Опасяваме се от радиация при война в Украйна, депутатите приеха изборния кодекс, проверяват пилешкото месо

Опасяваме се от радиация при война в Украйна, депутатите приеха изборния кодекс, проверяват пилешкото месо
Българският отзвук от украинската криза е водеща тема за вестниците в сряда.

„България се страхува от радиация от Украйна. Това стана ясно след заседанието на Съвета по сигурността, свикано от премиера Пламен Орешарски.
При евентуален военен конфликт са възможни диверсии срещу 4-те ядрени централи в Украйна, обясни вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев. Затова създаденият национален щаб към Министерския съвет ще прегледа всички планове за защита на населението от радиационна опасност. Щабът ще анализира общо 7 опасности, свързани със ситуацията и контрола над тях. Една от заплахите да се стигне до намаляване на производството на ток от централите.
Другата заплаха за България е свързана с нормалните доставки на газ, заради което ще се прегледат всички планове за доставки и ще се търсят алтернативни решения. Ще има проблем, ако бъде затворено пристанището в Украйна, където се товари горивото за "Нефтохим".
В средносрочен план може да има проблем и с износа от България на обработеното ядрено гориво, посочи Йовчев.
При трайно влошаване на отношенията между Русия и ЕС се очаква да се затрудни техническата експлоатация по "Южен поток".
Ще се усилят и мерките по защита на границата ни, защото в момента е възможно да проникнат организирани престъпни групи от Украйна, които да пренасят оръжие и боеприпаси. Друга заплаха за страната ни е очакваният засилен миграционен натиск при евентуален военен конфликт. На територията на Украйна има между 250 000 и 300 000 българи. Правителството е отчело, че може да възникнат ксенофобски настроения срещу българите в Украйна, които да ги принудят да тръгнат към България.
Премиерът Пламен Орешарски свика Съвета по сигурността към Министерския съвет, който да изработи единна позиция на България за събитията в Украйна преди извънредното заседание на лидерите на ЕС заради напрежението в Крим.
„Междувременно от президентството съобщиха, че от три дни на "Дондуков" 2 действа кризисен щаб, който следи обстановката в Украйна и региона. Военният министър Ангел Найденов е информирал президента Росен Плевнелиев за ситуацията в Украйна. "Разговорът е в продължение на усилията на президента за съгласуване на позиция на държавно ниво по отношение на Украйна предвид предстоящия Европейски съвет и Съвета на НАТО в Брюксел", съобщиха от прессекретариата на държавния глава..." - в. „Труд"..

„Напрежението в Украйна трябва да се прекрати незабавно и всички актове на насилие и агресия трябва да спрат - за това призова Партията на европейските социалисти (ПЕС).
"Ситуацията в Украйна е изключително тревожна ", заяви президентът на европейските социалисти Сергей Станишев, цитиран от пресцентъра на БСП.
"Прекалено много човешки животи бяха погубени. Не само суверенитетът и териториалната цялост на Украйна са застрашени, но продължаването на конфронтацията може да постави живота на милиони хора в риск. Украинските граждани са 46 милиона и те имат правото да живеят в мир. Те принадлежат към различни етноси и религии - руснаци и украинци, евреи, българи и много други. И всички те заслужават еднаква защита", обяви той.
Станишев допълни още, че новото правителство в Киев "трябва да бъде много по-приобщаващо". Европейските социалисти осъждат отмяната на Закона за езиковата политика.
"Правата на всички малцинства трябва да се спазват и да бъдат уважавани", напомня Станишев.
Европейските социалисти настояват ЕС да използва целия дипломатически инструментариум, необходим, за да се избегне гражданска война на неговата източна граница.
"Ние сме загрижени и настояваме да не бъдат давани повече невинни жертви и да не страдат повече хора, поради нарастващо напрежение; призоваваме за успокояване на обстановката, сдържаност и взаимно уважение". Партията на европейските социалисти настоява още за "видим резултат" от ролята на наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа..." - в. „Дневник".

„Подкрепяме суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Украйна и очакваме новото правителство заедно с международната общност да създаде необходимите условия за деескалация на напрежението и трайна стабилизация на страната.
„През 21 век проблемите не могат да се решават чрез военни действия", заяви външният министър Кристиан Вигенин по време на срещата си в Киев с изпълняващия длъжността президент на Украйна Александър Турчинов, съобщи пресцентърът на МВнР.
„Важно е правителството на Украйна да предприеме мерки, с които да ангажира всички граждани независимо от тяхната етническа принадлежност, така че всеки един да се чувства полезен за политическата и икономическата стабилизация на страната и да се сложи край на конфликтите и противоречията", добави Вигенин.
Той показа удовлетворение от отказа на Турчинов да подпише решението на Върховната рада на Украйна за отмяна на Закона за държавната езикова политика в Украйна. Според Вигенин това е много важен знак към българите в Украйна, защото „сигналите, които бяха изпратени от българска страна и други страни-членки бяха чути".
Българският външен министър, който е на двудневно работно посещение в Украйна, се срещна с министъра на външните работи на Украйна Андрей Дещица. По време на разговорите бяха обсъдени координацията на усилията на международната общност за разрешаване на ситуацията в Автономна република Крим и правата на българското малцинство в страната..." - в. „Стандарт".

