Властта и народа

Властта е голяма изкусителка, кара те да я искаш толкова много. Завиждаш на другите, че я имат и използват, а ти не. А може би не е тя тази, която ни кара да правим грешки. Ние сме виновни и ние носим отговорност за глупостите, които правим. Когато властта е при нас, ставаме арогантни, високомерни и егоисти, толкова много започваме да мислим само за себе си и гледаме само на нас да ни е добре, че забравяме за другите. И ще искаме и още и още, а след това, като ни се случи нещо лошо и направим ретроспекция на нещата, които сме сторили, ще разберем какво нещо е властта, ще съжаляваме, но времето не се връща назад.

Когато човек се замисли разбира, че на хората с по-голяма власт, не им е чак толкова лесно, колкото си мислим всички. Те попадат в паяжината на властта и не могат за излязат. Още повече, че каквото и да правят – все те са виновни за нещо.

Властта на народа? Народът има ли власт или не?

В нашата държава народът власт няма. Колкото и да казват, че ние избираме кой да ни управлява, винаги има нагласени вотове, всички знаем и сме виждали, как хора от някоя партия дават на циганите кебапчета и кюфтета, за да гласуват за тях. Властта на народа е кръгла нула.

Ако ми предложат власт, не бих приела. Защото знам, че е много измамна. Едно гласче някъде дълбоко в мен винаги ще ми казва да се възползвам от нея, да не изпускам момента, или просто да направя нещо, за което ще съжалявам. Просто разбирам, че тя ще ме заслепи и ще ме измами много лесно. Стига ми  властта над мен, аз да контролирам това, какво ще облека или ям. И тази власт ме мами лесно, ако не се нахраня, ще гладувам, но ще е твърде късно.

Властта е двулична. Или те съсипва, или те издига. А народът... той просто пълни държавата и изпълнява прищевките на властта...

И, въпреки това – не искам власт... Засега...

Анка Добрева

IХ а клас

СОУ „П.Р.Славейков”