„Обичай ближния си!”

„Обичай ближния си” – тази Божия заповед е най-силната, тъй като обобщава повечето от другите десет. Ако обичаш ближния, няма да откраднеш, няма да посегнеш на живота му, няма да му завидиш. „Пoнеже заповедите: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай” са обобщени в тия думи: "Да обичаш ближния си, както себе си".

„Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.” (Римляни 13:9, Римляни 13:10)

Това не са ли всъщност човешките закони, които ако спазваме ще живеем в мир със себе си и ще обичаме себе си?

Любовта е нашата истинска същност. Това сме ние – това е любовта, чрез която сме създадени, любовта е енергията, която ни подържа. Ние можем да обичаме всекиго. Еднакво. Не по един и същ начин, но в еднаква степен.

Това е голямата тайна на любовта, любовта, която не се определя в количествено отношение. Не можем да обичаме един човек „малко” и да обичаме друг човек „много”. Ние или обичаме, или не.

Когато сме в хармония със себе си, ние откриваме, че обичаме всекиго в една и съща степен, но проявяваме обичта си по различен начин.

Така е например с родителите. Те не обичат едното дете повече от другото, те обичат всички свои деца по равно. Така се отнасят и бабите и дядовците към своите внуци. Малкият ни пръст е различен от палеца, но те не са нещо отделно.

Ако проявяваме своята човешка любов по различен начин, но обичаме всеки човек в същата степен, можем да променим света.

Всички сме достойни за обич, защото у всеки от нас има по нещо добро, дори у крадеца, подпалвача или изнасилвача. Мисля, че те стават такива поради липса на любов още от най-ранна възраст.

Повечето бездомни не търсят просто топла храна, те се нуждаят от близост, за да се почувстват ценени, обичани, значими, за да намерят покой в сърцата си.

От нас не се иска много - обикновено простите неща са най-хубави: непретенциозно приятелско рамо, добронамерена мисъл, поглед, изпълнен със съпричастност, одобрителна усмивка.

Да обичаш ближния е само една от заповедите на Бог, но чрез нея Той ни е насочил към правилния път на нашето съществуване, пътя към доброто и пътя на безпроблемния преход към бъдещето.

Десетте Божи заповеди са част от живота ни и именно те ни помагат да живеем в една достойна за човечеството хармония. Това е техният смисъл и това е тяхната роля в живота.

Любовта е единственото, което имаме наистина в сърцата си, което никой не може да ни отнеме. Тя е единствения начин да си помагаме.

Приятели, нека се обичаме, нека да не минава ден без да участваме активно - още сега, на мястото, където сме, в своя дом, в своето училище, в своя свят, без да дарим някого с добра дума, разбиране, мил жест.

Да бъдем активни, помагайки си взаимно. Само с любов ще премахнем жестокостта, егоизма, грубостта и всички останали пороци, заобикалящи ни наоколо!

Екатерина Върбанова

IХ а клас

СОУ „П.Р.Славейков”