Една (не)обикновена улица

Улица "Цар Петър". Нормална улица. Не мога да се оплача от нищо, условията са добри, както и възможностите за живот, които предоставя. Не е нашарена с дупки както някои други, а магазини има в изобилие, дори специален за лампи. Тук се намира училище ОУ "Христо Ботев", а до него се простира бензиностанция. Улицата е заобиколена от баири, които пък предоставят възможност за веселби. И зиме, и лете. Особено зиме, когато се състезаваме по спускане с шейни или чували...

Блокът ми не е никак голям. Разделен е на 3 входа от които моят е на три етажа, а другите два на седем. Изпълнен е с изключително разнообразие от съседи на всякакви възрасти. Нямам проблем с никой от тях, но разбира се е имало моменти на дрязги. На първия етаж живее Джендака. Естествено, истинската й фамилия не е така, но ние я прекръстихме, защото постоянно ни прави проблеми за най - малкото. Веднъж се събрахме с приятели вкъщи и решихме да хвърляме презервативи, пълни с вода. Е добре, ама уцелихме Джендака. После да се смееш ли, да плачеш ли, помолила майка ми да ми обясни за какво били предназначени тия неща.

През летните дни, съгласен съм, че има нужда от почивка, но тя прекалява. Играем си пред блока и вдигне ли се малко шум, тя веднага долетява с бърза крачка. Поради тази причина стана наша мишена, и доста често сме вдигали шум нарочно, бягайки след това.

Пред входа си имаме черешово дърво. Разбира се, през лятото сме окачени като гердани върху циганка всички съседчета и си ядем до насита.

Има две възрастни женици, които сядат на дернек до дървото на сянка. Децата им в чужбина... Видят ли ни на дървото и се започва с възклицанията от вида на "Виж ги тия деца, ядат си, а на нас ако ни се прияде, няма какво да правим", и нарочно по-силно, за да ги чуем. Жал ти става на сърцето и им набираш и на тях. След десетина минути пак се започва същата приказка. 

Стават и инциденти доста често. На Нова Година, едни по-големи момчета от входа хвърлиха пиратка върху стъклото на колата ни, без да искат, но имаше дупка като попски ръкав.

На петия етаж пък живее Иван пияндето. Тоя човек вместо вода пие водка, не можеш да го видиш трезвен. Задава се от кръстовището, ту на ляво, ту на дясно, лека-полека. Веднъж беше паднал някъде, цялото му лице в кръв. Няма деца, жена му го оставила, самотен човечец. И така нататък – галерия от истински бисери нашенски.

За мен лично в една улица не са толкова важни условията, колкото съседите, които имаш. А моите са такива, че това е една наистина приятна улица за живеене. 

Благовест Мицев, IХ а клас

СОУ „П. Р. Славейков”