Кандидат-студентите с изпити 6 в 1; Полицията продава коли от 365 до 504 лв.; 250 лв. рушвет за сърцето на пациент

24 часа
Пластмасата измести желязото при боклука
Пластмасата се е превърнала в новия хит сред събирачите на отпадъци и измества желязото, показа проверка на в. “24 часа” в пунктовете за вторични суровини.
 От 15 до 55 ст. е изкупната цена на килограм пластмасови бутилки в пунктовете. Цената зависи от това дали са прозрачни, или цветни. Първите вървят по-скъпо, а цветните са от 15 до 33 ст.

“През есента заради увеличението на петрола килограм бе и над 55 ст.,  но през последните седмици, откакто се заговори, че в пластмасите имало опасни химикали, пак падна на 50 ст.”. Това разказа собственик на пункт за изкупуване на вторични суровини в столичния кв. “Горубляне”.

Плевнелиев свиква Консултативния съвет за национална сигурност заради Украйна
Президентът Росен Плевнелиев свиква извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност в 10,00 часа на "Дондуков" 2, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Темата на КСНС е “Рискове пред България, свързани с развитието на кризата в Украйна”. На заседанието на КСНС доклади ще изнесат министър-председателят Пламен Орешарски, директорът на Националната разузнавателна служба бригаден генерал Драгомир Димитров и директорът на Служба „Военна информация“ Веселин Иванов.

Труд
Полицията продава коли от 365 до 504 лв.
Полицията разпродава стари коли между 356 лв. и 504 лв. Това се вижда от част от отговорите, които МВР изпрати до "Труд" по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

В средата на декември 2013 г. МВР бе запитано колко коли е продало, по какъв ред, на кои физически или юридически лица в периода от 2008 г. до края на 2013 г. А също и дали вече бившата полицейска фирма БМВ е продала 70 БТР-а, както и друга техника. До средата на януари МВР не отговори, след което се разбра, че сайтът, на който се изпращат заявления, не работи. След ново искане на обществена информация МВР разреши да бъдат дадени отговори, но нареди това да бъде направено от 27-те областни дирекции на полицията.

В искането по ЗДОИ изрично бе посочено информацията да бъде подадена по електронен път или на хартиен носител. Така само четири областни дирекции изпратиха отговори по електронен път.

За близо четири години ОДМВР-Сливен е продало 75 автомобила на стойност 27 068 лв. - средна цена от 356 лв. Не са посочени марки, година на производство и купувачи. Пише, че продажбите са станали по Закона за държавната собственост.

Бургаската полиция е продала 56 автомобила общо за 28 238 лв. - средна цена от 504 лв.

Областната дирекция в Шумен е посочила единствено, че приходите от продажба на автомобилна техника възлизат на 54 566 лв. Сделките при тях били извършени по наредба на финансовото министерство за продажба на движимо имущество - частна държавна собственост.

Голямо количество са парадоксите, които се виждат от писмата, пратени до "Труд" от ОДП-тата.

Юрисконсултът в ОДМВР-Варна пише, че информацията ще бъде дадена по "електронен път", но да се внесе сумата от 1,59 лв. за един брой хартиена страница.

Полицията в Стара Загора иска парите да бъдат внесени в касата им лично. От ОДМВР-Плевен казват, че парите трябва да бъдат внесени в клон на голяма банка, но единствено в града.
   
59% от глобите за пушене не са събрани
СЗО иска през 2040 г. въобще да не се продават цигари
59% от наложените през миналата година глоби за пушене на забранени закрити места не са събрани. Това показва окончателната справка за 2013-а, направена от здравното министерство в отговор на питане на депутат от ГЕРБ. Последната равносметка на ведомството, публикувана в "Труд", не съдържаше данни за последните два месеца, но така или иначе картината не се е променила.

На българи, запалили на закрити обществени места, и на собственици на заведения, допуснали пушачи, през миналата година са наложени глоби за над 701 000 лв., а от тях са събрани едва около 289 000 лв. (т.е. 41 на сто от санкциите). През 2012-а са подпечатани актове за 292 773 лв., а от тях нарушителите са платили 92 120 лв., или 31%. Забраната обаче влезе в сила от 1 юни 2012-а, затова написаните глоби са по-малко (съответно и взетите от джобовете на физически и юридически лица суми).
Според Закона за здравето всеки българин, който пуши на закрито, се наказва с фиш от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 1000 лв. При едноличните търговци тарифата е от 1000 до 1500 лв., при "рецидив" - от 1500 до 3000 лв. А при юридическите лица наказанието започва от 3000 лв. и стига до 10 000 лв.

