Моята улица е централна

Моята улица се казва „Отец Паисий”. Мисля, че е нелепо да обяснявам кой е човекът, наричан от народа топло и синовно така.

Януари 28, 2014 - 11:07

Тук си имаме всичко от което се нуждаем - от магазин за хранителни стоки до ключар дори. Когато изляза от нас, първо виждам дружелюбния продавач на колелета и фризьорките, които винаги са навън по някаква незнайна причина (или заради липсата на клиенти). Приказват си, обсъждат света и минувачите, предполагам, че правят грандиозни бизнес планове.

Често излизам да разхождам кучето си по градинките на съседния блок, та срещам и други съседи с кучета. Докато кучетата се гонят и въргалят, аз имам възможност да обменя 2-3 приказки със стопаните, които понякога виждам за първи път, въпреки че сме от един квартал. За разлика от нас, на кучетата е достатъчно едно помирисване, за да се опознаят, но ние сме цивлизовани. И умеем с думи да се лъжем...

Имаме копирен център отсреща, ключар, малко магазинче за сирене, където има много вкусни сирена, В и К части и всичко друго, от което има нужда едно семейство. Особено такова, в което дъщерята постоянно прави бели и се налага все нещо да се ремонтира.

Малко по-нагоре по улицата, зад блока, е църквата „Свети Георги”. Когато минавам покрай нея, винаги виждам една баба, която седи там с часове и пожелава на всеки, който минава покрай нея, приятен ден. Хубаво е, че все още има такива добронамерени хора. Те може и да нямат дом и пари, но винаги са мили към останалите.

Училищата ФСГ „Васил Левски” и „Отец Паисий” са ми на две крачки. Преди, когато учех в мумифицираното днес „Отец Паисий”, винаги тръгвах в последния момент за училище, въпреки това, не успявах да закъснея.

Както всяка улица, и нашата си има лоши страни. Понеже е улица, по която денонощно минават коли, редовно има шофьори на коли и мотори, които си мислят, че са на гонките. Ние сме свикнали с шума, но това не им дава право да ни събуждат посред нощ.

Другият недостатък е, че понякога уличките, по които минавам вечер, докато се прибирам от училище, са много тъмни и няма никой по тях. Затова аз гледам да вървя колкото се може по-бързо, за да премина опасната зона.

Е, все пак няма идеални неща, или в случая идеални улици. Аз обичам улицата, на която живея и мисля, че тук си имаме всичко нужно, полезно и красиво.