Малка тиха уличка в Добрич

Нашата улица е малка, тиха и спокойна. Моята къща се намира в края на тази улица. И е обградена с високи блокове, накъдето и да погледнеш. Около нас живеят всякакви хора. Колкото и тиха да е нашата улица, през  лятото е трудно - поне за мен,  да се наспивам по до късно, понеже някои от моите съседи са се зарибили толкова по тези мотори, че от сутринта започват да бръмчат и избръмчават... Аз направо не знам как не им писва!

Наскоро в близост до нас отвориха и „Lidl”... Абе, хубав си е, ама….магазин като магазин! Влизаш с пълни джобове, излизаш с пълни торби – като по математика, дето уж от двете страни на равенството е едно и също. Обаче, в живота не е...

При нас обикновено е кротко – нямаме допир с разни махали. Но имаме и свои моменти на слободия. Да не ви казвам какво беше на Нова година - имаш чувството, че отвсякъде те обстрелват и ти си им мишена… просто ужас. Оказва се, че забавлението за повечето хора не се изразява във веселие и танци, а в стрелба и крясъци. А след това навсякъде боклуци и гадната миризма на барут. Уж всички са много подредени и държат на хигиената, а с голямо удоволствие замърсяват около себе си и въобще не се трогват от това... Странни сме това хората!

Е, това е моята малка улица. Тиха през обикновените дни и бойна площадка навръх Нова година, но въпреки недостатъците и спокойствието й, аз си я харесвам. Може би, защото прилича на мен – тиха и мирна през ежедневието, бясна като степен мустанг по празниците...

Мила Милчева, IХ а клас

СОУ „П. Р. Славейков”