Нашата уличка - голям хотел с малки къщи...

По тази улица се движат, разхождат, разкарват какви ли не хора. Като започнем бабички, дядовци, лелки, бащи, майки, момичета, момчета и т.н... Да не обидя някой пол...

На тази улица аз съм имал прекрасни преживявания и толкова запомнящи се спомени ...

Когато бях малък, на тази улица живееха май само момичета и ме беше срам да излизам с тях. И си стоях в нас - което беше доста тъпо... А вече няма и момичета... Никой не излиза на приказки вечер, всички стоят у дома или отиват да измерват центъра. Привечер няма никой на тази улица, а и никой не минава...  Много е пусто, все едно сме на някакво безлюдно място. Пустиня...

Да, доста хора живеят тук. Но все в домовете си. Липсва квартална атмосфера. И просто живот. Голям хотел с малки къщи...

Тези хора иначе са много добродушни, приветливи и радостни. Комшиите ни са много добри хора и, когато имаме нужда, те винаги ще се отзоват на нашите повиквания.

Моята улица е най-прекрасната по усещане, а не по виждане. Естествено, няма втора като нея. При това няма клюкарки и така наречените от бабите събирания ''дернеци''.

Също едно от предимствата на нашата улица е, че тя е близко до центъра. Вечерта не минават коли и нашата улица е съвсем тиха. Това е също предимство, спи се спокойно.

Тази е улицата, на която съм израснал, на която съм получил първите си рани през живота, срещнах първите приятели, и изобщо хора, с които съм се запознал и все още се познаваме, че и излизаме от време на време на същата улица.

Ако през вечерта вдигаш шум или си направил купон, никой нищо не ти казва, не се заяждат или нещо подобно -  просто си стоят в тях. Дори в момента някой си е усилил музиката, но никой не му прави забележка или нещо подобно.

На моята улица всички се уважаваме и се сдържаме да се караме и разни такива. Най-важното е, че когато се видим някъде, ние винаги се поздравяваме и се спираме да си кажем по някоя и друга дума, да питаме човека какво прави и как е.

Пенчо Трошев

IХ а клас

СОУ „П.Р.Славейков”