ген. Делингсхаузен, които настъпват към Бургас.

Настъплението на отряда започва на 17 януари 1878 г. Разпределени в три колони, частите на ген. Цимерман се насочват към тогавашния Хаджиоглу Пазарджик, чиято отбрана е засилена през последните месеци. В града са разположени 15-хилядна редовна армия, 42 оръдия и 2-хилядна нередовна башибозушка войска, а Добрич и селищата в близост до него са обиколени с двойни траншеи и батареи. По същото време руският отряд наброява 23 000 човека. Разполагайки с тези данни, ген. Цимерман решава да прекъсне телеграфните връзки с Варна и Шумен и да подложи града на обсада.
   
На 26 януари към варненския път е изпратена обходна колона начело с генералите Манзей и Жуков. За да възстановят позициите си, около 10 часа преди обед турските части излизат извън укрепленията си и се насочват към днешните села Паскалево и Царевец, като нападат десния фланг на руските войски, командван от ген. Нилсон. Чувайки канонадата на започналия вече бой, колоната на ген. Манзей се връща обратно и при с. Победа атакува неприятелските позиции. Това решава изхода от битката и принуждава османците отново да отстъпят. През нощта, за да заблудят своя противник, турско-египетските войски наклаждат множество огньове, подпалват двете български църкви и изоставяйки тежко ранените си бойци и всички свои боеприпаси, напускат града.

На 27 януари руските войски влизат в Добрич. В дневника на 16-ти Донски казашки полк четем: „Цялото население на града с радост посрещна руската войска… Ако градът не беше се предал доброволно, вероятно за нас би станал друг Плевен…”.

Година след Освобождението на Добрич от османско владичество в града ни е издигнат Паметник на победата, който остава в народната памет като паметника на генерал-лейтенант Цимерман. 

Инициативата е на руския император. Тя предвижда, военното министерство да постави такива паметни знаци на всички места в България, където са станали най-кръвопролитните сражения. Автор на проекта е арх. Вокар, а монументите са издържани в стила на тогавашните руски военни паметници. До 1891 г. в България са издигнати общо 12 еднотипни паметника в градовете Добрич, Свищов, Никопол, Русе, Плевен и Пловдив.

Паметният знак в Добрич увековечава подвига на воините от Долнодунавския отряд на ген. Цимерман, който включва Московски, Бутирски, Тарутински и Тилски пехотни полкове, Кинбурски, Хусарски и Белоруски конни полкове, 15-ти, 16-ти, 17-ти и 18-ти казашки полкове, 17-ти и 18-ти артилерийски бригади, 4-ти, 11-ти, 16-ти и 17-ти Донски казашки конно-артилерийски батареи и рота от 5-ти сапьорски батальон.