„Българин оглави мисията на Международния валутен фонд в Украйна, предаде ИТАР-ТАСС. Международната група пристигна вчера в страната и ще остане до 14 март за оценка на ситуацията.
Николай Георгиев бе зам.-министър на финансите в кабинета на Иван Костов, а в последните 2 г. е ръководител на мисията на МВФ за Молдова. Сега ще ръководи делегацията в Киев.
Най-богатите руснаци и украинци са загубили 13 млрд. долара от стойността на активите си само за ден заради напрежението в Украйна, показва индексът на милиардерите на "Блумбърг". Загубите са резултат на най-големите разпродажби на пазарите на акции от месец насам и пропадането на рублата заради Украйна.
Най-големите губещи сред милиардерите са Генади Тимшенко и Леонид Микелсон, които са се простили с близо 3,2 млрд. долара. Двамата притежават половината от капитала на втората по големина руска газова компания.
Най-богатият украинец - Ринат Ахмедов, е загубил близо 700 млн. долара завчера..." - в. „24 часа".

Приемането на изборния кодекс и споровете около изборните правила също са среда най-отразяваните теми във всекидневниците.

„Парламентът отхвърли ветото на президента Росен Плевнелиев по текстове от Изборния кодекс със 138 гласа "за", 80 "против", без въздържали се.
Всички от ГЕРБ гласуваха против. Останалите депутати заедно с независимите бяха за повторно приемане на текстовете от новия Изборен кодекс, предаде Фокус.
Преди да започне заседанието на парламента комисията за Изборния кодекс също отхвърли ветото на президента...
Държавният глава върна за повторно обсъждане текстове, свързани с начина на формиране на Централната избирателна комисия, с преференциалния вот, с електронното гласуване. Председателят на парламента Михаил Миков посочи, че са установени фактически грешки в ИК, които са поправени в окончателния вариант на кодекса.
По време на обсъждането представители на парламентарно представените партии обясниха мотивите си, сред които отново се откроиха закачливи намеци и сравнения.
„Партии, които имат притеснения за предстоящите избори, си търсят чудодейно лекарство, чудодейна виагра, която да им вдигне резултата", каза зам.-председателят на Народното събрание Мая Манолова..."  - в. „Стандарт".

„Коалиция "Всички срещу ГЕРБ" отхвърли ветото върху Изборния кодекс
Очаквано парламентът преодоля президентското вето върху новия Изборен кодекс вчера. Това стана с гласовете на БСП, ДПС, "Атака" и независимите, т.е. при коалиция "Всички срещу ГЕРБ". Само хората на Бойко Борисов бяха против прегласуване на новите изборни правила, написани от екипа на Мая Манолова.
По конституция Росен Плевнелиев има 7 дни, за да обнародва приетия повторно кодекс. Така той на практика може да се забави до 10 март. Това е и последната дата, в която според кодекса "Фидосова" трябва да бъдат насрочени изборите за европарламент (датата се посочва 75 дни преди вота, б.а.). Според юристи държавният глава може да издаде указ за датата, преди да обнародва новите правила. Така вотът на 25 май би трябвало да се провежда по стария кодекс. Депутати от различни партии предполагат, че Плевнелиев няма да използва този ход, тъй като рискува да бъде обвинен в игра за ГЕРБ.
Дебатите по повторното приемане на новия Изборен кодекс бяха съвсем вяли и кратки, като всяка партия се изказа по болната си тема. БСП и "Атака" откриха огън по президента - социалистите обвиниха Плевнелиев, че той е "големият отсъстващ" от залата, като мотивите му са "писани на коляно". А националистите поискаха той да свали имунитета и бъде разследван.
Депутатите от ДПС хем отхвърлиха ветото на Плевнелиев, хем го призоваха да сезира Конституционния съд по въпроса със запазването на принципа на уседналост за евровота и местните избори. Хората на Лютви Местан искаха нестигащите им 12 подписа за внасяне на такова искане, но нито една от партиите в парламента не им ги даде.
ГЕРБ, чиито депутати единствени гласуваха против повторното приемане на кодекса "Манолова", стигнаха до откритието, че листите на практика няма да могат да бъдат пренареждани изцяло. Всъщност новите изборни правила бетонират водачите на листите..." .- в. „Труд".

