Улицата до парка

Там сме израснали и прекарали голяма част от моя досегашен живот. Познаваме абсолютно всички хора, които живеят на тази улица и се радваме, че сме точно тук в продължение на цели петнадесет години.

Всеки ден, когато ходим на училище виждам как по-малките деца се връщат, а някои тръгват за училище. Постоянно движение, постоянен кръговрат.

Откакто се помним и ние се въртим по тази улица, и сме запомнили всяка цепнатина или дупка в нея. На тази улица сме прекарали детството си, играли сме различни игри с приятели, както сега по-малките деца правят. Те играят футбол в една тревиста местност, по която вече почти няма трева. И ние, когато бяхме малки, се събирахме, но отдавна вече не е така -  защото някои се преместиха на други улици, а други дори не са в същия град вече.

В близост до нашата улица има парк, където сме се забавлявали като малки. Там си изживяхме детството -  както веселите, така и не много веселите моменти, за които се сещаме и сега. Но помним, че като малки много се стараехме да пазим парка чист. Дори  успявахме. Но за жалост, той вече не е същият, откакто не ходим там. Едно – че май вече никой не се интересува какво става около нас, второ – не сме толкова малки, имаме други проблеми, нямаме време да поиграем, пък и годините не позволяват.

Съседите ни никога не са били проблем за нас. Те са добри, гостоприемни и приятни хора. През тези години, в които живеем на тази улица, са се нанасяли какви ли не хора, но за радост винаги са любезни. Разбира се, че сме имали спречквания с тях по някакъв повод, но все пак това е нормално, нашенско. Защото сме съседи. Има съседи, които сме заварили, има и нови съседи, които се нанесоха преди няколко години, но ние много бързо свикнахме с тях - все едно цял живот сме ги познавали.

Това  е нашата любима улица – по-скоро махалата, квартала - която не бихме заменили за нищо. Махалата на детството, на юношеството сега, а за в бъдещето... Ще видим...

Недко и Дамян Добромирови, IХ а клас
СОУ „П.Р.Славейков”