В петък изтече срокът на обществено обсъждане на предложени от МЗ поправки в Закона за здравето, според които барове и ресторанти, които втори път допуснат палене на цигари на закрито, ще се затварят за един месец. Очаква се кабинетът да обсъди поправките тази седмица, но парламентът няма да се занимава с тях преди евровота. "Подобна мярка не трябва да ни учудва, при положение че Постоянният комитет на Световната здравна организация за европейския регион има за цел от 2040 г. старият континент да е зона, абсолютно свободна от цигарен дим. Т.е. задачата е след този срок дори да не се продават цигари", коментира проф. Чавдар Славов, зам. здравен министър, върнал се от срещата на европейския офис на СЗО в Копенхаген.

Стандарт
250 лв. рушвет за сърцето на пациент
Болници бутат рушвети на лекари, за да им пращат пациенти за изследвания и операции. Най-търсени са хора с диагнози за скъпите клинични пътеки. Така за осигурен пациент със сърдечен проблем клиниките дават до 250 лева. "Стандарт" разполага с два договора, които разкриват срамния бизнес. Първият е сключен в Бургас, а другият е на столична частна болница. Рушветите са маскирани под формата на консултантски услуги с лекари в извънболничната помощ. "Така човек може да получи лечение и без да има нужда от него, а това крие риск дори за живота му. Става въпрос за печалбарство, а не за грижа за здравето", коментират експерти. По този начин чрез фалшиви диагнози се точи и здравната каса, която се чуди как да върже двата края.

Парите се маскират с консултантски договори за диагностика и лечение

Болници дават рушвети на лекари, за да им насочват пациенти за изследвания и операции. Така човек може да получи лечение и без да има нужда от него, а това крие риск дори за живота му. С механизма се точи и здравната каса, която се чуди как да върже двата края, защото няма пари.


От 80 до 250 лв. стигат тарифите за всеки насочен пациент за хоспитализация в болници по инвазивна кардиология и кардиохирургия. Това показват два договора и един имейл, с които "Стандарт" разполага. Първият е сключен в Бургас, а другият е проект, изготвен от столична клиника. Документите ще бъдат предадени на всички власти, които биха се заинтересували от неморалната практика. Не посочваме имената им, тъй като сме убедени, че не са единствените в страната.

Механизмът, по който болниците си набират пациенти, е маскиран под формата на консултантски услуги с лекари в извънболничната помощ. Те се задължават да насочват пациенти със съмнения за сърдечни проблеми за изследвания или операции в кардиоклиниките. Също така след това може да следят състоянието им. Срещу всяко направление за хоспитализация по каса те получават и комисионите. За Бургас

тарифата е по-скромна - 80 лв.

За София обаче тя започва от 120 лв., ако става дума за инвазивна кардиология, и стига до 250 лв., когато се говори за кардиохирургия. На практика хонорарите са около 2-3% от приходите по каса на болницата за тези пациенти, тъй като цените на кардиологичните пътеки стигат до 4950 лв., а в кардиохирургията са над 10 000 лв. Целта на договорите е да кара медиците да насочват хората в точно определени болници. Проблемът е, че с финансовия стимул лекарите могат да се изкушат и да пращат там и случаи, които не са за прием. Освен това ограничават и правото им на свободен избор къде да се лекуват. Манипулацията е много лесна, защото хората не са специалисти и не могат да преценят сами дали имат нужда от подобно изследване или лечение, както и къде да го направят.

Консултантските договори не са единствената форма на рушвети и манипулации, които се използват от болниците. На практика те са "по-бялата" част от бизнеса с пациенти. Около

преди 6 г. се заговори за автобусчета

които обикалят малки градчета и села, за да набират пациенти за инвазивните кардиологии. Всички те пък имаха направления от местното джипи или кардиолог. Въпреки появата на тези своеобразни регионални "епидемии" от сърдечни заболявания нито касата, нито Изпълнителна агенция "Медицински одит" (ИАМО), полицията или друг не хвана никого в нарушение. Неведнъж пък директори на болници са се оплаквали пред "Стандарт", че "Спешна помощ" кара пациенти в определени клики срещу "комисиона".