„Новият Изборен кодекс, който се очаква да бъде обнародван до края на седмицата, възпроизвежда изискванията на евродиректива от 2013 година за облекчен режим за регистриране на кандидати за евродепутати от страните в ЕС.
Това коментираха пред "Дневник" експерти в комисията на Мая Манолова (БСП), която подготви и изработи новите изборни правила.
По-рано днес БНТ съобщи, че Европейската комисия е започнала процедура срещу България заради неспазени ангажименти на София за изборите за евродепутати. До четвъртък България трябва да уведоми Европейската комисия дали в националното законодателство е пренесена директива от 2013 година за някои от условията за упражняване правото на хора от Европейския съюз, живеещи в друга европейска държава, да бъдат избирани за евродепутати.
Според експертите става въпрос за директива 1 от миналата година, която изисква отпадане на някои административни трудности при регистрацията на кандидатите за евродепутати в държава, на която не са граждани.
Заради тази директива от новия кодекс отпада изискването претендентите за евродепутати от България да подават удостоверение от страната, чиито граждани са, че имат право да бъдат избирани. Те ще подават само декларация, че отговарят на законовите условия. Централната избирателна комисия (ЦИК) в София ще може да провери в съответната държава дали те наистина отговарят на изискванията за кандидати, записани в българския закон. ЦИК трябва да получи отговор в рамките на пет работни дни, ако няма такъв, се приема, че кандидатът отговаря на условията. Ако впоследствие се окаже, че това не е така, регистрацията му ще бъде заличена..." - в. „Дневник".

Всекидневният печат цитира проучване на агенция АФИС за нагласите на избирателите.

„ГЕРБ и БСП почти изравниха подкрепата си за евровота
Разликата в подкрепата на избирателите между двете основни партии - ГЕРБ и БСП, е спаднала до пренебрежимите 0.3%, показва социологическо проучване на агенция АФИС. Ако идната неделя се провеждаха евроизборите, то за бившите управляващи биха гласували 18.6 процента, а за настоящите - 18.9%, сочат данните. Резултатите обаче са от затворен въпрос, т.е. с предварително зададени отговори. При отворено питане, когато анкетираните трябва да отговорят спонтанно, картината се променя - социалистите взимат 16.4 на сто от гласовете, а герберите - 13.4%.
Данните се менят по подобен начин и за останалите партии. При затворен въпрос третото място заема изненадващо "България без цензура" на Николай Бареков със 7.7%, следван от АБВ със 7.3 процента. Чак след това идват парламентарно представените ДПС (5.3%) и "Атака" (3.8 на сто). Любопитен факт е, че въпреки подкрепата си за правителството партията на Волен Сидеров събира най-много гласове сред националистическите формации. Реформаторският блок изпада зад борда с 3.3%. При отворен въпрос обаче бронзът е за ДПС (3.8%), следвано от Бареков (3.4%), "Атака" (2.1%), АБВ (1.8%) и РБ (1.3%)..." - в. „Сега".

„28 на сто заявяват, че партиите не ги интересуват и няма да гласуват. Това показва проучване на социологическа агенция "Афис" за обществените и политическите нагласи преди изборите за Европейски парламент.
Към момента се очертава поведението на избирателите да бъде изцяло водено от вътрешнополитическите борби и практически да игнорира общоевропейската проблематика, ролята и мястото на България в ЕС и платформите на нашите партии за тези избори. За това говори фактът, че почти няма разлика между нагласите за избор на евродепутати и тези за евентуален избор на депутати за НС.
Доколко декларираната висока активност ще се реализира, зависи от събитията и реакциите на партии, медии и евентуални протести през следващите месеци. За относително слабата и изкуствено нагнетявана политизация говори голямата разлика между данните от отворения и затворения въпрос за дела на негласуващите и колебаещите се. При открит въпрос, който показва ясно оформени намерения, сумата на неотговорили, негласуващи и колебаещи се е 51%, а при закрития, който симулира висока "активност" те са само 28%.
Тук е важно да се отбележи, че новите формации, появили се през последните няколко месеца могат да носят със себе си относително "кух" електорален потенциал, който да се дължи на тяхната медийна популярност и разпознаваеми личности..." - в. „24 часа".

Вестниците съобщават също за проверки за качеството на пилешкото месо, предлагано на пазара.

„Проверка за хормони в пилешкото месо - от производителя до търговската мрежа, ще извърши Агенцията по храните по нареждане на земеделския министър Димитър Греков. Това обяви самият той в Пловдив. Инспекцията ще бъде направена до края на седмицата."
Смятам, че няма основания за притеснения, досега не сме засичали такива пилета", посочи Греков. Министърът уточни, че ако се открият инжектирани бройлери, ще бъдат унищожени. Производителите пък ще отнесат солидни глоби. Може да се стигне и до затваряне.
Отделна проверка ще има за яйцата заради Великден. Според Греков те не би трябвало да поскъпнат. "От миналата година досега производството се е увеличило от 12 до 15%. Българските ще са по-евтини от внасяните от Европа. Всяко покачване на цените им ще бъде спекулативно", смята министърът...
Министърът беше в Пловдив за откриването на изложението "Агра". В него участват над 470 изложители от 22 държави, със 7% повече от предишната година..." - в. „24 часа".


Източник: NEWSBG
Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+