Новатори в българската живопис представя Художествена галерия – Добрич

Новатори в българската живопис представя Художествена галерия – Добрич
От днес в зала № 5 на Художествена галерия - Добрич е подредена експозиция с живописни творби от фонда. Изложбата е в рамките на програма „Поколения”, по която Галерията работи почти две десетилетия и представя художници от различни творчески генерации.

Куратор на изложбата е Пенка Димитрова – главен уредник, със своя поглед към творчеството на художници, родени през 20-те и 30-те години на миналия век. Никола М. Даскалов, Георги Баев, Йоан Левиев и Петър Дочев са избраните  автори със знаково присъствие в историята на българското изобразително изкуство.


Никола М. Даскалов /1924-2001/ е роден във Варна, следвал  „Философия”, работил като художник  и оформител на музейни експозиции.  С живописни изложби в България и Испания.


За него художникът Ванко Урумов пише: „Никола Даскалов беше от малцината творци, призвани да ни извлекат от нищетата на безпрогледната официална догматика от периода на култа към личността. Всъщност той никога не се причисли към официоза, въпреки смяната на режими и ръководства - за него беше важна само еволюцията на духа.


В изложбата са включени работи, рисувани между 1963  и 1983 г. От градски пейзажи, изследващи един и същ сюжет от Балчик - в „Лодки”/1963/, „Балчик 2”, „Балчик 7” – неголеми по формат, с конструктивистични форми, до стерилно метафизичните „Разминаване”/1978/, „Пристанище – бялата преграда”/1978/ и „Каменният трон”/1978/. За художника важно е усещането за светлина, цвят и звук. Творбите на Никола М. Даскалов като че ли водят зрителя в един странен, тих, имагинерен свят, отвъд видимото - в непознати територии на духа.


Творчеството на Георги Баев /1924-2007/ е свързано с Бургас и морето. Завършил Художествена академия при проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров, в творческия си път художникът е откривал многобройни изложби, почитан и награждаван е в различни страни: Почетен член и член-кореспондент на Австрийското обединение на художниците “Кюнстлер хаус”, на Японската асоциация на художниците “Ника-кай”, носител Хердеровата награда на Виенската академия за изкуства, награди за живопис на СБХ и др. Характерно за живописта на Г. Баев е липсата на конкретен натуроподобен мотив – и в картините в изложбата завладява експресията, свободата на изказа, силата на цвета.


За него Пепа Седларска – изкуствовед, пише: „Картините му са ярки, модерни, дръзки, защото бяха откровения на личност, призвана да изразява времето, в което живя.”


Йоан Левиев /1934-1994/ е един от известната през 60-те години Пловдивска школа, която има голямо значение за обновителните процеси в изкуството ни. Завършил специалност „Монументално – декоративна живопис” при проф. Георги Богданов в Художествената академия в София, той е автор на стенописи, декоративни пана и мозайки. Носител е на награди за живопис и монументално изкуство.


Творчеството му се отличава с мощни, едри обобщени форми и ярък, запомнящ се колорит. „Приеман, отхвърлян, дързък и напорист, нелицеприятен, спорен и противоречив, Йоан Левиев безспорно се наложи в изкуството ни не само като неповторим творец, а преде всичко като един от тръбачите на българската пластическа култура” Светлин Русев, 1994 г. В експозицията са както една от ранните му работи „Йоан Кукузел”/1964/, така и по-късните „Спомен за едно гостуване”/1979/, „Момиче ІІ”/1983/ и „Човекът, предмет на изследване”/1983/.


Петър Дочев /1934-2005/ е художник, за чието творчество може да се обобщи: експеримент и вдъхновение. Учил в художествената гимназия в София, в началото на творческия си път, работи като художник в Кремиковци. Вероятно за това в изкуството му от този период преобладават работническата тема и индустриалния пейзаж.


Но напускайки, рисува свободно в родния Лесидрен, и там създава късните си внушителни абстрактни картини. „Графитни картини-скулптури, могъщи и страховити като пазители на цивилизацията, на всичко съкровено и поетично” – думи на проф. Ангел Станев. А пластическата им изразност, се счита за нова основополагаща тенденция в съвременната българска живопис.


В изложбата са показани две платна от реалистичния му период, рисувани през 70-те години – „Центъра – Толбухин” и „Първа копка”.  Тези творби, както и другите му две голямоформатни платна „Земята и хората”, които са в постоянната експозиция на Галерията, са със строга, геометрична естетика и прецизност, лаконичен, но благородно „звучащ” колорит и живописна култура. 


Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+