Въпреки усилията на поне четирима здравни министри от две различни партии, депутатите не промениха закона. Най-вероятно има причина и за това. Подобни "маркетингови" практики сигурно има и в други сфери на медицината. В инвазивната кардиология и кардиохирургията обаче те са най-силно изразени, защото там има най-много болници и най-високи цени на клиничните пътеки по каса. Тоест - конкуренцията е много голяма и води до девиации, както сами са признавали и директорите на болниците, както и лекарите.

Аналогична практика на "маркетинг" има от години и във фармацевтичната индустрия, където

фирми дават пари или скъпи подаръци

и екскурзии за всяка рецепта с техния бранд. Заради множеството скандали в световен мащаб и все по-голямото надцакване между самите компании в последните години се приеха не един и два етични кодекса, с които явлението да се спре или поне да се ограничи. Етичен кодекс имат и самите лекари. В него се казва, че лекарят няма право да работи с рекламна цел, нито да ограничава свободния избор на пациентите. Още в Хипократовата клетва пък пише, че не трябва да му вреди.

Данъчните провериха 98 млн. тона зарзават
145 млн. тона рискови стоки са проверили служителите от новото звено "Фискален контрол" към Националната агенция за приходи през първите два месеца на годината. От тях 98 млн. тона са били плодове и зеленчуци, научи "Стандарт". Новото звено започна за функционира от началото на годината, като спира за проверка всички камиони, които внасят, изнасят или превозват във вътрешността на страната рискови за бюджета стоки. Списъкът им е определен със заповед на министъра на финансите Петър Чобанов. В него влизат 18 стоки като: месо, карантия, захар, картофи, домати, краставици, чушки, лук, боб, ябълки, цитрусови плодове, захар и брашно.

За два месеца са направени близо 10 000 проверки. При старта на дейността на звеното "Фискален контрол" документите на 30% от проверените камиони с рискови стоки не са били изрядни. Липсвали са например документи за сделката, кой е продавачът и кой е купувачът, както и данни къде и кога трябва да бъде разтоварена стоката. В тези случаи камионите се запечатват до разтоварването им в присъствие на данъчен или до напускането им на страната. Сега всичко това е напълно изчистено и документите на търговците и превозвачите при проверките са изрядни. Това означава, че много от схемите за укриване на обороти вече не може да се реализират, което пък ще се отрази в повишаване на приходите в бюджета от ДДС и данък върху печалбата.

Фискални агенти на 95 места в страната

Пунктове за фискален контрол на камионите има на 95 места в страната. Те са определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходи Бойко Атанасов. На тези пунктове служителите от звеното "Фискален контрол" към НАП спират за проверка камионите, които превозват рискови за хазната стоки. Пунктове за фискален контрол има на 31 гранични контролно-пропускателни пункта на сухопътните и морската граница на страната, както и на летищата в София, Пловдив, Варна, Бургас и Горна Оряховица. Такива има и пред завода за захар в Горна Оряховица на "Захарни заводи" АД, както и пред заводи за млечни продукти във Варна, за олио в град Попово и птицекланица в Разград. Служители от звеното "Фискален контрол" има и пред редица складови бази, стокови борси, месокомбинати, мелници и производствени цехове в страната. По този начин от проверките се обхваща целият внос и износ на рискови стоки, както и много от доставките на стоки, предназначени за продажба във вътрешността на страната.

Монитор
Университетите в засечка с датите за тестове и теми
Кандидат-студентите с изпити 6 в 1
Историята на три места в един ден
Напрегнат изпитен маратон очаква абитуриентите заради острата конкуренция между университетите, които в надпреварата за привличане на повече студенти вече засичат датите не само на редовните, но и на предварителните приемни изпити. Това показват графиците на тазгодишната кандидатстудентска кампания, обявени от висшите училища. Според тях на една дата различните университети са насрочили шест изпита. Става дума за 13 април, когато абитуриенти ще са изправени пред дилемата в кой ВУЗ да се явят на изпит, в случай че искат да си пробват късмета на няколко места. На тази дата са насрочени  изпитите по история в Алма матер,  Великотърновския университет и Русенския университет, както и тестът по английски и немски език в УНСС. На тази дата е и изпитът по математика в Минно-геоложкия университет и по биология в Пловдивския университет.

Един след друг са и изпитите на редовната сесия, когато на кандидат-студентите ще им се наложи

да кръстосват страната почти денонощно

„За да е по-удобно за младежите, сме насрочили дати за изпити не само в София, но и в другите градове”, коментира ректорът на Техническия университет(ТУ) в София проф. Марин Христов. Първият тест по математика е на 5 април и ще се проведе в столицата, в Пловдив и в Сливен. Следващият предварителен изпит пък е на 12 април, който е в 10 областни града. Две нови специалности разкрива ТУ, съобщи още Христов. Това са „Автомобилно инженерство” и „Информационни технологии в индустрията”. Нова специалност ще има и в Алма матер – „Химия и английски език”.

УНСС пък за първа година ще приема студенти с оценки от състезания. Става дума за конкурса „Млад икономист” и конкурса по счетоводство, организирани от самия ВУЗ. Първенците в състезанията вече получиха специални сертификати, които удостоверяват, че

им се признава оценка отличен (6)

за кандидатстудентски изпит, съобщиха от УНСС.

Подобна практика ще приложат и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Там в събота се проведе състезание по български език и литература, на което се явиха 200 зрелостници. Отличниците ще бъдат приети в специалност във „Филологическия факултет”, в която българският участва като балообразуващ предмет.

Оценяването ще става по точкова система, като резултатите ще бъдат приравнени към шестобалната система. В изпита бяха включени затворени въпроси, както и задачи с отворен отговор. Класирането ще бъде обявено на официална церемония, а кандидат-студентите с най-високи постижения ще бъдат наградени.

За абитуриенти остава и вариантът да кандидатстват с оценка от матура, която се признава от повечето университети в страната. Важна подробност е, че бележката от държавно-зрелостните изпити често носи по-малък коефициент от приемния изпит.

Асен Блатечки спира със сапунките
Актьорът се пробва като театрален режисьор, писнало му от телевизията
Асен Блатечки, който през уикенда навърши 43 години, е уморен да се снима вече в сапунки. Мераците на актьора са да се развива в театъра. В момента Блатечки се изявява като режисьор на най-новата си постановка “Когато котката я няма”, която се играе на сцената на театър “Сълза и смях”.

„Омръзва ми да снимам по 50-100 серии, иначе като актьор мога да се развивам продължително, но като за мен телевизионните поредици трябва да са с по-кратки сезони”, обясни Блатечки в предаването “Пуснете водата” по TV7. Заради новото си амплоа Асен е принуден да работи по 15-16 часа на ден. В студиото той разказа повече подробности за амплоато си на режисьор и най-новата си постановка. Актьорът призна, че се е хванал да режисира просто защото не му харесва работата на останалите режисьори и смята, че има какво още даде от себе си, заставайки не пред публиката, а зад кулисите на една постановка. В “Когато котката я няма” играе колегата му Калин Врачански. На театралната сцена двамата се разбират много и дори нямат нужда от много обяснения. „Просто се поглеждаме и Калин вече знае какво искам да направи на сцената”, разкри режисьорът. „Когато котката я няма” е ситуационна комедия, която ни отвежда в спалните на две съпружески двойки - в едната се прави много секс, в другата - той липсва. Самият Блатечки е повече от доволен от екипа, който е убедил да му повярва за поредното режисьорско превъплъщение: „Образите са доста различни като натюрели от самите нас. Калин например е обратното на това, което е в живота. Играе един агресивно сексуален тип, докато в живота е срамежлив”.

Сега
И военната полиция ще може да следи и подслушва
С промени в закона министърът на отбраната ще се сдобие със своя ДАНС
Роенето на службите за сигурност в държавата продължава с пълна сила - Министерството на отбраната (МО) също ще има контраразузнаване, ще може да подслушва, проследява и да има свои нещатни агенти. Това става ясно от проектопромени в закона за военната полиция.

Тази стъпка на управляващите противоречи на обещанията, с които дойдоха на власт - че ще съберат спецслужбите на едно място, вместо всяко ведомство в сектора за сигурност да си има свои. Идеята беше всичко, свързано с контраразузнаване, подслушване и антитероризъм, да се случва на едно място - в Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Точно затова в нея се вля и Главната дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП), която преди това беше в МВР. Там беше преместено и военното контраразузнаване. Предизборните лозунги на БСП и ДПС се пропукаха още със създаването на мегаагенцията за подслушване, с което центровете за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) се мултиплицираха, вместо да се свият.

Ако предлаганите идеи бъдат приети, при терористични заплахи военните полицаи ще имат същите правомощия като Специализирания отряд за борба с тероризма, т.нар. барети. Предвижда се те да могат да използват специални тактически, алпийски, водолазни и други способи. Разширяват се и полицейските им правомощия - ще могат да вземат пръстови отпечатъци, да фотографират, както и да изземват образци за ДНК профил.

Подобно на военното разузнаване "Военна полиция" ще мине на пряко подчинение на министъра на отбраната, предвиждат поправките. С измененията се дава възможност тя да използва специални разузнавателни средства подобно на всички останали спецслужби, както и да иска информация от мобилни оператори. Със своя заповед министърът на отбраната ще определя как ще се привличат доброволни сътрудници. Удивителното е, че служителите й вече няма да се грижат за охраната, контрола и достъпа на гарнизоните, спазването на реда и дисциплината в армията. От законопроекта не става ясно чия грижа ще бъде това.

Всичко това означава, че "Военна полиция", която в момента се грижи само за сигурността и реда в армията, ще се превърне в дублиращо контраразузнаване. Не е известно какво налага това, а цялата операция не е финансово обоснована, нито мотивирана. Затова пък ще послужи за още един аргумент на управляващите, когато създават поредната мегаструктура - разузнавателния борд, който трябва да поеме координацията на специалните служби. Обяснението за него е, че понеже службите са на различно подчинение и трудно съгласуват дейността си, често се случва няколко звена да правят успоредно разработки и дори да не знаят, че работят по един и същ случай.

Преди време военните контраразузнавачи се вляха в ДАНС и проспаха проблемите в поделенията в Челопечене и Петолъчката, които доведоха до взривове и човешки жертви. В МО имаше и проблеми с редица спорни договори за модернизация и назначения. Вероятно това са причините военните да искат отново да си имат собствено контраразузнаване.

Бизнесът иска по-тежък режим за връщане на здравни права
Управляващите засега не са склонни да приемат идеята
Пет години след като ГЕРБ увеличи периода, за който трябва да се платят осигурителни вноски, за да се възстановят здравни права, започва обсъждане на ново затягане на условията. Връщането в системата да става още по-трудно са предложили от Българската стопанска камара (БСК) на среща със здравния министър Таня Андреева, ръководството и надзора на касата и Нигяр Джафер от ДПС, която е шеф на здравната комисия в парламента. Не може срещу 600 лв. да се ползват услуги от 15 000 лв. например, са заявили от бизнес организацията.

Сега права се губят при 3 неплатени вноски през последните 3 години и се възстановяват при плащане за месеците без осигуряване. За един месец вноската е 16.80 лв., а за три години - 604.80 лв. Преди промените от 2010 г. връщането в системата ставаше с плащане на най-много 12 вноски. Това обаче доведе до увеличаване на неосигурените. За българите в чужбина възстановяването на правата е по-лесно - само след 6 месеца осигуряване у нас или с плащане на 12 вноски накуп.

Проблемът с неосигурените беше посочен и на комисия от бившия здравен министър от ГЕРБ Десислава Атанасова. "Към февруари здравно неосигурените вече са 2.05 млн.", каза тя. Джафер обаче припомни, че 2 млн. неосигурени е имало още в средата на 2010 г. по времето на ГЕРБ. "Ситуацията можеше да е различна, ако не бяха откраднати онези 1.4 млрд. лв. от здравни вноски, което демотивира 24-те процента от българите, осигуряващи се върху реалните си доходи", каза Джафер, припомняйки как ГЕРБ национализира големия резерв на касата.

Председателката на здравната комисия даде да се разбере, че затягането на условията за връщане в системата е социално неприемливо, тъй като много хора не се осигуряват заради липса на доходи и при подобни мерки те ще останат без шанс за здравна помощ. "Първо трябва да се решат проблемите с безработицата, с развитието на икономиката, с ниските доходи и т.н.", коментира Джафер. Според нея събираемостта на осигуровките в момента върви добре, затова ще се залага на контрола.

Според НАП около 1.2 млн. от неосигурените са българи, които живеят в чужбина. Още над 460 000 нямат възможност да плащат осигуровки, тъй като или не си търсят работа, или са без препитание повече от година и не получават обезщетение от НОИ. За едва около 254 000 българи може да се предположи, че не плащат осигуровки, макар че имат доходи от сферата на услугите.